Европейската комисия е била сезирана от неправителствени организации, че българският парламент приема промени в Закона за защита на личните данни, които могат да доведат до силно ограничаване на свободата на словото и на работата на медиите. Въпреки това депутатите приеха преди дни на първо четене изменения в закона с уговорките, че той е от спешните за членството ни в ЕС.

За да тиражират имена, свързани с престъпления, административни нарушения, присъди по наказателни дела и мерки за сигурност, журналистите ще трябва да получат съгласие от компетентните органи. Според случая, това са МВР, прокуратура, съд или др. Това ограничение произтича от скандалния нов член 5а на закона за личните данни.

Според Програма "Достъп до информация" в този му вид чл.5а е противоконституционен, защото въвежда възможност за предварителна цензура върху публикации, която е забранена от основния закон.

Вносителите - правителството и депутатите, обаче твърдят, че текстът е буквален превод от директива на Еврокомисията, с която те били длъжни да се съобразят. "Това е така, но директивата предвижда изключения - когато обработването на личните данни се извършва за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване", отвръщат от "Достъп до информация". Това не бе отчетено в проекта, подготвен още от предишния кабинет, но отхвърлен при разглеждането в парламентарните комисии на 39-ото НС.

Специална работна група ще се събере още в началото на тази седмица, за да прецизира проекта. Ако и до второ четене скандалният текст не отпадне, може да се стигне до ситуация от Брюксел да изпращат специални указания директивата да се прилага заедно с изключенията за медиите.

"Според мен с този закон не се ограничава правото на медиите както на достъп до информация, така и за изнасяне на информация", обяви пред "Сега" Пламен Ранчев, депутат от Коалиция за България.

"Буквално повторените текстове от директивата на ЕК будят различни тълкувания и може би точно това поражда проблеми. Затова сигурно ще се наложат редакционни корекции. Целта е да има възпиращ ефект, за да не се изнасят неверни и недоказани информации, които биха навредили на даден човек", обясни Ранчев. Като пример той даде опасността да се лепне някому етикет, че е корумпиран, без да има данни за това.



---Аргументи

Според царския депутат Борислав Ралчев не съществува заплаха за свободата на словото, защото се спазва европейската директива. "Аз не съм чул някой в Европа да се е оплакал, че правата на медиите и свободата на словото са застрашени", коментира юристът от НДСВ Борислав Ралчев. Той обаче даде пример как медиите у нас злоупотребяват с личните данни, като припомни случая с публикуваната лична карта на Симеон Сакскобургготски около спора за двойното му гражданство. Той определи случая като "недопустимо нарушение на граждански права, което трябва да бъде санкционирано".