Какво би се получило, ако възрастен мъж без сериозен опит в партийното строителство - интелигентен и стеснителен дядо, влезе в спор с 49-годишен обигран политик, който от години си вади хляба с главни роли на обществената сцена?

Въпросът не е риторичен. Отговорът дойде с дебата между Неделчо Беронов и Георги Първанов в неделя вечерта по Нова ТВ.

Вероятно в щаба на Неделчо Беронов дълго са мислили и накрая са решили, че директният сблъсък на техния питомец с Първанов би донесъл и позитиви за десния кандидат-президент. Според последните социологически сондажи Беронов изостава в класирането. Дебат с Първанов би показал пред обществеността, че бившият шеф на Конституционния съд, а не Сидеров е основният претендент за „Дондуков" 1.

Всъщност стана обратното. Дебатът в неделя вечер бе уникален с това, че



за първи път по-слабият кандидат легитимира по-силния



Досега Първанов бе обвиняван, че се крие от директна среща с претендентите, че се страхува да застане пред тях и оттам - че не уважава избирателите си, избягва неудобни въпроси и няма ясни тези. След един час дебат тези съмнения вече звучат значително по-слабо.

Щабът на Беронов допусна няколко грешки още преди старта на дебата. Публична тайна е, че имаше предварителна договореност разговорът да бъде проведен в ефира на bTV. След раздялата на телевизията с Иво Инджев и упреците на пострадалия журналист, че зад това стои президентството, сблъсъкът елегантно бе прехвърлен в Нова телевизия. Десните безропотно се съгласиха с това, вместо да вземат предимство още преди старта.

Втората грешка на щаба на Беронов е, че се съгласи въпросите в дебата да бъдат от типа на: "Каква е ролята на президента в ... ?" Ясно е, че на подобни въпроси Беронов отговаря като юрист. Голяма част от времето си в неделя по икиндия Беронов прекара в цитиране на конституцията - какво е "единство на нацията", какви са възможностите на държавния глава в сферата на националната сигурност и т.н.

Първанов използва основното си преимущество в тази кампания - позицията си на действащ президент, който чудесно знае за какъв пост кандидатства. Лежерен като спокойно море, той неспирно



подчертаваше собствените си качества,



пречупени през президентската институцията - нещо, което в устата на който и да е претендент би звучало леко нелепо. Докато Беронов даваше разяснения за чл. 92 на конституцията: "Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията...", то Първанов обясняваше нещата доста по-просто: "Трябва да е надпартиен. Аз бях такъв. За разлика от своя предшественик..."

Първанов бе по-нападателен. Той не пропусна да заяде конкурента си за ниската посещаемост на предизборните му мероприятия: "Вие събрахте 37 души в хотел "Арпезос", аз в Кърджали събрах 7-8 хил. души", в резултат на което Беронов бе принуден да се оправдава: "В Кърджали бях два пъти. На 11-и бях в препълнен салон".

Дебатът бе добронамерен, но когато Беронов се опитваше да контраатакува, споменавайки за "обременителните условия за влизане в ЕС", Първанов тутакси го отрязваше с реплики от рода на: "Препоръчвам ви да не четете стари записки на един известен десен лидер. Няма обременителни условия".

В щаба на Беронов очевидно



не бяха обмислили оригинална нападателна стратегия



Въпросите на Беронов бяха стари - за създаването на правителството, за промените в конституцията и т.н., което позволяваше на Първанов бързо да се измъква с готови клишета. Вместо оригиналност Беронов демонстрира нелепост с питания от рода на: "Защо сме в Афганистан, защо са там нашите момчета?", и твърдения като: "Румъния иззе водещата ни роля на Балканите". И нито веднъж не засегна едно от най-слабите места на президента - защо все пак се съгласи да прати компрометиралия се Никола Филчев за посланик в Казахстан.

Почувствал, че не може да загуби този мач, Първанов си позволи да се представи пред аудиторията в образи, които не му прилягат съвсем точно - на последователен защитник на АЕЦ, на радетел за референдуми, че дори и на критикар на управляващото мнозинство: "Аз съм върнал 17 закона..."

Очевидно бе, че Първанов не влиза спокоен в дебата - размахваше ръце като арабин на пазар, което не му е присъщо. Беронов пък изглеждаше далеч по-жизнен от предварителните очаквания. Възрастният юрист обаче не бе застрахован от лапсуси като: "59-а година бяхме на противоположни позиции с вас" и "Демократи за свободна България..."

Както се очакваше, най-подготвеният човек в залата бе третият - водещата Цветанка Ризова. Без да взима страна, тя успя да провокира кандидатите до такава степен, че Беронов бе принуден да се обяви за абсолютно независим от СДС и ДСБ кандидат, а Първанов набързо се превърна в пламенен апологет на бившите агенти на Държавна сигурност.

Дебатът бе вял, това е факт. Но при тези участници не можеше да бъде и друг. Поучени от предизборните дебати през 2001 г., кандидатите нямаха за цел да направят скандален или поне интересен дебат. Двамата просто искаха да застанат един до друг на телевизора и да помълчат. Беронов спечели от досега с Първанов, Първанов спечели от появата си на екрана.

Вероятно и Сидеров ще спечели нещо. На 22 октомври.