|
- Г-н Папазов, на какъв етап от развитието си се намира в момента Българската фондова борса?
- В момента борсата се концентрира и се опитва да стане все по-"нормален" пазар. Не казвам, че сега не е нормален, но през последните няколко години фокусът беше върху приватизацията през борсата. Смятам, че борсата доказа какъв фантастичен механизъм за приватизация е - прозрачен, честен и изключително ефективен за държавата. Имам предвид и цените, които се постигнаха, и приходите, които държавата реализира.
Такъв интерес не е бивал. При никоя от приватизациите през борсата не е имало обвинения за съмнителни сделки или интереси. Всичко е ясно и точно - пускат се акциите и който има желание, интерес и средства, може да купи книжа. Мисля, че би било много добре, ако оттук минат и най-щекотливите сделки, т.е. тези за големите все още държавни предприятия, които предизвикват много конфронтации и спорове.
- А перспективите в най-близко бъдеще?
- Това, което предстои, е привличането на добри и успешни частни компании на пазара. "Транскарт" е първата за тази година и според мен е първата сериозна компания с история и доказан успешен бизнесмодел. Надявам се, че в скоро време този пример ще бъде последван и от други компании. Защото в България има много фирми, които са собственост на един или няколко души, но те са затворени, т.е. акциите им не се търгуват на фондовата борса. С интегрирането на България в Европа те не могат да останат сами като острови. Трябва да се интегрират и като собственост, не само като пазар на услуги, които предлагат.
Единият начин е да се продадат на някои от чуждите инвеститори и в някаква степен да останат затворени. Но според мен по-добрият вариант е да продадат част от собствеността на борсата, да видят как пазарът и инвеститорите оценяват бизнесмодела им и компанията, която са създали.
Всъщност навсякъде така работи процесът. Продаваш част от компанията и "осребряваш" труда си срещу малка част от акциите. Но продължаваш да развиваш компанията и да работиш за нея. И когато тя стигне зрелост, предприемачът може да се отдръпне от нея и да остави управлението на професионални мениджъри. Тогава работата на фирмата навлиза в по-нормален и обичаен ритъм и предприемаческият дух не е толкова важен.
- Как ще се отрази при сегашното състояние на борсата затварянето на големи дружества?
- Това са неприятните за пазара и за инвеститорите ситуации. В края на краищата това все пак е право на мажоритарния собственик, който не желае повече компанията да е публична. Въпросът е, когато той упражнява това си право, да спази закона и да се съобрази с интересите на инвеститорите - т.е. да им предложи справедливата цена, по която да изкупи акциите им. Защото в миналото, преди приемането на последните поправки в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, бяхме свидетели на някои "грозни" истории. Помним преди 5-6 години как една компания, която е публична в Европа, разводни акционерната си структура. Сега законът не позволява такива неща.
Процесът върви и в двете посоки - както някои компании стават публични, така и публични стават частни. Процесът е нормален.
- Каква роля изиграха компенсаторките за развитието на борсата и за изграждането на инвестиционна култура у хората? С тези инструменти върви най-оживената търговия напоследък.
- Компенсаторните инструменти не изиграха особена роля. Те бяха по-скоро обещание от страна на държавата, че ще компенсира при възможност собствениците на имоти, национализирани преди повече от половин век. Но правителството беше достатъчно разумно да допусне тези инструменти да се търгуват само на регулиран пазар. По този начин хората видяха истинската цена на компенсаторките, които имат. А когато правителството направи следващата крачка, като пусна акциите на БТК, хората успяха да получат равностойността на бившата си собственост. Даже някои, които ги продадоха над номинала от 1 лев, успяха да получат и премия.
Това беше добър ход и много хора почнаха да разбират силата на пазара и това, което капиталовият пазар може да направи за тях. Защото ако я нямаше тази възможност, нищо нямаше да се случи с тях. А така държавата овъзмезди собствениците чрез пазарен механизъм. А с изискването, че те могат да се търгуват само на борсата, беше орязана възможността спекуланти и измамници да ги изкупят на безценица и да ограбят хората.
- Регистрирани ли са случаи на търговия с вътрешна информация и пазарни манипулации?
- В миналото имаше няколко случая, където имаше злоупотреби и манипулации на пазара. Повече става дума за манипулация на пазара, отколкото за търговия с вътрешна информация. Тогава съответните участници бяха наказани и си понесоха последствията. Доста тежко бяха наказани и няколко инвестиционни посредници заради действия, които противоречаха на закона. В края на краищата някой трябва да спира недобросъвестните играчи, защото това вече няма да е пазар, а някаква джунгла. А стане ли джунгла, той ще се изпразни от съдържание много бързо.
