- Щом ти предстои голямо администриране, хубаво е да имаш много администратори. Щом ти предстои голямо законотворчество, хубаво е да имаш много законодатели. Нали, Жанен?
- Е, не чак толкова хубаво - отговорил Жанен.
- Защо?
- Защото като са много, ще лапат много пари.
- Това е лошо.
- Е, не чак толкова лошо - рекъл Жанен.
-Защо?
- Защото колкото повече са, толкова по не можеш да ги подкупиш всичките.
Предлагам ви да проверим кой от двата отговора на Жанен е верният. В израелския кнесет има 120 депутати, в словенския парламент са 90, в българския - 240. В Израел имат $18.620 GNI per capita*, в Словения - 18.650, в България - 3.450.
Идва ред на "моята" сметка. Вземам числото на населението и го разделям на броя на парламентаристите, за да видя на колко души се пада един законодател. САЩ станаха 300 милиона. Там имаше избори. Ако съотношението между българите и техните депутати беше каквото е между гражданите на САЩ и техните конгресмени, в български парламент би имало 12 човека и половина.
Това детинско пресмятане си го измислих през 1947, когато бях тийнейджър. Направих сметката върху белите листчета на човека, който имаше достойнство.
Той беше висок и леко прегърбен в оръфаното си яке. Влизаше в трите кафе-сладкарници "Савоя", "Луксор" и "България"; то други и нямаше в бомбардирана София. "Савоя" беше срещу десния хълбок на коня на царя-освободител, "Луксор" - срещу руската църквичка, а "България" - където е и сега. Там киснехме ние, непълнолетни и омърлушени, когато Бобо влезе и каза "Какво сте се окумили?" Каза го като Джордж Буш миналата сряда, когато откри следизборната си пресконференция с въпроса "Why all the glum faces?" (Sic!)
Бобо беше разнасял белите бюлетини, с които опозицията щеше да спечели на 27 октомври 1946 изборите за Велико народно събрание, ако не ги бяха фалшифицирали, а аз не се осмелих да разнасям, макар да не ни бяха още позвънили на вратата със съобщението, че ни изселват от София.
Човекът с достойнството и оръфаното яке застана на дискретно разстояние от нашата маса с лист черна хартия и ножичка в ръце. Поглеждаше ни, режеше с ножичката, пак ни поглеждаше и пак режеше и след минута, две постави пред нас две профилчета от черна хартия върху бели листчета. Престанахме да сме glum. Разхилихме се:
- Бобо, виж се! Същият си!
- Ели, това си ти!
- Не - разсърди се тя. - Не съм толкова грозна.
Аз останах без карикатура, защото не съм бил интересен.
- Правилни са ти чертите и не ставаш - обясни човекът с ножичката. Събрахме му пари, той ги взе с достойнство и се насочи към друга маса.
През 1990 президент на САЩ беше Джордж Буш-баща и аз направих "моята" сметка на книжна салфетка в кръчмата "Черният кос" край шосето след Княжево срещу старата ски-шанца. Карикатуристът с ножичката беше останал в миналото; на нашата маса седеше карикатуристът Тодор Цонев. Той бе имал достойнството да рисува карикатури на Първия, докато другите му се подмазваха, и неговата изложба "Арестуваните карикатури" направи фурор през януари 1990 и посетителите напълниха пет книги за впечатления. Тодор Цонев имаше талант поне колкото Sempe, който се подвизаваше в парижките седмичници, преди да се залови с корицата на The New Yorker. Но Sempe стана институция, а Тодор умря. Той се засмя на "моята" сметка върху книжната салфетка. Бойко Станкушев каза:
- Тодоре, направи ни по една карикатура на мен и на Джимо.
- Може - съгласи се Тодор. - Само че друг път. На Джимо не; той има добри очи.
Отидох в тоалетната и се погледнах в огледалото. Очите ми бяха безизразни и късогледи, както и на младини, само че уморени и възпалени. Чак пък добри... Добре де, не ставам за карикатури.
Но писмата ми май стават, а то е същото, даже е по-хубаво. Във форума на в. "Сега" ме имитират и пародират. Един форумец даже каза, че направил програма-генератор на писания а ла Джимо. Присмехулници. Помагат ми да не съм "glum face" и тук, на свой ред, аз пък да имитирам Жанен.
P.S.
Кой е Жанен ли? Писал съм ви за него. Ако сте го забравили, ще го намерите в "После".
------------------------------
* Предпочитам да пиша "per capita" вместо "на глава от населението", което ми звучи като глави добитък.
|
|