Честността е най-добрата политика. Този принцип в ПР-бизнеса е много полезен и върши работа. Създаден е не защото клиентите на агенциите мрат да казват истината, а защото практиката доказва категорично, че на лъжата краката са къси. Можеш да спринтираш към целта с лъжи, но ще се гътнеш като конкурент на зайче с батерии „Дюрасел".

Съществува и продължение на този принцип, което също е много важно: това, че не лъжеш, не означава, че задължително казваш истината. В този принцип всъщност се крие



есенцията на манипулацията в днешно време



Волен Сидеров не казва цялата истина на своите фенове, но истините, които изрича, са трудно оборими. Да, в България имаше и има престъпна по своя характер приватизация; да, политическата класа гази принципите на своите тези - леви се държат като десни и обратното, антикомунисти се съюзяват със социалисти и прочее; да, политиците въртят бизнес; да, съществува корупция; да, да, да... ДПС, "Евророма", Цар Киро - няма лъжи тук.

В това е силата на Волен Сидеров и поради това кампанията му е добра: ясни, чисти послания, основаващи се върху недоволството на голяма част от българите. Е, има и друга страна на медала - Волен не предлага разумни решения на проблемите, обещанията му са неизпълними, шансът да спечели е минимален, а популизмът е очеваден. И това е част от играта. Но в случая темата е друга - че мащабната кампания, която тръгна срещу Сидеров в дните преди изборите, е на път съвсем



да втвърди редиците на опонентите на статуквото



Не на привържениците на "Атака", които и без това са мобилизирани, а на онези, които ще отидат до урните просто за да покажат своето отвращение от традиционните партии и тяхното безсмислие.

Всяка вечер ние сме свидетели на един клип, който окарикатурява кандидата за президент на България, показвайки го като непослушно дете, което стреля с пистолети във въздуха и влачи след себе си детско танкче. Следва послание, което свързва действията на Сидеров със събитията във вече разпадналата се Югославия. „Подобни заигравания доведоха до..." Изброяват се убитите - над един милион, ранените около 300 000, разрушените села и градове. Накрая клипът завършва с категоричното „играчка-плачка". Изводът би следвало да е много ясен - ако Волен дойде на власт, ще превърне България в Югославия на Милошевич. А, да... накрая май пише ПД „Социалдемократи".

Освен че е много прозрачна, тази кампания бъка от неверни неща. Тя първо подценява интелигентните хора, действа точно обратно на очакванията при лумпените и превръща изборите в шоу за индеферентните.



Волен никога не може да бъде Слобо



Факт. Милошевич държеше в ръцете си всички инструменти на тази власт - полиция, армия, съд, парламент, дори мафията. Лидерът на „Атака" не притежава нищо, което може да го превърне в реална заплаха за мира на Балканите. Философията и реториката му може да са опасни, но те виреят само когато „нормалните" политици се дънят. Това го знае всеки мислещ човек.

България не е Югославия. Съседната миниимперия се разпадна по хиляди причини, а национализмът (при това не само сръбският) бе остатъчният трус, който удави Балканите в кръв. Това го знае всеки, който е следил събитията.

Фактите, които се изброяват в този клип, са недостоверни. Това пък може да се провери толкова лесно, че е безсмислено да го коментираме. И последно, но не по важност, е подписът под тази кампания: „Социалдемократи". Ръката може да е на социалдемократите, но този, който е поръчал музиката, пък и вероятно я плаща, лесно може да се види. Същите тези послания се съдържат в риториката на Георги Първанов.

Атаките срещу „Атака", почиващи върху неверни тези и факти, напомпани с много пари, са контрапродуктивни. Честно казано - глупави. Подемайки кампания директно срещу набедения националист, щабът на Първанов го легитимира като единствен опонент. Получават се и доста смешни неща, като например настоящият президент да среща в ефирен дебат Неделчо Беронов, а в същото време да води истинската битка задкулисно със Сидеров. Това само демонстрира някакъв необясним страх от лидера на „Атака". Да, сигурно е обидно да се явяваш на финал с някой „незаслужил", но победата си е победа. В историята остават фактите. Проблемът е, че



след тези избори ще има сметка за плащане



Вярно е, че в ЕС ще ни гледат доста сърдито, ако войнстващият национализъм стане втора политическа сила в страната. Ако Волен Сидеров отиде на балотаж, превръщайки се във втория по важност политически лидер, шефовете на всички останали партии ще трябва да обяснят защо се е получило така. И отново на преден план ще излезе горчивият факт, че хората масово ще пропуснат да гласуват, защото нямат избор и мотивация. Затова обаче не е виновен Волен, а опозицията, която собственоръчно се скопи. Самият факт, че цялата кампания на Неделчо Беронов преминава под знака на оправданията в стил „Г-н Беронов, не се ли чувствате стар за този пост", доказва, че дъното е стигнато и вече се копае надолу.

Заиграването, или по-точно откровената търговия на президентския пост между партиите, е нагла лъжа. А на лъжата бюлетините са къси.