Корупцията не е измислена в България. Нещо повече. Тя не съществува само у нас и е бич и за бедни, и за богати държави. Има корупционни практики обаче, които са оригинални български. Част от тях са градски легенди, други са просто съмнения, трети са си доказани със заловени хора и установени ситуации.

Всички те са извън схемата на директното даване на пари на ръка и показват колко изобретателен е човек. Ако цялата енергия, с която се измислят оригиналните корупционни схема, беше пренасочена към общественополезен труд, то България отдавна щеше да е цъфнала и вързала.

Един от най-забавните начини, които някога могат да бъдат измислени, са приписани на неизвестен главен архитект на някакъв град. Измислената от него схема била известна на всички, които искали да се доберат до неговия подпис - я за разрешително, я за скица, я за промяна на план. Стената в кабинета му



била окичена с картини на детето му,



което обичало да рисува. Всеки, който е трябвало да получи благоволението му, питал колко струва произволна картина. Следвал отговор от рода на 15 000, 30 000 и т.н. - в зависимост от исканата услуга. Молителят купувал картината и получавал разрешителното. И всички били доволни.

Не по-малко атрактивна е схемата, която се приписва на висше учебно заведение. По-точно - на група студенти и преподаватели. Била създадена фирма за туристически услуги. Студентът, който има да взема лек изпит по неосновна дисциплина, плащал за екскурзия до близка дестинация - примерно Истанбул. Сумата е колкото си е пазарът на туристически услуги. Ако изпитът е по-труден съответно се плаща за по-дълга и атрактивна дестинация - естествено, по-скъпо. Ако пък се взема държавен изпит, то



тогава идват далечните дестинации -



Кариби, Бразилия, Китай и др. Съответно се плаща и по-солено. Естествено, екскурзиите се провалят, но парите остават - никой не си ги търси. Те се разпределят в схемата на съответните лица, които подписват книжките и пишат оценките.

Ако започнат съмнения, то туристическата агенция се закрива и се прави нова.

Подобна и е схемата, за която се твърди, че работи в болниците. Там пък се правят благотворителни организации и най-обикновени пациенти стават дарители, за да могат да минат съответната процедура - било то операция, вливане на витамини и каквото друго може да се сети човек. И дори се издават документи за дарителските актове. Да не говорим как съответните организации се кръщават на органи - бъбрек, черен дроб, далак и какво ли още не. Изобщо тук не става дума за схемите за изпращане от държавна болница в частна клиника.

Сред най-ефектните и трудно доказуеми процедури са тези с имотите, парцелите и колите. Лек пример - даден чиновник има някакъв апартамент, мъничък, за 20 000 евро примерно. Той трябва обаче "законно" да получи съответния подкуп от няколко хиляди лева или евро. Тази сума се калкулира в сделка по покупко-продажба и скромното апартаментче се купува за примерно 50 или дори за 70 000 евро. Така разликата остава за съответния чиновник. По същия начин се процедира с парцел - появява се купувач, който плаща десетки пъти по-скъпо за него. Нали сме в пазарна икономика? Цената се определя от търсенето, нали?

Чиста е схемата, при която



чиновникът, който дава разрешение за строеж,



купува апартамент на безбожно ниска цена в съответната строяща се сграда. Така са решили продавачите, така са направили - върви докажи, че става дума за подкуп.

Покрай случая с бившия шеф на столичната топлофикация стана ясно, че друг "чист" начин за подкупване е "превеждането" на пари по сейфове, със съответните кодове, имена и ключове. Оставя се съответният дар, дава се ключът и всичко е точно.

Сред забавните нови корупционни практики е вземането на пари в носни кърпички. Подобен случай бе разкрит с катаджии, които поискаха пари от закъсал водач, след като установили нередности в документите му. На срещата, която въпросните полицаи определили за издължаване, обаче "отидоха" и хора от Инспектората на МВР, които заснели как се прибират пари в разтворена носна кърпичка, за да не би парите да са белязани.

Сред българските "бисери" са безспорно практиките, при които на чиновник, който не може да докаже доход, му се води банков кредит за купуване на имот. Тук вариантите са два - или наистина има банков кредит за "прикритие", или пък се прави сложна схема, при която такъв просто само се води, че има. Но и в двата случая пред обществеността се показва лице, което е



много бедно и с много голям кредит



Жив да го ожалиш. С тая мижава заплата човек едва връзва двата края.

Някак по-традиционни са подкупите от типа - поемане на обучение на детето, осигуряване на екзотични екскурзии, поемане на лизинга на скъпи коли или пък даване на дебитни карти за харчове.

Сред забавните врътки, трудни за вярване и със сигурност рядко срещани, са тези, при които съответната взятка се състои от вземане от хазарт - от обикновено тото, та чак до



познаване на футболни мачове



Върви обаче кажи на някого с такъв "късмет", че не може да докаже откъде има парите.

В такива случаи, особено на получаване на големи суми, най-важното е да можеш да докажеш произход при проверка. Със сигурност номерът с богатата любовница, с парите назаем от заможен познат вече трудно минават. Защото следват въпроси и към тях - те откъде имат парите.

Друг, не по-малко арогантен, е и корупционният способ "съдружие". При него съответният чиновник, от който зависи дадено лице или неговата работа, директно определя, че за спокойствие трябва да му даде съответен дял от фирма, от бизнес.

В България е известна и схемата на т.нар.



корупционен абонамент,



при който зависимо от разрешителен режим лице трябва да се отчита съответно на чиновник, полицай, митничар, данъчен и каквото още се сетите. И трябва да плаща редовно - всяка седмица или месец. В противен случай следва "наказание".

Поради по-разпространената "малка" подкупност то в България е известна и т.нар. битова, натурална корупция. Тя се наблюдава най-осезаемо, когато даден проверяващ, контролен или лицензиращ орган си тръгва от обекта на контрол я с пилешко, я със свинско, олио, захар, а понякога и с печка, хладилник, телевизор. За България е характерно и назначаването на жената, любовницата или любовника и половината рода на всяко място, където съответното лице има малко повечко власт. Или пък раздаването на поръчки все на свои хора. Което също си е свооебразна битова корупция, която обаче може да кумулира големи обороти за съответното семейство. През последните седмици обаче стана ясно, че тази процедура е характерна и за немалка част от чиновническа Европа - без значение дали е от ЕС или не.

Със сигурност животът и бизнесът предлагат още много и вероятно още по-забавни и фини корупционни методики и процедури. Още по-сигурно е, че с влизането на България в семейството на многото пари те ще стават още по-"смешни". Защото познатите на Запада схеми у нас се трансформират наистина в битови и в силно шуробаджанашки.