- Какви са прогнозите за движението на цените на акциите? Индексът SOFIX, който включва най-големите и често търгувани компании, напоследък се понижава.
- Да, SOFIX върви надолу, но той силно се влияе от пазарната капитализация на големите компании. И при най-малката промяна в техните цени е нормално индексът да се раздвижи съществено. Но ако погледнем новия индекс - BG 40, - ще видим, че той се движи по-умерено.
Искрено се надявам тенденцията да е нагоре, защото поне през следващите 2-3 години икономическите прогнози за страната са добри. Поне от тази гледна точка на България й предстоят все, образно казано, "хубави" неща. Въпреки възможността за евентуално забавяне с влизането в ЕС аз съм убеден, че България ще бъде приета независимо от всичко. Защото колкото България има нужда от ЕС, не по-малко ЕС има нужда от България.
Дали приемането ще се забави с месец, два или година, няма значение. Европа е достатъчно умна, за да разбере положителните ефекти от интеграцията и общия пазар, който има и от общата валута, за да развали това, което е градено години. Да, ще има и негативи. Но няма монета само с една страна. В момента позитивите са много повече.
- А налице ли са нормативните предпоставки за интегрирането? Достатъчен ли е само въведеният т. нар. единен паспорт за българските участници на капиталовия пазар?
- Интегрирането на капиталовия пазар няма да е толкова бързо и просто. Ние от една година вече сериозно се занимаваме с въпроса "накъде в Европа". Самата Европа няма ясна концепция как ще стане обединението на фондовите борси.
В момента има няколко доминиращи центъра. Единият е Германската борса, която преди два месеца неуспешно се опита да купи Лондон. Вторият център на гравитация е Парижката борса, който привлича страните, които са на юг - Испания, Португалия. В момента Лондон е самостоятелен и е независим играч, но е много привлекателна партия.
Третият център на влияние, който се оформя, са скандинавските борси - тези във Финландия, Швеция, Норвегия. Неотдавна те закупиха борсите в прибалтийските републики и заформиха този голям център в северната част на Европа. Тяхната концепция е много интересна и привлекателна за малки играчи като България. Скандинавските капиталови пазари са изградили мрежа от борси. Всяка от тях е относително самостоятелна, но всички те работят върху една търговска платформа. Нещо като интернет. Така е много лесно за един инвестиционен посредник от мрежата да търгува на всяка една от другите борси, като спазва определени изисквания.
- Защо това е удачна схема за България?
- Вижте например какво се случи в Централна Европа. Виенската фондова борса купи тази в Будапеща. След това "изсмука" ликвидността й, като привлече компаниите да се търгуват във Виена и сега борсата в Будапеща е едно доста пусто място, на което не се случва нищо особено. Виена в този момент е осъзнала според мен, че е "заклала кокошката, която снася златни яйца". Въпросът е дали да изядеш днес кокошката, или да се задоволяваш с по едно яйце на ден. Което е по-малко, но е по-добро в дългосрочна перспектива.
Очевидно този модел - да купиш една борса, да изсмучеш ликвидността й и да я оставиш, е лош. Освен това всички останали борси, които все още са като свободни валенции, като нас примерно, очевидно имат притеснения, че подобно нещо може да се случи.
Привличането за листване в друга държава не е добър ход. Защото една локална компания е интересна на локалния пазар и интересът към нея е точно тук. Местната борса е мястото, където е добре да се търгува една локална компания. Примерно представете си една добра българска компания. Какво би се случило с нея, ако се листва във Франкфурт? Нищо. В първите дни ще е забавно и после ще бъде забравена. Защото за германеца България е някъде далече - това е мястото, където ходи да почива през лятото, и нищо повече. Компанията не го интересува. Видяхте какво се случи със "Сименс" и "Дойче телеком", когато техните акции бяха регистрирани на борсата у нас. Да, българите обичаме западното, но кой ще следи какво става с "Дойче телеком"?
Според мен всеки, който е все пак локален играч и отиде на голяма борса, рискува да похарчи парите си за нищо. Там той остава един мъничък емитент в периферията, на когото в първите дни ще ръкопляскат, но интересът към него много бързо ще се загуби.
