Напоследък ни се предлагат разни фалшиви версии за явления и събития, белязали прехода. Струва си да ги погледнем малко по-критично. Един упорит лайтмотив от последните седмици гласи: "Българите изстрадаха и заплатиха скъпо членството в ЕС, та затова е крайно време да ни приемете". Обикновено е адресиран към "егоистичните" по наша преценка съображения на европейските ни партньори. Върти се като грамофонна плоча на Лили Иванова от 70-те. Сиреч до болка.

Няма как да бъде оспорено твърдението, че българите страдаха много и дълго. Мнозина до смърт.



Но не страдаха всички



Обобщението е спекулативно. Мъките на прехода бяха изстрадани от мнозинството "с любезното съдействие" на едно привилегировано малцинство. И да се приписва вината за тези чутовни мъки на Европа е невярно и несправедливо. Защото криминалната приватизация не беше рожба на ЕС. Нито пък нечовешките сметки за парно бяха в името на европейското ни членство. Вальо Топлото си е местен саморасляк, без грам европейски примеси. Българската организирана престъпност също е със запазена марка за произход. До степен, че можем да претендираме за износ на ноу-хау към европейските страни. Онкоболните не умираха от недостиг на лекарства в резултат на евроизискванията. И не европейските стандарти напълниха магазините на ранния преход с ментета и боклуци. Прескъпите лекарства по аптеките също не се появиха под натиска на Европа, а на стройно организирани корпоративни лобита с политическо представителство. Едва ли Евросъюзът е този, който натири стотиците хиляди безработни на улицата, без всякаква социална защита. И няма как той да е поощрявал масовия грабеж и корупцията на всички държавни нива вече 17 години. И това са само няколко щриха, които илюстрират цялата несъстоятелност на тезата.

Българите изстрадаха всички адски мъки на прехода не заради Европа, а заради собствените си



продажни и неумели управленци,



заради нашенските дефекти на демокрацията. Крайно време е да спрат спекулациите с гузната съвест на Европа заради Ялта и Берлинската стена. И най-вече с търпението и мизерията на самите българи. Какво по-лесно от това да тропосаш отговорността за несгодите им на пустата Европа? Още повече, че тъкмо тя поиска да затворим двата ядрени реактора. Затова сега ще плащаме прескъпо тока. Само че тя поиска същото и от другите кандидатки за членство, ала не всички я послушаха. Едни договориха повече пари в замяна, други - по-дълъг живот за централите си. Така че и тук ни баламосват с дилеми от рода - или ЕС, или АЕЦ.

Евросъюзът е лесното оправдание и за късия политически живот на т.нар. българска десница. Още един мит, който след стократно повторение, рискува да се превърне в истина. Убеждават ни, че разпадът на десницата е заради изчерпване на идейния й проект - пазарната икономика, членството в НАТО и ЕС. Лесно, благородно, че и малко героично обяснение. Изгоряхме, за да продължи България напред. Не заради далаверите на Костовото управление и не заради гигантската злоупотреба с доверието на избирателите. Не, десницата умря от естествена смърт - това се опитват да ни внушат анализаторите. Най-обикновено изчерпване. "Идейният проект" на така наречената българска десница обаче често се свеждаше до уреждане на отделни личности, а Европа и НАТО бяха просто референциите, които легитимираха извън страната и за пред по-наивната аудитория нейното съществуване. Членството в НАТО и ЕС са "съпътстващи ползи" от дейността й. От



мита за "изчерпания проект"



следва, че с появата на нов, какъвто засега не се вижда, костовисти, стояновисти, надкианци и праматарци ще възкръснат от пепелта. Матрицата ще се презареди. Дайте ни проект и ще преобърнем политическата история на България!

Само че тая работа не е никак лесна. Особено на фона на едно откровено дясно управление, провеждано от тройната коалиция. Строгата бюджетна дисциплина, щедростта на държавата към работодателите за сметка на работниците, ниските данъци за бизнеса - все компоненти на консервативната представа за управление - са реална политика на сегашното правителство. А да се измислят други, ще е равнозначно на световна идейна революция, за каквато нашата поопърпана десница няма нито интелектуален, а още по-малко електорален ресурс.

Венецът на тази фалшива митология е притчата за края на прехода. Добър или лош, той е приключил и не подлежи на преосмисляне, тръбят някои от неговите архитекти. И така порязват всякакви вредни тежнения към прераздаване на картите. Да, преходът е несправедлив, но за сметка на това необратим, с подчертан цинизъм ни уверяват тези мислители. То е като да свириш край на мача, когато поведеш с един на нула, да не би да ти изравнят. Какво ще рече край на прехода ли? Ами който взел-взел, който крал - крал, който успял-успял, мандалото хлопна. А другите? Другите ги нема в цялата схема, както припяват рапърите на прехода. А дали е така?