Остават броени дни до влизането на страната ни в ЕС. Един от основните страхове е свързан с възможни ценови шокове. Оттук логично следва и другият голям въпрос - ще има ли България адекватна политика по доходите, за да може населението да посрещне предизвикателството на една ценова конвергенция?

Данните за нарастване на БВП показват, че дори и при рекордните 6.6% от второ тримесечие на 2006 г., България е по-скоро в средата, отколкото сред водещите страни по икономически растеж. Една догонваща стратегия в случая би следвало да залага на 8-10% траен икономически ръст, колкото постигат балтийските страни.



Какво показват цифрите в проектобюджета за 2007 г.?



Прогнозата за средногодишната инфлация, както за следващата 2007 г., така и за периода до 2009 г., остава силно подценена. От една страна, се очаква повишение цените на акцизните стоки и въвеждането на нови акцизи, от друга - не бива да се пренебрегва фактът, че по показателя сравнително ценово равнище България е с най-ниска стойност сред останалите новоприсъединени към ЕС страни. Така че е логично да се очаква една, макар и плавна, ценова конвергенция.

България обаче е на последните места в европейските класации и по заплати. А в условията на дълбоко социално разслоение у нас се прокарва данъчна политика, която недвусмислено задълбочава неравенството и не решава проблемите на бедността и ниските доходи. Тази политика се води по две направления. Първо, данъчната прогресия се "изглажда" с всяка изминала година и целенасочено се върви към оплоскостяване на облагането на доходите. Второ, съотношението между преките и косвените данъци става все по-стръмно и вече надхвърля 1:4. Фактически над 75% от данъчните приходи представляват удръжки от потреблението, а всеизвестно е, че косвените данъци засягат в най-силна степен бедното население (като относителна тежест, разбира се). Парадоксално е като политика - с парите на бедните данъкоплатци да се финансират програми по собственото им социално включване. Едва ли социална Европа ще погледне със снизхождение на това. Средният европейски данъкоплатец не може да остане безкрайно благосклонен и солидарен, очаквайки да се появи поредният икономически тигър в условията на "данъчен рай" - този път на Балканите. Резолюции на Европейската конфедерация на профсъюзите /ЕКП/ - партньор на Европейската комисия, недвусмислено сочат необходимостта от по-добра координация на фискалните политики, вкл. по отношение на индиректните данъци, както и дефинирането на европейски регламент за корпоративния данък, с който да се въведат минимални равнища и да се избегне данъчен дъмпинг.

Очакваните резултати от подоходната политика през 2006 г. не са обект на специален коментар в доклада към бюджет`2007. На базата на предварителни данни за второ тримесечие се правят оптимистични изводи за ускорено нарастване на средните заплати, в това число и в частния сектор, като предпоставка за достигане на разчетените стойности за цялата година. Констатациите за увеличени заетост и доходи се обясняват с по-благоприятната среда за бизнеса и особено с намалението на вноската за фонд "Пенсии".

Синдикалната оценка на случващото се през 2006 г. показва друго, най-малкото заради завишената прогноза за годишна инфлация от 7,7% и отсъствието на индикации за някакво 13-о плащане въпреки високото преизпълнение на приходите. Средните заплати в отделните бюджетни сектори ще нараснат различно предвид целевите мерки за средното образование (4% от януари) и за ученическо и детско здравеопазване (15,7 % от януари). В тези дейности реалното нарастване на средногодишна база ще е съответно 3,4% и 12,7%. За останалите увеличението на заплатите с 6% от 1 юли гарантира единствено реален спад от около 2,5%; минималната заплата за страната също ще инкасира реална загуба от почти 1%, а при непроменените през 2006 г. размери на отделни обезщетения намалението на покупателната способност се измерва със 7%. Ръстът на заплатите в стопанската дейност засега е несигурен, макар че се разчита на трансформиране на част от икономиите от осигурителни вноски в заплата. (Всъщност държавата като най-голям работодател не дава пример за подобни действия).

Политиката по доходите за 2007 г. се представя в контекста на "застраховката", че конвергенцията на доходите с европейските равнища е дългосрочен процес. След като през предходните години нищо не бе направено в тази посока, вероятно и 2007 г.



няма да е преломна за доходите



именно при старта на членството в ЕС. Смущава тезата, че е нужен "нов прочит на подоходната политика с оглед реална оценка на икономическите и социалните реалности в страната". А налице е и проект на средносрочна политика по доходите до 2009 г. на Министерството на труда и социалната политика с определени изводи, оценки и предложения.

