Изразът е библейски и не съм много сигурен какво значи. Надявам се да го употребя на място. Събитията ме задминават, не мога да им хвана края. Вторачени в изборите, гражданите загърбиха останалия живот, а той си тече - в София стават разни неща, ако не да ги осмисля, поне да ги съобщя на широката публика.

Общият план на града чака да бъде приет в парламента. Вече няма значение дали ще бъде приет, той нищо няма да промени. Той и без това не е план, а индулгенция. И ни най-малко новият план няма да сложи край на спекулата с имоти в София.

Тези дни се разбра, че "Софияленд" ще става офисно-жилищен квартал. Като такъв ще е по-сполучлив от всяка гледна точка. Панаирите са развлечение за бедните и тяхното място е в бедните квартали, а не в "Погребите". Това беше кристално ясно още когато общинската гора беше разменена срещу апартаменти, за да можели "софийските деца да получат полагаемите им се атракции с европейско качество". Така каза Софиянски, когато му изтъкнах въпросното несъответствие. Съветниците замижаха, далаверата стана. Че става дума за далавера, стана още по-ясно, когато собствениците изрязаха до корен наличните стари дървета и изпълниха възможно най-грозната бутафорна архитектура, правена някога - в единствения жанр, в който архитектурата трябва да е пределно красива и нищо повече - панаирджийския. Никой няма да заплаче, че "Софияленд" си отива. Ако обаче не беше идвал изобщо, а общината честно си беше продала гората за офиси, положението в бюджета щеше да е различно.

На 24 октомври, вторник, за втори път отложиха търга, на който общината искаше да продаде последните й останали 20% от Софийския крематориум. На бас, че няма да има желаещи да го купят и на третия опит, колкото и да падне цената, защото честният частник с останалите 80% прави каквото си иска, включително отчита нулева печалба, за да не дава на общината дори петината, която й се полага. Мажоритарен собственик честният частник стана, след като пробута на общината ноу-хау как се горят трупове срещу терена и сградата. Как общината е горила толкова години трупове в същите пещи без неговото ноу-хау, ние, останалите донт-ноу. Крематориумът се източва успешно, общината може да прави със своите 20% каквото обича. Общинските съветници, амбицирани да напълнят бюджета, ще духат супата. А се налага да го пълнят, защото балирането и разкарването на боклука, от което нямаше никаква нужда, гълта все повече пари. Щом има кой да плаща. Онези, с треперещите ръце, дори се редят на опашка да си платят таксата предсрочно. Щото са много Бугати.

На път е да бъде продаден и общинският дял в централната автогара. Без това прекрасната схема - съвместно предприятие - продажба на общинските активи преференциално на партньора - източване - окончателно заграбване - няма как да бъде финализирана - още по-зле за общината - тя ще търпи загуби от нещо, което дори не е нейно.

За разлика от "Дисниленд" централната автогара е хубава сграда, правена от голям архитект. По неведоми градоустройствени причини обаче тя заприщва пробива "Генерал Николаев" така, че пробивът не може да стане, дори когато има пари за него. Вероятно затова по трасето на "пробива" се наблюдават нови масивни строежи. Което не пречи в общия план пробивът да го има, а новите сгради да отсъстват. Когато в ролята на наивен съветник посочих безумната ситуация на автогарата на шефа на устройствената комисия в СОС г-н Светозар Филипов, той само сви рамене. И цялата комисия, барабар с архитектите в нея, ги сви. И пленарната зала на свой ред ги сви - нищо, че за да стигнат до новата гара автобусите си пробиват път половин час през центъра на града. Нищо, че - сбогом, "Генерал Николаев". На по-малко от 100 метра от злополучната гара от десетилетия стои завършена в груб строеж държавната сграда на пощите, която никога няма да стане поща - няма нужда от нея - между железопътните линии и предполагаемия "Николаев". Тя беше 100 % годна да стане автогара и не препречва "Генерала" - стои си точно където трябва. Би трябвало да е харизана вече на БТК, а дали БТК знае какво да я прави, е отделен въпрос. Нямаше в нея далавера, а слухът на Столична община бе настроен единствено на вълните на далаверата. И авторите на общия план обслужваха не градоустройството, а далаверата.

Господ, в безкрайната си милост, само в редки случаи оставя да страдат невинните. Две години под покривката на заместник- кмета, тогава инженер Иван Гечев, отлежава писмо на Енчо Дулевски, мастит професор от УАСГ, че железният мост "Чавдар" е в аварийно състояние. Дали наследниците на разбойниците, които събориха здравия мост на "Опълченска", знаят за въпросното предупреждение? Имат ли авторите на общия план хабер за актуалното състояние на мостовете? Все пак конструкциите понякога падат. Пак няма да има виновни.

Междувременно главният архитект Петър Диков предприе ходове, които могат да имат решаващо значение за София. Проектирано е, но все още не е одобрено, решение за бул. "Евлоги Георгиев" от бул. "Черни връх" до след "Орлов мост", което вероятно ще предвиди кръстовища на две нива на "Орлов мост" и "Драган Цанков" - които според мен отдавна трябваше да бъдат реалност. За беда, последната дума ще имат баш проектантите на общия план. Ако знаеха какво правят, щяха да са заложили решението още в общия план. Това, че го няма там, показва доколко са в час. Къде е гаранцията, че са влезли? Доброто решение е само 1, рядко 2, а лошите са винаги 100. Не може да се вземе доброто решение, без обвързване с общия план, който не е никакъв план. Градът не може да чака, но грешката лесно ще влезе в графата "непоправими". Като автогарата. Пат, гросмайстори. Или патки.

Добрата новина е, че не само хората на "Софпроект" проектират. Проектират и частни фирми, които не могат да чакат общината да предложи готови решения на техните наболели проблеми. Това проектиране излиза на общината без пари, но като всяко друго безплатно добро, може да излезе през носа. Засега разработката, която инж. Румен Марков от "ДжейВиАй 91" предлага за кръстовището на "Черни връх" и "Джеймс Баучер", се развива в правилна посока. Нещо повече, вместо по стар общински обичай да се крие от будната общественост, Марков направи по своя инициатива публично обсъждане на проекта в голямата зала на УАСГ на 19 октомври. Беше интересно. Главният архитект подкрепи проекта, казаха се важни неща. Обсъждането обаче няма протоколна сила, защото не общината го организира и не тя го разгласи по общоприетия начин. Доколкото присъстваха настоящи и бивши съветници и дори шефът на градския транспорт инж. Велизар Стоилов, можем да се радваме, че знаят за какво става дума. Какво мислят за проекта обаче, дали им стои, дали им лежи, въпросните отговорни лица не казаха. Не им е в кръвта. Вместо това се обадиха вечните мърморковци, в смисъл "я не знам как требе да биде, но и така нече да е". В България обществените обсъждания протичат така - или само администрацията говори, или само противната страна. Диалог между глухи.

Няма значение, пак ще има обсъждания, докато на частника му писне и сгази закона или се откаже да си троши парите и главата, а проблемът остане да товари бъдещето. Тогава администрацията ще реализира само онова, в което вижда далавера. И никой няма да бъде виновен.

Все пак ледът тръгна, както казваше Бендер. Но хиените са още на свобода.