Интересна е мисълта на Хайдегер, големия немски философ: "Колкото по-склонни сме да изпитваме вина, толкова повече сме хора." Истински хора. И Достоевски казва "всеки за всичко отговаря", а то значи "всеки за всичко има вина".
Преди мнозина споделяха с мен едно самонаблюдение, което добре разбирах: нечия просташка постъпка - вулгарно псуване в трамвая, "клюкарене" на висок глас в службата, грубост към непознато момиче в ресторанта, плюене на улицата и т.н. ги натоварва с чувство на срам и вина. Заради оня, който няма сетива за собственото си поведение. Молят се да престане,
да се освободят от този срам
Имал съм приятели, които действително изстрадваха вината за жестокости, вършени някъде по земята. Нямам предвид студената и често лицемерна солидарност със социално онеправданите, а душевното страдание, родено от наблюденията върху една дълбока бездна - човешката природа. И чувството за безпомощност пред несъвършенството на света, който ти се иска да направиш малко по-добър.
Позволявам си да твърдя, че този тип чувствителност обогатява самата тъкан на живота, дава й висока стойност. Ранимостта и неудобството от делата на другите винаги са свързани с деликатността и състраданието. С възпитание, което не ти позволява да притесниш и наскърбиш човека срещу теб. Такова поведение прави отношенията ни много по-поносими.
У нас е имало хора с деликатната душевност и те за щастие не могат да изчезнат. Върхът е интелектуалното съсловие от края на 30-те години на миналия век, последният групов носител на изградено европейско възпитание и чувствителност. Общуването с тях доставяше удоволствие, което трудно може да се сподели и разбере в днешно време. Те създаваха атмосфера на спокойствие, изтънченост и ведрост. Предразполагаха те да приемеш по-добре живота, да го оцениш въпреки всичко, въпреки срама и вината, които той им носи. Подсказваха ти, че адът на човешките отношения може да се избягва. Ето къде е парадоксът. След общуване с тях, чувствителните и ранимите, не падаш духом. Обратно, повече ти се живее. Грубите и затворени сърца, отминаващи страданието,
убиват вкуса на съществуването ни
Ала чувствителността, която ни прави отговорни, без да ерозираме вътрешно, без да изпадаме в истерия, е немислима, ако не сме водени от ясни ценности.
Съсловието, за което говоря, бе смазано от примитивизма на комунистическата система. Потомците му продължаваха традицията, но не изцяло. Нито в тоталитарната епоха, нито в годините на прехода имаше условия за такова човешко развитие - онази забележителна комбинация от дълбока чувствителност и уравновесеност.
Само можем да си представим къде щяхме да сме днес, какви личности биха влияли на обществото ни със своя манталитет, със своето възпитание, със своето благородство. Историята реши друго и това е от най-тежките ни загуби. Сега е трудно да се разбере докрай и още нещо - как възпитанието на тези хора се свързваше с безусловната им честност.
Трагично голяма е необходимостта да видим люде помежду ни, които освен интелигентност притежават благородство и изтънченост, които ги съчетават. Нужен ни е друг въздух, друга светлина, но те минават първо през такива личности. Деликатността обаче никога
не се е съчетавала с агресивност
и самоизтъкване. Най-стойностните дават своя принос за възпитанието на нацията, само ако е подходяща обществената нагласа. Ала във времето на чалгата, на простащината и безпардонността, те изглеждат като паднали от Марс. Кой ще им обърне внимание? Изпускаме следващите поколения. Чувствителността им закърнява в тази атмосфера, младите хора огрубяват. Ще имат ли истински вътрешен живот? Хората напразно мислят, че външните събития в живота им го правят пълноценен. Не, богатството на дните ни се определя от нашата чувствителност, от приключенията на духа, от личното преживяване на дребни наглед моменти, които са наситени със смисъл.
Навлизаме в Европа, голямата наследница на висшите постижения на човешкия дух, на една цивилизация, градена от хора с велики сърца. Как ще оценим този преход в живота ни, как ще почувстваме Европа в тънките нюанси на културата й, как ще влезем в диалог с нея, ако сме под властта на варварството? Не всичко е икономика. Но за да бъдеш облагороден, трябва първо да го поискаш.
Само едно име
Емил Зола
И пропадат всичките тези нежни интелектуални душички, които не са могли
Емил Зола не само проговори против сган, но и постигна човешко решение
Тук няма такива













Между Войните , освен безценните жертви , които даде , нацията ни и от крадене беше обрулена ... Потомци на тогавашните спекуланти са повече от днешните ни "реститутки"... Но мъката беше по-силна... Тя правеше и Духът на българина в онова време...


/... та, не е ли по-добре да се замислим и да се проявим загриженост за НАШИТЕ, БЪЛГАРСКИ ЦЕННОСТИ ?! Щото ако нас не ни е грижа, никой няма да го е грижа-най-малко някого в Европа....