"Железният префект на България"! Така възкликна възрастен човек в Търговище преди 5 години, виждайки на централния площад в града тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Ако се вярва на социолозите, генералът все още успява да запази този си имидж.

Дали обаче той ще успее да се превърне и в Демир баба (Железен баща) за българските мюсюлмани? Това е въпросът, който възниква, след като ГЕРБ подписа споразумение за сътрудничество с Национален защитен център "Справедливост". Тази неправителствена организация е създадена от бивши депесари, недоволни по една или друга причина от ръководството на партията. Засега споразумението няма политически характер, но е очевидно, че това е въпрос на време. И ГЕРБ още не е партия, но ще стане. Напоследък



отношенията на Борисов с ДПС доста охладняха



Той води ожесточени спорове с Емел Етем, излизащи понякога извън границите на добрия тон. Това не е просто караница между кмет и министър за пари, особено като се има предвид, че иде реч за деликатната за ДПС тема за наводненията.

Мюсюлманският светец Демир баба живял през XVI в. и бил дервиш, надарен с богатирска мощ. Във време на жестока суша той бръкнал с ръка в земните недра и оттам бликнал чудотворен извор. Явно Бойко Борисов със своя не по-малко легендарен мускул пък е решил да бръкне в недрата на отдавна закърнелия български етнически модел, благодарение на който по-голямата част от турците са капсулирани политически. И оттам по възможност да бликнат техни гласове за бъдещата партия на генерала.

Борисов няма да е първият, който ще се опита



да спечели на своя страна електората



на Ахмед Доган. Не един и двама се пробват да разбият електоралния фундамент, благодарение на който Сокола стана най-важният фактор в политиката и без него не може да се избере ни правителство, ни президент. Най-сериозен опит направи Иван Костов, създавайки НДПС и впрягайки държавната машина срещу "проклятието на България". Опитът излезе неуспешен.

Затова, ако иска да успее, Борисов трябва да се поучи от грешките на тези преди него. Основното, което трябва да избягва ,е да напада открито ДПС, както правеше Костов. Сред турците има достатъчно интелигентни хора, които са наясно, че ДПС, особено през последните 5 години, по-скоро прилича на акционерно дружество, отколкото на демократична организация. В мюсюлманската общност обаче чувството за единство е прекалено силно. Хората може и да не харесват Доган, но вече почти 17 години именно той е техният водач. Допълнителен консолидационен фактор сред мюсюлманите е и появата на "Атака".

Ето защо Борисов би трябвало да избягва реплики като тази, че ДПС трябва да излезе в опозиция, и колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Още по-малко пък да казва, че е срамно, че влизаме в ЕС управлявани от правителство, с мандата на тази партия. С подобни приказки всички, които са тръгнали срещу ДПС, не са постигнали нищо. Само дават повод на ръководството на партията да утвърждава своята власт, обяснявайки, че



българите уважават турците, докато копаят на нивата



и ги намразват, когато станат министри и депутати.

Ако наистина иска да привлече турци на своя страна, Борисов просто трябва да не ги пропуска, когато тръгне да учредява партията си. Дори и най-големите критици на генерала не могат да отрекат, че той има лично обаяние, харизма и умее да увлича хора след себе си. За това Борисов най-добре да се възползва от тези свои качества, вместо да имитира най-върлия си враг Иван Костов. Най-успешният път за разбиване на Догановия етническия модел е да се влезе в смесените региони и да се покаже на хората, че има и други партии освен ДПС, които се интересуват от тях. Че има алтернатива.

Няма спор, генералът е много силен, когато е на терен и тръгва да събира симпатии по села, градове и паланки. Щом иска да прати ДПС в опозиция, нека Борисов нарами една торба фланелки със своя лик и тръгне да ги раздава из Делиормана, Кърджалийско и т.н. Пък ако уреди да се асфалтира някоя и друга улица - още по-добре. И задължително трябва да се постарае цялата работа да не е само предизборен кьорфишек. Това ще свърши много по-добра работа от всичко, казано на жълтите павета по адрес на ДПС.

Факт е, че ако ще ставаме наистина европейска държава, у нас не може да има етнически партии. Това не е национализъм, а просто реалност, с която са наясно и в самото ДПС. Или поне бяха, докато не вкусиха наркотика на властта. Процесът на истинско интегриране на турците в политиката, което означава те да членуват в различни партии според убежденията си, а не в една според етноса си, ще е дълъг и труден.