При една от първите си публични изяви като министър в сегашното правителство Румен Овчаров заяви, че всяка година между пръстите ни изтичат към милиард и половина лева за ток и парно само заради остарелите жилищни, обществени и промишлени сгради в България.

Целият брутен вътрешен продукт (БВП) на България за 2005 г. е 42 млрд. лв. Тоест близо една тридесета част от всичко, което произвежда икономиката ни, отива на вятъра заради липсата на прилична топлоизолация на сградите.

Но картината с отоплението е само тревожна. Истински опасно става, когато се види какво харчи индустрията, за да произведе това БВП. Ако се вярва на всички анализи, по-добре е българските предприятия да затворят и да не произвеждат нищо - те харчат осем пъти повече енергия, за да произведат единица БВП, отколкото конкурентите им в Западна Европа.

Странното в българския случай е, че преструктурирането на икономиката в общи линии е завършило - в частни ръце вече се намират всички индустриални предприятия. Но въпреки това разхищението на енергия продължава.

Според анализ, направен за целите на правителствената дългосрочна програма за енергийна ефективност, от 1997 г. до 2004 г. енергийното потребление в отрасли като химическата промишленост и металургията непрекъснато е спадало - с по 9% на година за химическата промишленост и с по 6.4% за металургията. Цифрите ясно сочат, че най-силно намаление има в началото на този период, което очевидно е свързано със затварянето на много предприятия непосредствено след срива на банките и хиперинфлацията.

Дотук всичко е логично - намалява производството, намалява и харченето на енергия. Но по света измерителят за енергийна ефективност е съвсем друг. Нарича се „крайна енергийна интензивност" и отчита чистото потребление на горива и енергия, а какво количество енергийни ресурси са отишли за производство на единица БВП. Мери се с "килограм нефтен еквивалент за едно евро". За България измерванията се правят, като се пресметне и покупателната способност на лева.

Тук вече двата отрасъла показват съвсем други данни. Химическата промишленост за същите 8 години е намалила енергийната интензивност само с 5.1%, а металургията - едва с 1.8%. Това ясно показва, че двата отрасъла са продължили да произвеждат, намалявайки съвсем малко количествата енергия, необходими за единица продукция. Или с други думи, те



продължават да бъдат почти толкова енергоемки,



следователно слабоконкурентни, както и през 1997 г. И може би само малко по-ефективни, отколкото бяха при социализма.

На другия полюс са отрасли като производството на оборудване, текстилна промишленост, хранително-вкусова, производство на дървен материал и на хартия. В цялата енергия, която харчи промишлеността, например текстилната индустрия има едва 4% дял по последни данни. Енергийната интензивност на тези браншове по принцип е по-ниска, но и непрекъснато намалява през последните години, с изключение на хартиеното производство, където се отбелязва ръст от 3.1% от 1997 г. до 2004 г.

Ако се тегли чертата за цялата икономика, ще се види, че България изостава значително от средноевропейското равнище по прахосване на енергийни ресурси. Дори е след Румъния. По данни за 2003 г. на Eurostat средната за ЕС енергийна интензивност е 0.20949 килограма нефтен еквивалент (кгне) за 1 евро. В Румъния е 1.36846 кгне за 1 евро, а в България - 1.75621 кгне. Това е най-високият показател за Европа.

Обезпокоителното е, че българската икономика остава твърде лакома към енергийните ресурси, а прогнозите за бъдещето не дават кой знае каква надежда. Правителствената прогноза до 2015 г. за индустрията показва, че делът на течните горива съвсем леко ще се свие - от 24.2% на 23.4%, а топлинната енергия ще намалее от 8.6% на 7.4%. Ще се увеличи обаче делът на дървесината - от 2.2% на 4.4%.

От таблицата ясно се вижда, че делът на природния газ, използван от индустрията, рязко е спаднал непосредствено около 1997 г. за сметка на увеличаването на течните горива - мазут, газьол, дизел. Увеличава се делът на въглищата и на електроенергията и съвсем леко се вдига употребата на топлоенергия и дървесина. Всичко това



говори за наближаващ катаклизъм за икономиката



Защото въпреки спада в цените през последните седмици на сегашната петролна криза съвсем не й се вижда краят. Което означава, че една четвърт от основните енергийни ресурси на индустрията ще имат най-малкото колебливи цени, а това ще постави редица производства в много неблагоприятна за тях конкурентна среда. Използването на природен газ, чиито цени са относително по-стабилни, също заема около една четвърт от това на всички енергийни ресурси, но не се вижда да расте много през годините.

