Допустимо ли да завлечеш държавата уж в името на благородна кауза, и то заемайки поста зам.-министър? Да спечелиш пари по проект за социална адаптация на деца, а всъщност да развиваш летен туризъм?

Тези въпроси поражда течащата 2-ра година сага около бившия детски лагер в Созопол. Апетитният имот вече втори сезон се ползва от сдружение на бившия зам.-министър на младежа и спорта Татяна Костадинова, макар че собственикът е друг. За сградата - 700 кв. метра разгърната застроена площ, тя плаща скромната сума от 219 лв. на месец. А доброто намерение - изграждане на център за социална интеграция, е изместено от обяви в интернет за организиране на най-обикновен летен туризъм.



Как става възможно това?



Сградата - бивш детски лагер, е отдадена под наем на управляваното от Костадинова сдружение "Духовно огледало" през септември 2003 г. По това време Костадинова е действащ зам.-министър. Сдружението се задължава да плаща на собственика Национален център за отдих, възстановяване и спорт (към Министерството на образованието и науката) месечен наем от 1248 лв. (по 1.04 лв. на кв.м.), но само в пика на сезона - от 15 май до 15 септември. Договорът е сключен за срок от 3 години и в него изрично е упоменато, че всеки ремонт на сградата е за сметка на наемателя.

Имало ли е натиск за сключването на този договор, е въпрос без отговор. МОН си има алиби - лошото състояние на сградата и необходимостта от инвестиции.

Стъпвайки на документа, през 2004 г. сдружението "Духовно огледало" кандидатства пред Социално-инвестиционния фонд, създаден със заем от Световната банка, и печели безвъзмездно финансиране от 311 000 лв. за ремонт на лагера. Идеята е в него да бъде изграден Център за социална адаптация на деца.

Още тук



бие на очи странно разминаване



Одобреният от Социално-инвестиционния фонд (СИФ) проект е по линия на програмата за развитие на общинската инфраструктура. Целта на тази програма е да се подпомогне достъпът на гражданите от съответната община до социални и икономически услуги. В същото време имотът, който Костадинова възнамерява да преустроява в център за социална адаптация, е държавна собственост, и то отдадена временно под наем.

Реализацията на странния проект за общинска инфраструктура е гарнирана с нарушаване на договора за наем. В разрез с клаузите му Татяна Костадинова пропуска да плати в срок всички дължими наеми за сезон 2004 г.

И тук зам.-министърът си намира алиби - установено постфактум разминаване между записаната в договора площ на сградата - 1200 кв. м, и реалните й размери - 700 кв. м. Костадинова не желае да плаща горницата, но и не прави нужното, за да промени междувременно наемните параметри в договора.

Така на 6 януари 2005 г. "Духовно огледало" получава едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Едва тогава Костадинова внася 2646 лв. - изчислена от самата нея сума на база реалния размер на сградата и фигуриращата в непроменения договор цена от 1.04 лв. на квадрат. В момента МОН води дело, за да си върне разликата в наема и непредаденото обратно имущество.

Обратът в отношенията с МОН не се оказва спънка за зам.-министър Костадинова. Само месец след прекратяването на първия договор тя успява да си издейства друг - с бившия областен управител на Бургас Иван Витанов. В новия договор - отново за 3 години, с опция за удължаване на 10 години, наемът възлиза на 219.45 лв. без ДДС, но се дължи през цялата година. Тук е мястото за дребна подробност - освен общ договор Витанов и Костадинова имат и обща политическа връзка. През 2003 г. Витанов се кандидатира за кмет на Бургас с подкрепата на НДСВ, ССД, БЗНС и други. Сдружение "Духовно огледало" пък се включи в кампания на НДСВ за парламентарните избори 2005 г., като на посещение в центъра пристигна лично Соломон Паси.

Сделката с областната управа става възможна



с цената на любопитна врътка



- отмяната на два акта за държавна собственост на имота - от 1957 и от 1997 г. Според акта от 1997 година право върху сградата има пловдивският регионален център за ученически отдих и спорт. В документа обаче погрешно е записано, че имотът е частна вместо публична държавна собственост и МОН иска от Витанов да отстрани грешката.

Вместо това на 22 ноември 2004 г. областният управител издава нов-новеничък акт за собственост. Така лагерът изведнъж става собственост на областната управа, а право да се разпорежда с него има областният управител. Това прави възможно последвалото сключване на договор с Костадинова.

"Сега" потърси за коментар бившия областен управител, но той отказа да отговаря на въпроси. "Абсолютно никакъв спомен нямам, знам, че имаше някаква разправия, но друго не мога да кажа", лаконичен бе Витанов.

