След изборите десетки оплаквачи нададоха вой до възбог за смъртта на десницата. Завайкаха се как ще я караме занапред без реална опозиция. Ожалиха се от окуцяването на политическия модел. В действителност обаче бедата не е в разпада на десницата, а в пълното отсъствие на същинска левица. Кому е притрябвала дясна опозиция на дясно управление? Що за политически нонсенс?

БСП отдавна се отрече от лявата си същност. Постепенно загърби важните за всяка левица идентификационни идеи като социална справедливост и пацифизъм, глуха е за тежненията на алтерглобалистите. През осемте години на своето управленско изгнаничество столетницата смогна единствено



да превърне историческите си грехове в комплекси,



които я тласнаха в другата крайност. От борци срещу дивия капитализъм новите бесепари се преобразиха в негови патрони. Антинатовските знамена бяха прибрани в ъгъла и на тяхно място се развя розата на ветровете от атлантическия флаг. И за да е пълна иронията, тъкмо лидерът на БСП подписа договора за разполагането на американски бази на българска територия. Но кой днес робува на идеали?

Шарл Пеги казваше, че идеалът значи да си готов да умреш за идеите си, а политиката - да преживяваш от тях. БСП предлага лабораторно доказателство за това. Лявата й реторика е само мухоловка за избиратели, но как си представяте Масларова да се откаже от перлените гердани, нежели да погине в неравната битка за социална справедливост? Тъкмо този неорганичен патос на левицата създаде недоразумението с 20-процентното увеличение на заплатите, което бе пуснато в оборот на последните парламентарни избори само колкото да подмами електората.

Откакто се върна на власт, т.нар. българска левица провежда класическа дясна политика. И ако първата година от управлението й мина под знака на оправданията, че коалицията иска компромиси, то бюджетът за втората недвусмислено издава трайните й десни уклони. От него прозира майчинска грижа за опазване на корпоративния интерес и



пълно нехайство към масата трудови наемници



При левите не беше ли тъкмо обратното? Тройната коалиция се придържа и към дясната формула за растеж чрез инвестиции и дори не отваря дума за растеж чрез потребление. Нещо повече: с неизбежния ръст на цените след Нова година потреблението може само и единствено да се свие.

Но крайно време е да зарежем всички тези идеологически капани ляво-дясно-център, които целят само изкуствено да легитимират общия сбор от лобисти на крупния бизнес. Ако това донякъде е естественото поведение на всички десни партии по света - да пазят и умножават парите на предприемачите, то за левите няма възможно оправдание. Е, как при това положение да наречем БСП левица? Това, че предците на голям брой днешни „социалисти" са гинали в името на идеите си, не превръща наследниците им в автоматични носители на лявата правда.

Липсата на реална лява алтернатива на управлението се утежнява и от почти пълното бездействие на синдикатите. Да сте чули за поне една голяма стачка през последните 5-6 години? А нарушени трудови права - колкото щеш. Същевременно в България вече се забелязват плахи опити за граждански сдружения в името на автентични леви цели. Има алтерглобалисти; има екологични организации, които се опитват да спасят природата от произвола на парите; има борци срещу безконтролното разпространение на генно модифицирани организми. Всички те би трябвало да гравитират по-скоро около левицата. Такава е естествената им орбита. Но те не са там. Под крилото на БСП е зеленият Александър Каракачанов - комай единствен член на своята партия.



Мнимата левица управлява несръчно



и унаследения от Костов хаос в здравеопазването. БСП не предлага забележими политики в образованието и впрочем охотно хариза това проблемно и непривлекателно министерство на либерала Вълчев. Бави се и административната децентрализация, която по политическа ирония бе приоритет не на левицата, както се полага, а на либералната царска партия. Нещо повече, БСП до последно се противеше на идеята за по-голяма автономия на общините и доближаването на местната власт до гражданите.

В цял свят левите се противопоставят на приватизацията на обществените услуги. Къде успешно, къде не, но това е тяхно класическо икономическо кредо. Опитът със софийското водоснабдяване и скандалите около енергоразпределителните дружества у нас убедително доказва, че резервите им са оправдани. Което не пречи на министър Румен Овчаров да отваря дума за приватизация на и бездруго скандално известната "Топлофикация" - София.

Вече 17 години провалили се в управлението бивши политикономисти, олигархични лобисти и новоизлюпени либерали проповядват, че в България ляво управление не може да има. До степен, че и самата БСП им повярва. И все пак си струва да се опита. Но за начало спешно се търси левица.