Кръстовището на "Баба Яга", Студентски град, горещо пладне. Радиата от близките закусвални дънят "денсхитове". В един момент музиката прекъсва за реклама и младежки глас произнася: "Аз просто харесвам Коалиция за България."

Този предизборен слоган съвсем ясно илюстрира идеята на партиите да се харесат на обществото чрез лицата си, по чисто човешка симпатия.

Такъв именно е основният подход към младите хора: ако въобще е склонен да гласува, младежът (който в конкретния случай е в лятна сесия) - поради наивност или гражданска небрежност - се влияе в по-голяма степен от личностни впечатления за дадена политическа персона, отколкото възрастният човек, който е гласувал неколкократно, ориентира се в кръстопътя между ляво, дясно, център и крайности и си дава сметка, че лъчезарното присъствие не е гаранция за политически заложби.

Това ще да е една от причините в 23-и МИР да бъдат издигнати някои от най-атрактивните лица на партиите. Тончо Токмакчиев оглавява Новото време. Иван Костов води листата на ДСБ, а Красимир Каракачанов - на Български народен съюз. Надежда Михайлова пък краси плакатите на ОДС с необичайно силния си грим ("доста секси са я напомадили", коментира млада студентка, която заедно с приятели се е заела да лепи синия плакат по спирките и стълбовете в околността).

Пламен Панайотов от НДСВ, също както PR-стратезите на ОДС, се е сетил да хвърли



нежен воал върху агитационната агресия -



за безплатен боулинг-турнир тук той е повикал екоминистъра Долорес Арсенова, която оглавява жълтата листа в съседния 24-и МИР в София. Тя пък е поканила и служители на ведомството си. Залата е пожълтяла от агитационни материали, но самите студенти не са кой знае колко. Стотина души обикалят боулинг-пистите облечени в жълти фланелки с надпис "Победа". Картички с лика на Панайотов, шахматни цигарени кутийки на жълти и черни квадрати тип таксиджийско каре с надпис: "Не бъди пешка в живота, играй с царя." Нисичкият диджей пък, който поздравява Панайотов за поредния страйк - така се казва, когато успееш да събориш всичките кегли, - е покрил олисяващото си теме с жълта шапка с козирка. Организаторът на турнира действително играе добре - няма измама, - в играта му личи добрата школовка. След като се прицели внимателно няколко секунди, той вдига топката над главата си, както си му е редът, ръката му описва полукръг назад и миг след като мине долния отвес, пуска пластмасовото кълбо. Арсенова обаче първоначално изтърва топката в опити да й даде допълнителна скорост - това е подвеждащият инстинкт на новака - топката е твърде тежка, за да можеш да я изманипулираш. Министърката е и по-импулсивна от съпартиеца си - щом грабне цветното кълбо, веднага се втурва към пистата и хвърля. Това обаче съвсем не означава, че й липсва дисциплина - докато чака реда си, тя застава в поза "свободно" - нейният баща все пак е бил офицер, наблюдава как хвърлят останалите и се учи. Изглежда сериозна, отговорна и изпълнителна. Сякаш й е чуждо женското кокетство. За разлика от завеждащата пресцентъра на МОСВ, която



свободно се полюшва в дискотечния ритъм



Седмица по-късно в петък вечер в клуб "Трафик", на 200 метра от "Баба Яга", гостува лидерът на ВМРО и съпредседател на БНС Красимир Каракачанов. Часове преди да дойде, момичетата от персонала на заведението все още мислят, че са ги впрегнали да метат и мият заради кмета Софиянски.

В същото време на осем спирки с автобус 94 по-надолу, в клуб "Амор" - в подлеза на НДК, са се събрали Румен Овчаров, Сергей Станишев и Стефан Данаилов - водачи на Коалиция за България в 23-и, 24-и и 25-и МИР в столицата. Всеки ден в бар "Розов свят", понастоящем младежки клуб на НДСВ, който се намира в "Персийския залив" (така са наричали в миналото района на блокове 7, 8 и 9 в Студентски град заради многото настанени там арабски студенти), се играе дартс.

Отделно от тези предизборни прояви всеки ден автобусните спирки наоколо се отрупват с нови агитационни плакати, които разлепят обикновено студенти, за по 15-20 лева дневно.