Междувременно преди сключването на скандалния договор между Витанов и Костадинова лагерът претърпява още една метаморфоза. На 20 декември 2004 г. правителството деактува всички лагери от публична държавна в частна държавна собственост и възлага на МОН да учреди на мястото на стария им собственик - НЦОВС, ново търговско дружество. Лагерите, включително и този в Созопол, следва да влязат в капитала на новото дружество - "Ученически отдих и спорт" (УОС). Тоест базата в Созопол си има собственик, това не е областната управа и областният управител няма право да отдава сградата под наем.

Служителите на УОС правят серия от опити да отстранят Костадинова от имота. През март 2005 г. служителят на УОС Костадин Илиев докладва, че на обекта постоянно тече вода, за да не замръзнат тръбите, а сметките за нея и ползваното от сдружението електричество пристигат на адреса на пловдивското подразделение на лагерите. В докладната си Илиев споменава за направено от Костадинова устно предложение да осигурява почиващи ученици за базата. Имуществото липсва, отбелязва Илиев.

В средата на 2005 г.



имотът сменя за трети път притежателя си



Броени дни преди изборите лагерът бе тихомълком апортиран от МОН в смесеното дружество "Мега-тур - 2005", в което държавата запази 48%. Апортът на този и още няколко други лагера тогава предизвика шумен скандал.

Днес от "Мега-тур" се кълнат, че искат да изградят изцяло нова база, част от която да се ползва от ученици на указани от УОС цени, но не могат да извадят Костадинова от имота. С бившата зам.-министърка фирмата води 2 дела. В едното тя претендира да й бъдат изплатени инвестирани в ремонт средства, другото е за извеждането й от имота.

Договорът за наем с областта пък продължава да е в сила въпреки нанесените корекции в акта за собственост. Едва през април 2005 г. - 4 месеца след решението на правителството, областният управител отразява факта, че лагерът е собственост на УОС. Това не е попречило на община Бургас през юни да издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, в което като собственик отново е посочена областната управа.

Всичко това вероятно би могло да бъде преглътнато, ако в имота действително течеше социална адаптация. В жалба до Сергей Станишев Костадинова изрично изтъква, че базата се използва за развитието на творческите способности на децата, включително на деца с увреждания и сираци. Друго обаче е впечатлението от публикуваните от агенция "Калисто" обяви за сезон 2006. Там същият този център за социална адаптация предлага почивка за всякакви малчугани на възраст до 18 години. Пълният пансион на ден е 18 лв., на 15 деца един учител летува безплатно. За сравнение - най-високата цена за пълен пансион в базите на УОС по морето това лято беше 12 лв. на ден.

Според обявата базата е с капацитет 64 места, а смените, които се предлагат на сезон, са общо 12. Така ако базата е на 100% заета, през нея за по една седмица трябва да минат общо 720 ученици. Това прави около 90 000 лв. доход на сезон при платени годишен наем от 3160 лв. с ДДС.

"Никой не е казал, че имотът ще се използва само за деца с увреждания и сираци. Базата си е един лагер за всички български деца. Социалната интеграция е да се събират деца и да творят заедно, да почиват заедно, да се опознават", е обяснението на Костадинова.



---------------------------------

Аргументите на областния управител



Иван Витанов установява няколко грешки в старите актове за собственост. В този от 1997 г. имотът не е описан правилно. Застроената площ на двуетажната сграда е 700 кв.м, а не 1200 кв.м, както се твърди в него. Не е точен и общият размер на парцела - 2000 кв. м при реални 1100 кв. м. В стария акт от 1957 г. пък е объркан номерът му. Актът би следвало да е с номер 32, а не с 33-и - документ, издаден за различен имот. И тук описанието се разминава с актуалните скици по плана на Созопол. Затова Витанов решава, че документите нямат доказателствена стойност.



------------------------------------

Претенциите на Костадинова

Серия от жалби до различни институции е изпращала Татяна Костадинова. Една от последните е от септември 2006 г. - до премиера Сергей Станишев. Тя предупреждава премиера, че включването на лагера в активите на "Мега-тур-2005" носи "силен привкус на облагодетелстване на частни лица". Костадинова допълнително обвинява фирмата, че иска даром да вземе отремонтирана сграда, в която според нея са вложени общо 400 263 лв., и призовава правителството да прекрати държавното участие в "Мега-тур-2005 ". На последно място предвид направените от нея инвестиции Костадинова настоява сградата да й бъде предоставена за поне 10 години.

Самото дело, заведено от Костадинова срещу "Мега-тур", е за възстановяването на 132 000 лв. инвестиция в ремонт, обясниха от фирмата. Оттам са категорични, че не дължат сумата, защото към момента на апортирането на имота същият е бил оценен в едно с подобренията и на базата на оценката е определен паричният дял, който фирмата трябва да внесе в капитала на дружеството.