Цяла година туристическият бранш се тресеше от скандали. То не бяха лични нападки от туристическите организации, критики към работата на Държавната агенция по туризъм (ДАТ), ръководена от Марио Ал-Джебури, към липсващата стратегия за развитие на отрасъла, към избора на фирма, която ще ни представя на международните изложения.

Засега на критиките ведомството на Марио Ал-Джебури



отговоря със залпове от цифри



По последни данни на агенцията близо 4 млн. чуждестранни туристи са дошли у нас за първите 8 месеца на 2006 г., което е ръст от 5.8% в сравнение със същия период на 2005-а. С 4.62% пък са се увеличили приходите, възлизащи на 1.160 млрд. евро.

Иззад цифрите обаче изскачат и въпросите. Дали данните, макар и с увеличаващи се показатели, не бележат бавна тенденция на спад? Защо в статистиките не се включват българските туристи, които според представители на туристическия бранш са три пъти повече от чуждестранните? Защо от общия кюп на чуждите посетители не се разграничат екскурзиантите, които идват в страната ни за по-малко от денонощие, и истинските туристи, прекарващи над 24 часа у нас, както е по стандартите на Световната организация по туризъм?



А и повече туристи още не означава повече приходи



Напук на положителните статистики, средните приходи от турист у нас намаляват. Достатъчно е да се види излишъкът на легла по Черноморието, който не може да компенсира увеличението в броя на гостите, както и непрекъснато падащите цени на нощувки в нашите хотели. Ако през 2001 г. от една стая хотелиерите са печелили по 26 евро, а през 2005 г. - по 11 евро, тази година приходите са по 10 евро на стая.

"За последните 5 години средните постъпления от един турист паднаха 5 пъти", казва Илиян Иванов от Националния хотелиерски мениджмънт клуб. По думите му това, че броят на туристите се е увеличил, не е гаранция за по-високи приходи в хазната. "Ако разделим евентуалните 2 млрд. евро приходи на очакваните примерно 5 млн. туристи, ще получим 400 евро средно от човек, което е като миналата година", обяснява той. В най-добрия случай приходите ще се запазят, но реално падат.

Критиките към ДАТ от страна на хотелиери, ресторантьори и туроператори вървят основно по линия на стратегията за развитие на туризма ни, която по обещания на Ал-Джебури трябва да бъде публично обявена в края на ноември. Въпросният документ се подготвя от месеци от 30 експерти на ДАТ и от международен консорциум начело с гръцкия консултант "Планет", който спечели проект по ФАР за оказване на техническа помощ на Агенцията. Стратегията обаче разбуни духовете и бе определена от бранша като "непрофесионална" и "нескопосана". Документът струва на бюджета 1.4 млн. евро, а авторът му е от държава, която е пряк конкурент на България в туризма.

Засега Марио Ал-Джебури коментира критиките доста лаконично и не по същество.



"Някои хора имат персонални желания да са на моя пост



и правят всичко възможно, за да дискредитират работата ми", смята той. По думите му почти никой от бранша не е дал конкретни предложения за развитие на отрасъла.

Освен стратегия трябваше да има и информационна система, която да събира данните от всички туристически обекти у нас. "Поне 39-те фирми, които се явиха на конкурс преди три години, се бориха именно за това", казва Румен Драганов, бивш председател на столичния Съвет по туризъм. Заданието на този проект обаче по незнайни причини е променено и целта му става изготвяне на стратегия за развитие на сектора. И тя обаче все още не е видяла бял свят, а който иска на едно място информация за всички туристически обекти, ще трябва сам да си я събере.

Да речем, че проблемите дотук са си чисто нашенски. Но хората на Ал-Джебури са на път да нагазят в нови, международни води и има опасност и там да сътворят грандиозни скандали. Преди месец се оказа, че дори хотел от световната верига "Хилтън" не може да защити 5-те си звезди в България. Не защото тукашните му мениджъри работят мърляво, а защото някои от критериите в наредбата за категоризация на туристическите обекти са неадекватни и безнадеждно остарели. Според туристически организации е недопустимо за 5-звезден хотел да няма изискване за високоскоростен достъп до интернет в стаите, а да съществуват други далеч по-несъществени условия. Така се оказа, че според изискванията на новата наредба от 2004 г. козирката на "Хилтън" трябва да е с 1 м по-висока, както и на всеки 15 стаи на етаж да има тоалетни и стаи за камериерки. Понеже хотелът е строен преди писането на наредбата, сега не може да отговори на тези стандарти. Заради отказа да бъде категоризиран наново, "Хилтън" заведе дело срещу ДАТ, резултатите от което се очакват скоро.

От агенцията признаха, че наредбата се нуждае от прецизиране. Затова вече били започнали да събират предложения от кметове и хотелиерски организации. Самият Ал-Джебури каза, че критериите за оценка от 2004 г. ще се прилагат само за сгради, проектирани и построени след влизането в сила на наредбата. Готвените сега промени пък ще важат за хотелите, построени и влезли в експлоатация до 30 ноември 2004 г., а за всички останали ще важи съществуващата наредба. В случая с "Хилтън" обаче от ДАТ твърдят, че още при предишната категоризация през 2003 г. хотелът не е отговарял на всички изисквания и са правени редица компромиси.

Туристическите организации не са на единно мнение по отношение на категоризацията. Според едни браншът трябва да получи правото сам да дава звездите на хотели и ресторанти, според други - категоризацията изобщо не трябва да е задължителна.



Не е решен и проблемът с туристическите такси



Факт е, че той е в задълженията на общините, които не събират почти нищо, както и че хотелите винаги отчитат по-малко нощувки от реалните. Затова се стига до друг парадокс - според отчетите младите туристи до 18 г., които са освободени от туристическа такса, са скочили десет пъти за последните пет години. И понеже това не звучи сериозно, агенцията може да се намеси и да проконтролира заедно с общините събираемостта на таксата. Макар и да е 1 лв., умножена по очакваните 5 млн. туристи до края на годината, които примерно средно престояват у нас по 4 дни, общата сума би надхвърлила 20 млн. лв. Значителен ресурс, който би могъл да се използва и от общините, и от ДАТ. Само че едно е да искаш, друго е да можеш.





-----------------------------------------------

ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ

Туристическият бранш толкова се настрои срещу пасивността на ДАТ, че дружно поиска тя да прерасне в министерство, тъй като в момента агенцията не разполага с достатъчно ресурс, за да стимулира развитието на бранша. Зад искането съвсем естествено прозират финансови интереси. И двете по-големи туристически обединения - Националният борд по туризма (НБТ) и Националният съюз за българската туристическа индустрия (НСБТИ), се надяват да получат директен достъп до еврофондовете и правото да категоризират туристическите обекти. В момента средствата от европейските фондове за туристическия ни сектор се разпределят само между министерства. Те отиват съответно в регионалното, икономическото и екологичното ведомство.

"Какво ще управлява едно министерство на туризма, след като всички хотели са частни?", недоумява обаче Румен Драганов. Според него политическата ни класа е в концептуална криза по отношение на туризма, тъй като не е осъзнала, че трябва да управлява единствено държавната собственост в този сектор като плажовете, водите, езерата, културните и природните забележителности. "Това е огромен ресурс и държавата в момента не печели нищо от него", смята той.