Месец и нещо преди официалното присъединяване на страната ни към Европейския съюз стана така, че май въобще не се разбираме. Държавните мъже и жени приказват коледни приказки, а народът - само едно му е в ума: как ще се отрази това присъединяване на доходите му. Не минава ден, в който да не се явят по екраните на телевизорите навъсени господа от най-различни браншови организации и да не ни обяснят как, защо и с колко ще поскъпнат стоките или услугите в тяхната сфера. Някои го дават по-скромно - в проценти, но които са по-алчни, пердашат и в пъти.



Но никой не казва нищичко за заплатите...



Дори в един анализ на германската ДПА, цитиран от Дойче веле, това е ясно забелязано: "Седмици преди влизането на България в ЕС цялата страна се тресе от страхове пред очакваното повишение на цените..." И: "Мнозина българи се оплакват, че цените им вече са европейски, но доходите си остават български..."

Аз не съм забелязал и намек от страна на правителството да ни се обясни най-сетне какво точно ще се случи с джобовете ни след 1 януари 2007 година. Умуват какво точно да сме направели в новогодишната нощ, та да сме изразяли радостта си, но и зъб не обелват за следващия ден - нищо, че Сергей Станишев каза, че часовникът на правителството бил вече настроен на датата 2 януари.

Тричленката си се кара за пари и мълчи, както мълчи и социалният президент на всички български граждани. И ако досега позицията беше "Избрали сте ни - ще решаваме вместо вас и само чат-пат ще ви казваме какво сме решили!" - сега вече и това го няма. Рекламните клипове, според които членството на България в ЕС щяло да ни направи достойни хора, според мен са направо непочтени: бедният по никакъв начин не може да бъде достоен. Бедният е унизен.

Затова именно, докато държавните институции мълчат високомерно, слуховете и страховете растат в една прогресия, която дори не може да се нарече с познатите математически понятия - аритметична или геометрична... Което си е стара максима, разбира се: липсата на информация не е просто вакуум, а е идеално място за запълване с приказки на аба. Наистина ли държавниците смятат, че сега българинът треска го тресе дали ще казва утре "евро" или "еуро" и че това е едничката му грижа?

Вместо да си блъскат мозъците за светлинни шоута и не знам си какви лазерни пирамиди над София,



стълби към небето и дим над водата,



господата от кабинета можеха да излязат с точни анализи на реалните перспективи пред всеки от нас, обикновените българи, дето до онзи ден им бяхме електорат, а сега ни имат за средностатистически единици. И не с общи приказки или с даване на тон за Одата на радостта, не с размахване на пръст, че евроскептицизмът е лоша работа, а по възможност конкретно, ясно и разбираемо да се каже например това: какво точно ще може да се купи в България с ония уж 90 евро минимална заплата, с които могат да се изкарат два скромни дни - и не в братска Холандия, а ей тука, при комшиите в Истанбул.

Радостните възклицания, че след 1 януари щели сме били да пътуваме насам-натам из еврозоната без паспорти - само с личните си карти - не вършат работа, ако не ни се каже какво ще правим там с нашия стандарт. А и това ли е най-важното, дето вика онзи по телевизора с халбата? По-важното е да ни се каже какво ще правят ония, които няма да има как да се възползват от онова "свободно" пътуване... Ще възрази някой, че хайде стига популизъм и прочие. Тъкмо обратното: едно почтено описание на онова, което ни очаква, вероятно хич няма да е популизъм. Или какво? Само за сладка раздумка ли ще се явяват по телевизорите тия хора?

Един от преходните ни министър-председатели се провикна: "За Бога, братя, не купувайте!" - знаейки отлично, че това "не-купуване" не оправя нещата. При оная ситуация либерализирането на цените, предпочетено пред паричната реформа, означаваше жестоко отваряне на ножицата. Тогавашният финансов министър (който нарече сам себе си "главен счетоводител на републиката") поне е знаел какво следва и че миг след либерализацията имащите ще имат повече, а нямащите ще загубят и нямането си, но поне обясняваше защо трябвало да е така. Важното е, че ни се поднасяше някакъв анализ и имаше обяснения -



първобитни, наистина, нечестни, но обяснения



И понеже няма и намек за анализ сега, то няма начин да не си помисли човек две неща:

Или цялото това униние и зараждащата се паника - и не само сред евроскептиците! - си имат реални основания, а правителство и президент съзнателно ги премълчават (което ще рече, че никой там не става за държавник), или - напротив - нищо не им е ясно там по двата тротоара на "Дондуков".

А инак в светлинните шоута и в поздравленията към госпожа Кунева не би имало нищо лошо, но само ако знаехме какво чак пък толкова празнуваме.

И като нищо тогава бихме повярвали на угрижения Николай Василев, че е национален проблем това - с "евро" ли ще пазаруваме или с "еуро".