-------------

Ако има нещо, което си заслужава да се анализира около смъртта на Константин Димитров, то изобщо не е кой и защо го е убил, а защо и как държавата позволи явлението "Самоковеца". Явление, което ясно открои абсурдите в "борбата срещу престъпността" в България, показа колко гнила е държавната машина и колко размита е границата между властта и мафията.

.... И за малките деца е ясно, че от търговия с картофи не се купуват десетки имоти, прескъпи лимузини, не се строи замък с мащабите на НДК. И да не ни лъжат, че нищо не може да се докаже. Може! Ама някой не иска. Всъщност не някой, а цялата държавна машина. А това си е чиста абдикация на държавността и серийно клониране на самоковчета".



Из "Самоковеца - емблема на кризата в държавността"

"Сега", 9.12.2003 г.

-----------



Сагата около хотела на Константин Димитров-Самоковеца "Константин Палас" можеше да бъде комедия, ако не беше трагедия. Тя е прекрасна илюстрация за това, че в България сериозен удар срещу организираната престъпност не може да има и че всички клетви за отнемане на придобитото от престъпна дейност са кухи. Как иначе да си обясним факта, че огромни машини с хиляди служители с достъп до куп регистри не могли да открият, че хотелът, чиято снимка се разхожда из медиите от години, е на Самоковеца? И МВР, до чиято станция на Боровец се е въздигнала недовършената постройка, нищо не подозира? Даже братските британски служби, на чиято територия Самоковеца е регистрирал фирмата, чрез която владее имота, не са помогнали? Та във Великобритания, като напишеш Константин Димитров и натиснеш един клавиш, ти излиза всичко - апартамент, коли, фирми. Всичко. Така би трябвало да е и в България, но не е. В България властите правят гаф след гаф и се оплитат в обяснения и оправдания.

Първо главният прокурор Борис Велчев обяви, че е поискал и е получил оставката на прокурора по делото на Самоковеца Пламен Марков. После прокурорът каза, че няма да се оттегли, защото си е свършил работата - хотелът бил на фирма, а не на физическо лице и затова той нямал право да го запорира. Така стрелите се насочиха към Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, известна като "Петканов", която може да възбранява всичко - включително и имоти на фирми. Тя обаче моментално отвърна, че не била сезирана по съответния ред за имотите на Константин Димитров-Самоковеца и нямала правомощия по закон да се самосезира. Часове по-късно прокуратурата опроверга. Ден по-късно комисията призна, че е сезирана, ама й трябвало време да установи за какво става дума, а пък вдовицата била бърза и продала имота.

Едва ли има по-красноречива илюстрация как между институциите няма никакво взаимодействие, дори по емблематични случаи, които се следят под лупа и от Брюксел, и от общественото мнение у нас. Какво ли става тогава при по-дребните случаи?

Най-смешното е, че години наред българските власти се оплакваха, че британските им колеги не им помагат, за да установят имотите на престъпниците зад граница. Сега излиза, че докато в България умуват върху собствеността на един хотел, в Лондон вече има възбранени сметки и апартамент. Нещо повече - запорираният имот в Лондон също е собственост на фирма, в която Самоковеца е бил за кратко директор. Е, как там може, а у нас - не? Явно е въпрос на воля.

Всъщност липсата на воля от нашите институции по отношение на Самоковеца не е изключение, а традиция. И доказателство за това са последните години от живота на видния "картофопроизводител". Само няколко примера.

През 1996 г. Димитров е признат за виновен от Кюстендилския окръжен съд в извършването на грабеж и причиняването на средна телесна повреда. Осъден е на 7 години затвор заедно с още 18 души, 11 от които криминално проявени. 3 години делото се движи по различни съдебни инстанции, докато накрая е върнато от софийския апелативен съд обратно в Кюстендил. Там - през 1999 г., друг състав на окръжния съд напълно оневинява Самоковеца и аверите му. Отначало прокуратурата протестира оправдаването, но после изненадващо бие отбой и оттегля протеста. Обяснението - нямало доказателства и нямало смисъл от упорстването?!

Абсурдите продължават. Първите разработки на българските спецслужби срещу Самоковеца започват през 2000 г. Те са заведени под кодовите наименования "Рони" и "Приятели". По тях се провеждат куп оперативни мероприятия, включително и масирано използване на специални разузнавателни средства. Според неофициална информация са направени снимки и са записани разговори на Самоковеца с митничари, магистрати, полицаи и дори политици. Цели 3 години обаче не стигат на МВР да пристъпи към "реализация" на Самоковеца. Това може да име две обяснения - или някъде в системата на МВР е имало чадър над него и затова са се събирали негодни доказателства, или че целите на разработките не са били да го докарат до съд и присъда, а са имали много съмнителен характер. Междувременно от няколко специални служби са уволнени хора, заподозрени за връзки със Самоковеца. Това обаче нищо не променя - твърди се, че някой "отвътре" е предупредил Димитров, че му се готви арест, и затова през 2003 г. той е заминал за Холандия, откъдето изобщо не е смятал да се връща. Именно там бе разстрелян.

Преди няколко години името на Самоковеца изведнъж изскочи от докладната записка на МВР за организираната престъпност и стана известно, че той е проверяван за нетрудови и незаконни доходи по Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Но никой не може да намери уличаващи материали нито за контрабанда, нито за доходи вън от закона. Е, вярно, по едно време прокуратурата се усети и върна материалите за нова проверка как бащата на Димитров е спечелил несметните за размерите на България богатства, които му е дарил. Така все пак бе образувано някакво дело, по което бяха наложени възбрани върху част от имотите. По него съдебно решение все още няма.

През 2003 г. се стигна до друга абсурдна ситуация - депутатка се обърна публично към шефовете на МВР с въпроса дали те знаят, че при строежа на хотела си "Константин Палас" Самоковеца е влязъл в територия на почивна станция на вътрешното министерство. А те добре знаеха, защото бяха завели дело по въпроса. Неофициално се говореше, че данъчни, финансови и строителни ревизори буквално ги е било страх да проверяват замъка на Димитров в Боровец. Или, иначе казано, всички са знаели много добре чий е хотелът. Но нито тогава, нито сега са пожелали да се занимават с него.

Как при тези факти да повярваме, че при последния скандал с хотел "Константин Палас" става дума за обикновено нехайство? Всичко сочи друго - безсилие, срастване на подземния свят с институциите, прехвърляне и бягане от отговорност. Докажете обратното, ако можете!