Колчем си отвори устата български философ или философстващ политик, все ще каже "реалната действителност" или "активни действия" (напоследък "екшън план"). Опитай се да преведеш на западен език реалната действителност или активните действия. Ще видиш, че излиза глупост като "народна демокрация". Ами думите "българщината", "туркщината" и "негърщината" как се превеждат? И кой ги измисли?
Негърщината (la negritude) я измисли Леополд Сенгор. Той беше поет, писател и първият президент на Сенегал, когато страната престана да е френска колония. Стана член на Френската академия, защото без него нямаше да се осъществи идеята за франкофонска общност.
Сенегал е по-франкофонски от България. Един канадски сенатор и аз отидохме в Тамбакунда да наблюдаваме изборите. Уж франкофони във франкофонска страна, но доклада ни го искаха на английски. Блъскахме си главите как да преведем на английски eau dе javel (белина).
С помощта на белината гласуваха 125 процента от тамбакундските избиратели. Изборната комисия им намазваше показалците с неизтриваемо мастило да не могат да гласуват повторно, а те ги избелваха с еau dе javel и отново гласуваха.
И на нас в България ни предложиха неизтриваемо мастило за първите избори след 1989. Ние от гражданското движение за честни избори се противопоставихме. Аз казах, че сме по-малко франкофони от сенегалците, но още по-малко сме сенегалци. Тогава България още не беше призната за франкофонска страна; това стана по-късно, при президентството на д-р Желев.
Неотдавна във Франция казаха, че с франкофонските България и Румъния натежавали франкофонските държави в ЕС. Не виждам какво от това. Младите учат английски, нищо, че французите много хубаво говорят френски, за разлика от англичаните, които.. "О, защо не могат те, защо не могат да говорят техния език?" както пее професор Хигинс в мюзикъла "My Fair Lady".
Дочух, че и ние сме имали пеещ професор в лицето на Юлиан Вучков по телевизия СКАТ. И какво лошо? Това да ни е кусурът... О, защо не мога аз, защо не мога да спра да употребявам турцизми като думата кусур? Защо нахалник и наглец ми се струват по-слаби от тепегьоз и гьонсурат? И защо ми се струва, че нашите турци гласуват като тамбакундци?
Ще ми се да си уважавахме езика, както французите уважават техния. Защото - вярно - българският език бъка от фонетични смешки, на които и професор Хигинс би се зверил. Например "те-та-та" в думата "кюфтетата". Но българският език притежава смайващо глаголно богатство. Опитайте се да преведете: Пропихме се. Отпихме. Разпихме се. Препихме. Изпонапихме се. След спивката, отидохме да си допием.
Да не говорим за немския, дето трябва да изчакаш края на изречението, за да разбереш какво ти казват. И в който има думи, по-дълги от "непротивоконституционствувателствувайте" (39 букви). Миналата седмица един "Donaudampfschiffahrtsgesellschaftkapitan" (40 букви) забеляза мазутно петно от Сърбия, застрашаващо българския и румънския бряг на Дунав.
Думата туркщина едва ли щях да я чуя, ако не беше турският нобелист Орхан Памук, който e от франкофонско семейство и е учил в американски колеж. Щяха да съдят Орхан Памук, че бил обидил туркщината, щото казал, че Турция премълчава милионния геноцид над арменците и десетките хиляди избити кюрди. Имало закон да не обиждаш туркщината. Да не обиждаш the turkishness - преведе го БиБиСи, после премина към по-описателни преводи: да не обиждаш турската идентичност и прочее измишльотини.
Думата българщина не мога да я преведа нито на английски, нито на френски. И аман от кресливите националисти, дето са си я навили на пръста тая пуста българщина. Да вървят на... да вървят в етнографския музей!
Е? Разказах кой измисли негърщината, кой туркщината. А кой измисли българщината? Ей богу, не беше Николай Хайтов. Не го помня да е изричал тази дума, макар че ми подсказваше български думи. "Виж, Николай, когато голямата риба захапала стръвта, въжето се изнизало, ама много бързо, ама не се стрелнало, ами?..." - "Преведи го, че въжето се совнало, Джимо."
Николай знаеше български. Провидял беше, че българският език и образование са в кьорсокак, но бе решил да отстоява своята обречена кауза. Казваше, че национализмът не е срамен, но не говореше за българщина. В Родопите той, Жени и Неделчо Чернев (режисьор на филма "Капитан Петко войвода") срещнали едни турчета, които пеели песента от филма.
Защо ли? Защото Николай не пишеше за туркщината, нито за българщината, а за човещината. Препрочетете неговия разказ "Дервишово семе". Той е за човещината и сюжетът не е измислен. Основава се на действителна случка, твърдеше Николай.
|
|