Няма съмнение, че в стопанската история на България членството в Европейския съюз ще заеме място, сравнимо само с освобождението от Османската империя. Това е рационалната причина за общонационалното желание да прекрачим час по-скоро прага на обетования общ пазар. Ирационалните причини са много, но свързани все с надежда за лесни пари: един си въобразява, че приемът на страната в общността на богатите ще улесни трудовата емиграция; друг се лъже, че станем ли част от съюза, тук ще тичат на стада инвеститори с пари за пилеене; всички до един се облизваме за европейските милиарди, част от които тайничко се надяваме да получим. За истинските ползи от интеграцията малцина си дават сметка, но



миражът на бързото замогване



омайва всички. Със сериозен скок в гонене на този мираж бе запомнена изминалата седмица, когато Европейската комисия потвърди, че България и Румъния ще получат членски права в ЕС от 1 януари 2007 г., при това без ограниченията, заложени в т.нар. "предпазни клаузи" от договорите за присъединяване. Ляха се шампанско и триумфални речи. Ще речеш, случило се е велико събитие. Не виждам повод за голяма радост, а пък и събитието беше очаквано. Комисията просто нямаше начин (пък според мен нямаше и никакво основание) да отложи балканското разширяване - бе ясно, че повечето страни няма да подкрепят такова решение, колкото и да дуят бузи няколкото гласовити противници на разширяването. Не бяха много състоятелни и заплахите с "предпазни клаузи", защото налагането им дори на една страна като България или Румъния би предизвикало хаос в бездруго рехавите правила и нестройна практика на Евросъюза. За Брюксел те щяха да се по-голямо наказание, отколкото за София и Букурещ. Затова се питам защо бе нужна



пошлата игра на нерви



с отлагането за последния момент, за да се потвърди очевидното. Да оставим настрана неморалната и недопустима иначе в дипломатическите отношения политика за "оказване на натиск", а от друга страна - очевидния факт, че само под нечий грубиянски натиск е възможно нашенските власти да си вършат работата, за която са назначени да пилеят държавни пари. Какъв остава чисто икономическият резултат от разиграния театър с датата? Вместо да ускорят стопанските процеси в навечерието на присъединяването, тези сценки, разигравани от господа комисарите,



забавиха развитието



Отлагането бе очевиден риск за всички участници в икономиката - и местни, и чужди, отложиха инвестиционни решения, затрудниха и забавиха нормалната подготовка на фирмите за преход към новия стопански режим, налаган от членството. Не е все едно за европейския инвеститор в България дали машините за новия му завод ще бъдат обложени с ДДС по български още на границата, или ще пристигнат с нулев данък. Не случайно още в първите 2-3 дни след решението на ЕК у нас бяха обявени проекти за над 300 млн. евро нови инвестиции. От радост за добрата вест? Ами - защото от месеци са бавили в решението поради създадената несигурност. Но цялата игра на строга господарка ще остави



траен негативен отпечатък



върху интеграцията на новоприсъединените страни. Защото с авторитета на многознайковци всички експерт-проверители и докладчици насадиха в европейските граждани и фирми трайно недоверие към утрешните нови части от общността. Малцина ще прочетат многотомните оригинални писания, където информацията е подробна, а изводите - балансирани. Милиони обаче са чели вестници, където изчерпателно се обсъждат предимно негативни и фрапиращи илюстрации. Като се водят от медиите, европейците решават, че в България всеки ден някого убиват по улиците, че правосъдна система не съществува, а всички от министрите през съдиите, митничарите до редовия чиновник са дълбоко корумпирани. Което статистически е абсолютно невярно. Истината е, че във всички тези страхотии България е в рамките на нормата за стара Европа или дори с по-добри показатели. Но колцина разбират тази истина? Остава ни задълго



клеймото "европейци ниско качество",



трайна е тенденцията за сегрегиране на общността на различни категории, от които попадаме в последната. Широко протръбеният "мониторинг", "придружаващи мерки" и заплахите за санкции и бъдещ натиск с години ще пораждат негативна нагласа. Разбира се, след поколение или две тази "маркировка" ще избледнее, България постепенно ще заеме реалното според икономическия си потенциал място сред страните в Европа (а то е в челната десетка на най-богатите: ще види който доживее). Десетилетията са пренебрежими в историята на една нация. Но за активните днес поколения особен повод за радост няма. Напротив, следващите няколко години ще са сред най-трудните за нас, чиято работа и съдба е свързана с България. И добре ще е властите да спрат дистрибуцията на розови локуми марка "ЕС", защото сега очакванията за добруване смазват политическата им машина, но само след година ще се вкиснат до разочарование, както вече става в страните, поели същия път преди нас.