Смелостта е качество, което притежават повечето от носителите на Нобелова награда за мир. В петък, 13 октомври, норвежкото тяло на Нобеловия институт (шведска институция, която раздава призовете за наука и литература) обяви лауреата за 2006 г. Неофициалният списък включваше две ирландски рокзвезди, които привлякоха вниманието, защото опитаха да направят кампания за развитието на Африка, финландски дипломат, който работи в ООН и който е лобирал за мир в Индонезия, и виетнамски будист. В крайна сметка наградата бе дадена на Мухамад Юнус и неговата "Грамийн банк" в Бангладеш, която дава заеми на бедните, предимно на жени.

Но Нобеловият комитет можеше да направи



по-смел, по-труден избор,



ако бе обявил, че изобщо няма да има носител на наградата. Но това би могло да развали купона - всяка година щастливият победител (който получава на ръка около 1.3 милиона долара) бива почитан на бляскава церемония в норвежката столица Осло. Той получава възпоменателен медал и специално внимание върху неговата справедлива кауза. Напоследък примери за това са кампанията за забрана на мините, борбата за мир в Северна Ирландия, усилията за демокрация в Миянмар.

Неприсъждането на наградата за една, а може и за пет години, би изглеждало по-скоро груба работа. Но това едва ли би било намек от страна на института, че светът е станал значително по-мирен. Някои ще оспорят и ще кажат, че като цяло



броят на войните е намалял



Миналата година канадски мозъчен тръст изготви Доклад за сигурността на човека, който отбеляза, че от 1988 г. насам са прекратени сто и няколко войни. Според изследването войните и геноцидът са станали по-редки от 1991 г., че стойността на международната търговия с оръжие е намаляла с една трета, че броят на бежанците е намалял двойно (между 1990 и 2003 г.). Въпреки това обаче днес остават редица нерешени конфликти - Дарфур, Шри Ланка, Сомалия, Афганистан, Ирак, международният тероризъм - за да създават достатъчно работа на най-работливите застъпници на мира.

Но причината институтът да не присъди наградата би била



запазването на нейната стойност



Съществува риск цената й да бъде размита, ако институтът се хвърля всяка година да търси лауреат, който да хваща окото. Проблемът е в очакването за ротацията - че наградата трябва да се раздава на ротационен принцип в различни региони на света. Тази година в Азия, миналата година лауреатът бе от Близкия изток, по-миналата - от Африка.

Някои лауреати изглеждат повече от незаслужили. Виетнамецът Ле Дък Тхо отказа наградата през 1973 г., когато трябваше да я раздели с Хенри Кисинджър. Двамата бяха подписали споразумение за прекратяване на огъня през същата година, но сраженията във Виетнам продължиха още две години. Решението да се присъди наградата на кенийската природозащитничка Уангари Маатхаи също бе спорно. Тя направи много за



засаждането на дръвчета в Кения,



но не много за пропагандата на мира. Дори по-лошо - тя има твърде странни възгледи за СПИН, като твърди, че вирусът ХИВ е създаден от учени злодеи с цел убийството на черни хора. Тазгодишният победител е възхитителен борец срещу бедността, но той или Грамийн банк трудно биха могли да бъдат наречени миротворци.

Търсенето на личности, които да бъдат оценени за различни подвизи, правенето на знаменитости от добронамереността на различните социални статути обърква предназначението на наградата - пропагандата на мира. Организаторите биха могли да си припомнят, че в 19 случая след присъждането на първата награда през 1901 г. институтът е обявявал, че



не може да посочи



подходящ победител. Няколко пъти през годините на Първата и Втората световна война нямаше лауреат. За последен път институтът не присъди награда през 1972 г. Някой би заподозрял, че това, което се е променило оттогава, е, че институтът откри, че изпитва голяма необходимост - може би от пазарни съображения - да раздава наградата. През следващите няколко години предизвикателството ще бъде смелостта тя да не се присъжда.