Неотдавна министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров прогласи създаването на енергиен мегахолдинг. Официалната версия е, че консолидацията на енергийните дружества е създаване на силен играч на регионалния и европейския пазар, който да "мери сили" с мощните чужди енергийни компании.

Евентуалният енергиен гигант ще обединява под една шапка новосъздадените компании след преструктурирането на НЕК и "Булгаргаз" заедно с ТЕЦ "Марица изток 2", мини "Марица изток", АЕЦ "Козлодуй", бъдещата АЕЦ "Белене". Той ще концентрира в себе си финансов и оперативен ресурс за десетки милиарди лева. Активите на такова дружество ще са близо 15 милиарда лева, което е 36% от БВП на страната за 2005 г.

Потенциалът, който има такъв мегахолдинг, де факто е много повече, тъй като ще има безпрецедентно голям пазарен дял и ще управлява ресурси и активи от национално значение - като преносните мрежи за електроенергия и природен газ, които практически не могат да бъде дублирани в средносрочен период.

Основният въпрос, на който трябва да намерим отговор обаче, е: каква е реалната цел зад този проект и може ли целта му да бъде постигната чрез предложените средства? Ще стане ли България енергиен център на Балканите, ако бъде създаден административно мегахолдинг, който обединява различни енергийни дейности? Опасностите, които крие този проект за потребителите, са монополизиране на пазара от една-единствена структура, която се ползва с протекциите на държавата. А практиката показва, че това води до ниско качество, високи цени, непрозрачни правила при управлението, разточителство на ресурси, раздуване на разходите. Монополите, независимо дали са държавна собственост, или са частни, не се раждат от свободния пазар - те се и поддържат от правителството чрез получаване на протекции и привилегии под формата на разрешителни, ексклузивни права за опериране на даден пазар, решения на регулаторите, които са в интерес на определени играчи. Като имаме предвид всичко това, е трудно да бъдем позитивно настроени към предложението на министъра.

Доводът, че окрупняването на компаниите в сектора ще се случи и без това, тъй като е неизбежно, не може да се приеме като разумен мотив. Не и за такава мащабна идея, която ще има големи последици върху потребители, производители, конкуренти. Фирмите на свободния пазар се консолидират в процеса на динамично преструктуриране, търсене на възможно най-ефективни начини за задоволяване на потребностите на клиентите и управление на активите, осъществяване на икономии от мащаба. Но това се случва в условията на конкурентна среда и либерализиран пазар, с прозрачни правила за правене на бизнес, където корпоративните стратегии не се дирижират централизирано от правителството.

Директивите на Европейската комисия, които касаят електроенергията и природния газ, поставят изискването пред България до началото на 2007 г. да преструктурира държавните монополисти НЕК и "Булгаргаз" чрез вертикално отделяне на дейностите по производство, преработка, пренос, разпределение, доставка и търговия на енергия. Целят се конкуренция, насочване на оскъдните ресурси към възможно най-ефективни начинания и създаване на общ енергиен пазар, който не се управлява от национални интереси и политически игри, а от потребностите на пазара. В този контекст решението на министър Овчаров звучи противоречащо на основните постулати във водената политика от ЕK.

Потенциалните заплахи от мащабното централизирано окрупняване на дружествата в енергийния сектор са:



---------

- създаване на непрозрачна структура, особено при условие, че държавата запази мажоритарен пакет от дяловете на дружеството.

- увеличаване на вмешателството на пазара от страна на държавата чрез свръхрегулации. Държавата не може да определи точния баланс между цена и качество и справедливите условия, при които трябва да оперират пазарните играчи. Липсва обратната връзка, която свободният пазар е в състояние да даде на участниците на пазара чрез търсенето, промяната на цените, изместване на предпочитанията на клиентите.

- концентриране на пазарен дял и контрол върху преносните мрежи на газ и електроенергия. Това значи липса на реална конкуренция между тези два алтернативни източника на енергия.

- опасност от корупция, злоупотреба с власт и струпване на големи интереси около структурата, което неминуемо е съпътствано с непрозрачни сделки и лобиране.

------------



Позицията на ЕК обаче е ясно и категорично заявена - пълна либерализация на енергийния пазар в рамките на ЕС от 1 юли 2007 г. В тези условия остава висящ въпроса как ще реагират структурите на ЕС на идеята за създаване на енергиен гигант в страната, чрез който се търсят политически и стратегически изгоди и цели, които не съвпадат с практическото реализиране на политиката на ЕК - развитие на единен енергиен пазар. За потребителите не е важно каква е националността на тока или газа, а какви са качеството и цената. Да се робува на национални идеи и интереси на прага на ЕС не е далновидно от политическа гледна точка, ако управляващите в България се стремят към по-лесното интегриране на страната към ЕС и поддържат принципите на пазарната икономика. Позицията на Овчаров насажда идеята, че България трябва да отстоява на всяка цена позициите си в енергийния сектор, в противен случай ще бъде подчинена на интересите на големи компании. Но не корпоративните и пазарните интереси са страшни, а политическите, които поставят страната в зависимост от национални стратегии, неясни и недоизказани цели.