Въпросът със статута на Косово, което от 1999 г. е под контрола на ООН, но се води част от Сърбия, е болезнен за Балканите и засяга мира и сигурността в региона. Албанците, подкрепяни повече или по-малко от международната общност, настояват за независимост и не са склонни да приемат друго решение. Белград е категорично против и предлага най-много широка автономия за областта.

На 29 октомври сръбските избиратели одобриха на референдум новата конституция на страната, според която Косово е неделима част от Сърбия. Албанците обаче бойкотираха референдума, както правят с всички организирани от Белград вотове от 1990 г. насам. Косовският премиер Агим Чеку нарече гласуването ненужно. Влиятелни световни медии също са на мнение, че референдумът и новата сръбска конституция няма да предотвратят независимостта на Косово.

На 10 ноември контактната група (САЩ, Великобритания, Русия, Франция, Германия и Италия), водена от специалния емисар на ООН Марти Ахтисаари трябваше да направи предложение за статута на Косово, но в последния момент срещата бе отложена. Сръбският премиер Воислав Кощуница веднага заяви, че отлагането на обявяването на идеята за статута на провинцията е пряко признание за неуспеха на Ахтисаари.

Предложението на международната общност за Косово



ще бъде лансирано през март,



когато Великобритания оглави Съвета за сигурност, смятат дипломатически източници.

Бившият финландски президент Ахтисаари със сигурност ще изчака резултатите от парламентарните избори в Сърбия, които са насрочени за 21 януари.

Разплитането на косовския гордиев възел в настоящия момент е невъзможно и отлагането на Ахтисаари е добре дошло за международната общност, която не е в състояние да постигне минимум съгласие по въпроса, смятат наблюдатели. Координаторът в преговарящия екип на Сърбия и съветник на президента й Борис Тадич - Леон Коен, смята, че Русия и Китай ще се опънат за независимостта на Косово в Съвета за сигурност и тя няма да бъде гласувана.

В проектодокумент, изготвен от Ахтисаари, не става дума за независимост, твърди прищинският в."Експрес". Твърди се, че финландецът ще поиска ограничен суверенитет за провинцията - без място в ООН, без външно и военно министерство. ТАНЮГ гледа по-песимистично на нещата, агенцията смята, че ограниченият суверенитет на областта може да се промени след година - година и половина, когато тя ще има нова конституция и ще се проведат нови парламентарни избори. Тогава новото косовско правителство



ще получи правото на своя дипломация



и армия от 3300 души, рекрутирана от сегашния Корпус за защита на Косово.

От решаването на косовския въпрос зависи регионалната стабилност и европерспективата за Балканите, тъй като албанци има в почти всички балкански страни. В Албания те са 3,4 млн., в Косово са 1,8 млн., в Македония - 500 000, а в Черна гора - 47 000. В Южна Сърбия все още живеят 70 000 албанци. Преди 6 г. те се разбунтуваха и чрез създадената от тях Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац започнаха въоръжени сблъсъци със сръбските сили за сигурност. През май 2001 г. с усилията на международната общност и властите в Белград бе сложен край на конфликта.

Албанският въпрос, от който Косово е неделима част, е особено болна тема в Република Македония. През август се навършиха 5 г. от подписването на Охридското споразумение, сложило край на военнополитическата криза, която можеше да завърши с разпадането на Македония. Тогава албанското малцинство поиска с оръжие в ръка повече права от македонската държава, която отговори с обстрел на селата с преобладаващо албанско население. Скопие обаче бързо разбра, че няма потенциал да се справи със ситуацията, и бързо поиска помощта на международната общност. Последва договорът от Охрид и сега албанският език е официален, а над държавните учреждения албанското знаме се вее наред с македонското. Разбира се, за