Предвиденият ръст на средствата за работна заплата за 2007 г. от 13,5 % впечатлява, ако в еднаква степен засяга всички дейности в сектора. Твърди се, че разчетът е за 490 хил. души, без съществено увеличение на наетите лица по функции, с изключение на оповестеното намаляване на числеността в системата на средното образование.

Тук идва и принципният въпрос - след като средствата за работна заплата включват и тези за наетите в специалните ведомства, как може да се проследи динамиката на численост и на средната заплата? Досега отчетните данни от НСИ не обхващат тази съвкупност и текущите данни за 2006 г. сочат около 440 хил. наети и достигната средна заплата от 383 лв. за второ тримесечие. Липсата на съпоставими данни както за настоящата година, така и за предвижданията по бюджет`2007 правят безсмислени всякакви опити за анализ.

Минималната заплата за страната през 2007 г. е закована на 170 лв., колкото бе предвидено с тригодишната бюджетна прогноза. Както числото, така и подходът за нейното определяне не удовлетворява, при положение че вече шест месеца отлежава проект на методика за определяне на линията на бедност и обвързването й с минималните доходи, на първо място с минималната заплата. Според методиката минималната заплата за 2007 г. следва да се договори в диапазона 174,8 лв. и 219 лв. В подписания наскоро първи Пакт за икономическо и социално развитие на България за периода 2007-2009 г. е заложено също обвързване на минималната заплата с линията на бедност и със средната заплата за страната. Нищо от това не е взето предвид и на практика



се минира стабилността на договореностите на национално ниво



Номиналното нарастване на средната заплата за бюджетните сектори според доклада към проектобюджет`2007 ще е 12% спрямо планираната средна заплата за 2006 г. Това число обаче не намира потвърждение, когато се проследи динамиката на коя да е средна работна заплата за 2006 и 2007 г. При отсъствие на целеви мерки от началото на годината и увеличение на средните заплати от 1 юли с 10%, номиналното нарастване за 2007 г. спрямо настоящата достига само 8,1%. Предвижданията за социалната пенсия и минималната пенсия (които определено са минимални доходи) се подчиняват на общата политика за осъвременяване на пенсиите с 8,5% от 1 юли, което е в нарушение на законово гарантирания механизъм това да става от началото на годината. Осъвременяването на пенсиите от 1 януари т.г. очевидно се приема за еднократен акт и по нашенски най-лесно е да се променят правилата на закона. С това не само се подхранва европесимизмът сред българите, но е лош атестат навън за законовата стабилност още на старта на членството в ЕС.

Само негативни са синдикалните оценки за замразените минимален и максимален размер на обезщетението при безработица, при положение че приходите традиционно надвишават разходите по този риск.

Данъчните и осигурителни решения за 2007 г. на пръв поглед радват с липсата на нови тежести, което би оказало положително влияние върху разполагаемите нетни доходи. При непроменената лична осигурителна вноска брутните възнаграждения над 250 лв. "печелят" 4,00 лв. месечно, или 48 лв. за годината. Сравнението с облекченията през 2006 г. не е в полза на сега предприетите действия. А и с изменението на данъчните закони се въвежда облагане на стойността на социални придобивки, изплащани в пари, с което става възможно напълно



да се елиминира данъчното облекчение



през месеците, когато се изплащат заплата и социална облага.

Първата година от пълноправното членство на България в ЕС ще бъде изключително важна и показателна - и за предстоящата ценова адаптация на страната ни в голямото европейско семейство, и за това какво ще се случва с доходите оттук насетне. За да не остане България на опашката по заплати, трябва спешно да се обвържат доходите от труд с растежа на икономиката и задълбочаващите се дисбаланси на пазара на труда, за да се изравним поне с най-бедните от новите членки на ЕС. Или поне да понамалим дистанцията с тях... Време е бизнесът след договаряне със синдикатите да инвестира по-радикално в човешкия ресурс и да заплаща справедливата и достойна цена на труда. Иначе все повече хора ще се питат "защо ги ручахме жабетата..." и ще търсят по-добър живот извън страната.





-----------------------------------

Цифри

- домакинства с общ доход на 1 лице под абсолютната линия на бедност - 28.7%

- домакинства с общ доход на 1 лице до 180 лв. - 46.3%

- домакинства с общ доход над 315 лв. на 1 лице - 14.7%

- средният общ доход на 1 лице от домакинство (213 лв.) представлява 58% от средствата, необходими за издръжка на живот /365.09 лв./



Източник: Институт за социални и синдикални изследвания към КНСБ