Така еднообразно



лежерна и преднамерено лишена от патос



тече предизборната кампания тук по причина на възрастовата хомогенност в район Студентски. В другия край на София тя обаче прелива в съвсем различни форми, в които все още тлее патетичният плам от зората на демокрацията. При това, забележете, този път огънят не е спуснат "свише", а е лумнал отдолу нагоре: предприемачът Петър Петров - собственик на строителна фирма "Видира" в кв. "Надежда 2", е поканил водачите на ДСБ в 24-и и 25-и МИР Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, за да им подари 100 български трибагреника за големия митинг на партията на пл. "Св. Александър Невски" на 18 юни. Минути преди да се появят високите гости, Петров строява работниците си: "Хайде, наредете се по-бързо тука отдясно. Бързо и някой да дойде с мене за знамената." Всички работници са зарязали работата в цеха. Казват, че никой не ги е насилвал да идват, но "шефът, нали, като каже...". От местния щаб на ДСБ обясняват, че случайно са попаднали на Петров, който е



"човек с патриотично виждане",



и приели поканата му. Когато гостите пристигат, Михайлова получава протоколен букет сини хибридни хризантеми. Тук присъстват и възрастни членове на партията, които показват магнитните си членски карти за централата. Те малко се затрудняват да обяснят вкратце пристрастието си след разцеплението на десницата в България. Формулират го така: "Иван Костов остана чистият човек отдясно, Надежда се омърси. Тя на всичкото отгоре се коалира с онзи глезльо Дилов-син."

Малко неловко се чувства Екатерина Михайлова. Усмихва се, но сигурно разбира, че мероприятието не е по сърце на всички работници. Тя се спуска и взема знаме от първия ред. Благодари за уважението и бързо застава до Методиев. Той от своя страна също явно не е много подготвен за непосредствен контакт с хората и изрича като за пред хиляди: "Под знамената човек се чувства по-силен, така ще се чувстваме наистина силни демократи в обединена Европа." Методиев и Михайлова, по всичко личи, никак не се притесняват от инерцията на условностите - независимо дали им е любопитно производство на стъклопакетни прозорци и интериорни врати, те следват протокола и тръгват след Петров на кратка познавателна разходка в цеха.

Лесно се събират хора по силата на лоялността към работодателя. Трудно се събират млади хора за каквото и да е предизборно, пък било то и гуляй. Но колко по-трудно е да събереш младежи на предизборна дискусия личи от дебата, организиран в Медицинския университет в София в същия този кампанийно разгулен петък. Там присъстват



40 души, включително четирима кандидат-депутати



Без да броим двама отегчени, напуснали залата преди края. "И в останалите университети беше така, студентите много не се интересуват от изборите", заключава петокурсничката Лидия. Дебатът има за цел да накара студентите да гласуват - независимо за кого. Или поне да се замислят струва ли си.

Гостите са медици от четири различни листи в София: на Коалиция за България, НДСВ, ДПС и ДСБ. Д-р Станкова (БСП) е уважаван педиатър, работи в клиника в кв. "Люлин". Нейни пациенти, споделя тя, като разбрали, че се е кандидатирала, казали, че ще гласуват за нея, без да се поинтересуват от коя партия е. Тя започва с темата за студентското кредитиране от специален държавен фонд, което БСП наскоро обеща. Д-р Кундурджиев (ДСБ) моментално я контрира с прагматизъм: за това са необходими финанси. Като бивш зам.-министър на здравеопазването той знае, че пари са нужни за много сфери и да финансираш една често означава да ощетиш друга. Професор Павлов отдава пристрастието си към ДПС, а кандидатът на НДСВ е бивш студент на проф. Павлов. Професорът се чуди как да подходи към дебата, при положение че



партията му няма много конкретни идеи



и обещания. Подхожда негативно, корейки платформите на останалите. Опитите му да плени аудиторията, в която понастоящем преподава, са доста забавни и една студентка започва да имитира драматичните му ръкомахания. Д-р Станкова пък е видимо досадена от фамилиарни подмятания за женската си хубост. Студент от 5-и курс медицина вдига ръка за въпрос, но вместо да пита, се изправя и отсича: "Доста от нещата, които казвате, са или необосновани, или откровена глупост. Хора, разбирате ли, в момента вие сте на интервю за работа. Ние сме ви работодатели!"