Идеята на столичния кмет да складира софийския боклук между Министерския съвет и президентството заслужава специален интерес, макар че сигурно няма да се осъществи. Хрумването е монументално поради своята ексцентрична парадоксалност и медийна зрелищност. Поредният боклучено-политически скандал ще има продължителен медиен отзвук и ще подхрани усещането, че българското общество страда от лека форма на социална олигофрения.

Софийският боклук отдавна е престанал да бъде просто битов, общински или държавен проблем. Той надживя тези стадии на развитие и вече е време да бъде видян като социално-политическа метафора. Изглежда точно този ракурс, съзнателно или неволно, провокира и предизвикателната идея на Бойко Борисов.

По особен начин в боклучената драма са проектирани специфични особености на българската действителност. Един от основните проблеми с боклука е свързан с неговата структура, така както и проблемът с корупцията и престъпността е в тяхната структура. По цял свят има престъпност, но в автентичните граждански общества с тази дейност като правило се занимават професионални престъпници, а не политици, прокурори, съдии, т.е. хора, които по презумпция работят нещо друго. Има разделение на труда. Тъкмо разделението на труда е сред най-важните процеси, съпътстващи цялата история на цивилизацията. Умението да се разделят нещата според тяхната природа и предназначение е основополагаща ценност, извисила се в наше време до практики като разделното хранене и разделното сметосъбиране. Разделянето на биологични отпадъци, хартия, стъкло и метали прави боклука използваем и лесен за рециклиране. Тази технология по света се прилага отдавна. У нас едва миналото лято в големите градове се появиха цветни контейнери за разделно сметосъбиране. Процесът по някаква ирония съвпадна с разкриването на мащабни афери от нравствено-хигиенно естество с политически привкус - в столичната топлофикация, прокуратурата, КАТ, "Консолид комерс".

Човек трябва да е доста наивен, за да вярва, че аферисти като Вальо Топлото са някакви самодейци. По-логично изглежда да се приеме, че такива хора са назначени като щатни крадци на други хора. Легендирани са като стопански ръководители, така както някои "разузнавачи" са инфилтрирани в политиката, бизнеса, медиите и т.н. И понякога създават зловонна обществена среда също като инфилтрата от балираните боклуци на гара Искър.

Метафоричният образ на разделното сметосъбиране прозираше в шумната и бързо затихнала афера с досиетата от май т.г. Този проблем (как да се отделят порядъчните ченгета от доносниците, т.е. героите от боклуците) беше балиран в началото на прехода и през изминалите 15 години спорадично изпуска миризливи газове в медиите. Чрез досиетата някакви публично анонимни хора държат българското общество в



състояние на гражданско непълнолетие



Гражданинът е човек със свободна воля, какъвто агентът или доносникът не е. На практика някакви полковници се оказват нещо като настойници на неизвестно каква част от обществото, без никой да ги е избирал. Без да навлизаме в тази безбрежна тема, ще споменем само, че идеята за непреходната мощ на тайните служби, дори и да е само мит, действа деморализиращо, снижава социалната активност и води до структурни деформации в обществото. Митовете имат свойството да създават реалност. В конкретния случай тя е доста нехигиенична.

Проверките в прокуратурата миналото лято между другото извадиха на показ любопитен факт - някои прокурори по съвместителство са станали и хотелиери. Оказва се, че това не е незаконно, макар че е противоестествено. Все пак не е приемливо прокурор да върти туристически бизнес, както не е нормално главният прокурор да украсява светски събития. Поради което наскоро Борис Велчев деликатно отклони номинацията за мъж на годината на сп. "Клуб М". И това беше мъжка постъпка. Впрочем цели седем години България имаше за главен прокурор човек с проблемно поведение. Все още никой не е поел отговорността за неговото избиране, нито за неговото преквалифициране като дипломат. Вярно е, че политиката е невъзможна без компромиси, но не би трябвало да се върви фронтално срещу елементарната разумност.

Като се взира в отделни детайли от българската действителност, човек неволно се пита



възможно ли е нещо противоестествено да бъде законно



Оказва се, че може. Както може да се събират биологични отпадъци заедно със стъкло, хартия и метали. Може, но не бива.

По времето на Софиянски сериозни западни инвеститори са проявявали интерес към строителството на завод за преработка на боклука, но след като дошли на разузнаване и след като разбрали в каква нехигиенична среда попадат, макар че се занимават с боклуци, хората, леко погнусени, си заминали. Това между другото.

Нехигиеничните практики в различни кьошета на обществения живот са изобилни. Има ги в митниците, съдебната система, МВР, армията, образованието, здравеопазването, строителството, земеделието и най-вече в политическите партии, които са техният инкубатор. Лошата хигиена в законодателната, изпълнителната и съдебната власт пуска инфилтрат в цялата обществена среда. Рано или късно зловонието става нетърпимо. Там, където властва гражданското беззаконие, някои хора се изкушават да пренебрегват дори и законите на физиката. И резултатите са печални, както се видя покрай срутената сграда на "Алабин" миналия месец. В същината си боклучената криза е конфликт между гражданските порядки и природните закони. Решението на проблема се търси в рамките на гражданското законодателство (което е неефективно), а през това време боклукът се разлага и мирише по силата на природните закони, които са безпощадно ефективни.



Нека се върнем при кмета Борисов



На хулиганската му идея да барикадира МС с боклуци премиерът Станишев отговори, че няма да позволи кметът да общува с него чрез ултиматуми. Подтекстът беше, че езикът на Бате Бойко не е езикът на политиката. Това впрочем е проблем, съпоставим с боклучената криза. Нестандартният и малко хулигански изказ на кмета е по-разбираем за гражданите, което го прави и някак по-политически. Да бъдеш разбираем е едно от най-важните политически качества. Изглежда трайното решаване на проблема с боклука ще върви успоредно с един друг процес - промяна на официалния политически език. Той ще трябва да стане по-разбираем, по-малко лицемерен, т.е. да се хигиенизира.