На този фон делът на електроенергията, който се вдига от една пета на една четвърт, също е обезпокоителен. Държавата постепенно намали кръстосаното субсидиране в сектора, вдигайки цените на реално "по-скъпия" ток за бита и запазвайки тези за стопански нужди почти на равнището им от 2002 г. Но така и не смъкна високата такса за пренос на ток, която взема монополистът НЕК - 11.17 лв. за мегаватчас. При това принципът, по който се прилага, е като на пощенската марка - независимо от количеството електроенергия и от разстоянието, на което се пренася.

Тази такса в момента предпазва националната енергийна система от желанието на околните държави да транзитират големи количества енергия през нея. Но тя



тежи и върху всяко предприятие у нас,



защото натоварва цената на тока с около 20%. И в някаква степен обезсмисля либерализацията на енергийния пазар, която уж върви вече трета година, но все още не може да набере скорост. Защото дори дадена фирма да сключи договор директно с някой ТЕЦ на по-ниски цени от предлаганите от НЕК и ЕРП-та, заради таксата, която трябва да се плати на НЕК, сметките пак не излизат.

Специално при металургията високите цени на тока създават опасност продукцията да стане непродаваема на международните пазари и не случайно работодателските организации неотдавна поискаха таксите за пренос или да се премахнат, или да се намалят драстично.

Съвсем наскоро енергийният регулатор разреши на НЕК да увеличи цените, по които продава тока на електроразпределителните предприятия, но не им позволи и те съответно да вдигнат тарифите, по които продават електроенергията на бита и на промишлеността. В същото време от 1 октомври отпадна евтиното първо стъпало на тока за домакинствата, което ще натовари сметките на най-пестеливите потребители. Това предвещава, че при следващия преглед на сметките на енергийните дружества идната пролет



икономиката трябва да се готви за токов удар



У нас обикновено така се разбира енергийната ефективност - колкото повече се вдигат цените, толкова повече предприятията ще са принудени да пестят и да въвеждат нови енергоспестяващи технологии.

Впрочем много експерти са на мнение, че това е всъщност най-ефективният, ако не и единствен начин за намаляване на енергоемкостта на производството. Защото всяка съвременна технология харчи все по-малко енергия от предишната, но струва и по-скъпо. Никой бизнесмен няма да я купи, ако сметките му показват, че може да я кара и постарому.

Само че с цените в Западна Европа се борави и от друг ъгъл. Повечето тарифи за промишлеността в Германия например, а и другаде в Евросъюза, зависят и от това какви количества ток са заявени. И всяка консумация над определеното се плаща по-скъпо, което също дисциплинира фирмите да правят по-точни разчети за производствената си дейност.

В това отношение Западът е с поне петнайсетина години по-напред в сравнение с България. Там енергоспестяващите технологии и екостандартите почнаха да се въвеждат още от средата на 70-те години, веднага след първата сериозна петролна криза. У нас мисълта, че енергийните суровини няма да са вечно евтини, ни дойде едва след 1990 година. Но след 1 януари догодина тя ще спохожда все по-често частния български бизнес, тъй като ще бъде подложен на сериозната западноевропейска конкуренция. Която ще играе ролята на втория остен заедно с повишаващите се енергийни цени за постепенното въвеждане на енергийната диета и за българската икономика.



каре



ДВОЙНО ИЗМЕРВАНЕ

Една практика, тръгнала от САЩ, е на път да завладее напоследък света на индустрията. Така нареченото мрежово измерване (net metering) е въведено в САЩ и Канада преди няколко години с цел консуматорите да спестяват от парите за ток. Същността му е в това, че електромерът на консуматора може да измерва и в обратна посока - не само похарчената енергия, но и произведената от него. Става въпрос за потребители, които притежават свои малки инсталации, най-често произвеждащи ток от слънцето или от вятъра. Когато консумацията на потребителя е ниска, този ток отива в енергийната мрежа и местното ЕРП е длъжно да плати за него. Разликата между двете най-често стопява месечната сметка на потребителя. Засега законите в САЩ позволяват монтирането на генератори с мощност до 100 киловата, но евентуалното увеличение на мощността може би е бъдещето на енергийната ефективност.