трайно решение на албанския проблем



в Македония е трудно да се говори

Данните от последните парламентарни избори в Черна гора показват, че албанските гласоподаватели там са 2 на сто - 32 163 души от 650 хил. население. Явилите се в коалиция Демократичен съюз на Мехмед Барди и Партията за демократичен просперитет на Осман Редже спечелиха 4500 гласа, а Демократичната уния на Ферхад Диноша получи доверието на 2700 души. Важно е да се отбележи, че от 1997 г. насам и Барди, и Диноша са твърди съюзници на управляващата Демократична партия на социалистите на бившия премиер Мило Джуканович. Диноша имаше свой представител в досегашното, има такъв и в новото черногорско правителство на премиера Желко Щуранович. Албанските лидери непрекъснато твърдят, че са лоялни към управляващите в Подгорица, но и не пропускат да им напомнят, че игнорирането на правата на албанците може да наруши мира в новата балканска държава. С поканата си до косовския премиер Агим Чеку да посети Черна гора официална Подгорица ясно показа, че третира Косово като независима държава.

Република Сръбска в Босна и Херцеговина, където на практика няма албанска общност, гледа на косовския проблем, както и властите в Белград - босненското сръбско обществено мнение не приема независимостта на Косово. Президентът на Република Сръбска Милан Йелич отсече, че онези, които са за независимо Косово, не мислят доброто както на Сърбия, така и на региона, а и в много по-широк план.

Според данни от преброяването през 2001 г. албанците в Хърватска са около 15 000. Въпреки че са 0,34 % от общия брой на населението, те имат както свой представител в хърватския парламент, така и близо 5000 регистрирани фирми. Факт е, че настоящият косовски премиер Агим



Чеку получи чин генерал



и се би на страната на Загреб във военния конфликт с Белград в средата на 90-те години, а ключов фактор в първата предизборна кампания на сегашния хърватски президент Стипе Месич беше Амир Мухареми - по-късно хърватски посланик в Турция и дипломат в ООН.

Без съмнение албанските общности в балканските държави и политическите им водачи следят внимателно развитието на косовския проблем и сигурно няма да останат равнодушни, ако нещо с независимостта се закучи.. Според специалния американски пратеник за Косово Франк Уизнър, цитиран от Би Би Си, отлагането на решаването на статута му създава неясна ситуация в региона. САЩ и Великобритания открито се опасяват, че неразбирателството между Белград и Прищина може да предизвика изблик на насилие сред албанците в областта. Американската мисия в Прищина дори изрази открито несъгласие със стореното от Ахтисаари. Европейският съюз също е загрижен час по-скоро Косово да има ясен статут.

"Никой не може да отнеме Косово от Сърбия, защото то е в нашите сърца и души", заяви при посещението си в Израел сръбският външен министър Вук Драшкович. Той нарече областта "сръбският Ерусалим". Именно тези думи най-ясно и точно разкриват корените на позицията на Белград по въпроса.

Като ключов играч в косовската партия шах се очертава Русия, която засега е секундант на Белград. От Кремъл до голяма степен зависи местенето на пешките. Така смята и външният министър Бесник Мустафай, който неотдавна посети Москва.



Косоварите са готови и на "план Б" -



да предприемат нещо на своя глава. Този план бе описан от видния интелектуалец и част от преговарящата им група - Ветон Сурой. Ако Съветът за сигурност не склони на независимост, косовският президент Фатмир Сейдиу ще изпрати предложение в парламента, който на тържествена сесия да каже "да" на независимостта, предвижда планът. Тази сметка обаче явно е направена без кръчмаря - сиреч без Белград и косовските сърби. Подобен акт - едностранно обявяване на независимост, би бил "правно насилие", рече членът на косовския сръбски преговарящ екип Марко Якшич.

Засега "план Б" не се очертава. Говорителката на косовското правителство Улпияна Ляма се кълне, че то ще приеме всяко решение на виенската шесторка.

Засега сложната политическа игра с горещия балкански въглен Косово продължава. Дали някой ще се опари от него - времето много скоро ще покаже.