Много мастило се проля около несполучливо изпуснатото сравнение на руския посланик в Брюксел г-н Владимир Чижов, който видя в България бъдещ "специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС" на Русия. Защото въпреки уточнението, че тази роля трябвало да се разглежда "извън негативния оригинален смисъл", никак не е лесно да се съзре какъвто и да е положителен нюанс в коварното и предателско устройство, измайсторено от хитроумния Одисей. Дори без такива подмятания старите съквартиранти в новия за нас общ европейски дом доста подозрително се отнасят към предстоящото еврочленство на България. Колкото и послушни да изглеждат днешните политически лидери на страната, колкото дребна, бедна и безопасно незначителна да изглежда България пред прага на най-важното събитие в историята ни поне от един век насам, съвсем естествени са



очакванията за нова роля



на България, и то именно благодарение на членството ни в Евросъюза. Едно или две десетилетия хаотично развитие в търсене на забравените пътища на пазарната икономика може да ни изглеждат много, защото са почти целият съзнателен живот на нашето поколение, но пък са само миг в сравнение с вековните културни и стопански наслоения, формирали същността на българския социален организъм. Не е възможно да щракне някой големец с пръсти, да приемат 200 мъдри глави стотина вносни закона, за да се промени породата на този организъм. Пък и кому е нужно да си променяме породата? А каква именно е алтернативата? Всъщност тъкмо с това нашата страна е ценна като нов член на Европейския съюз - с факта, че



ние сме най-близо до Русия,



не толкова географски (териториално четири държави от съюза граничат с Русия, дори Румъния е по-близо от нас до руските земи), колкото в етнокултурен и в икономически план. България ще е първата славянска и православна страна в ЕС. Аналитично погледнато - нищо ново в съюза. И Чехия е славянска страна. И Гърция е православна. Но мигар има съмнение, че етнокултурната близост на Русия с България е доста по-тясна, отколкото с която и да е друга европейска държава? Същото се отнася за икономическите връзки, които погрешно се датират едва от 20 век. Всъщност от времената на Асеновци, т.е. откак има стабилна руска държавност, през България са минавали руските търговски пътища към Балканите и Южна Европа. Във времената на СИВ именно България беше страната с най-голям дял от вътрешния си продукт, реализиран в търговията с Русия. Всичко това предполага, макар и да не гарантира,



естественото предимство



на България като потенциална входна точка на руския бизнес интерес към Европа. Няма нищо лошо в това България да е не само вход, но и база за руската търговия в Евросъюза. Тъкмо напротив: такава специализация значи внос на доход, внос на капитал и стратегическо предимство. Функцията на посредника е особено доходоносна в днешната оживена международна търговия. Страни като Швейцария и Австрия с векове съвсем съзнателно са се специализирали за функцията на посредник. България няма нужда от специална стратегия, за да получи тази важна роля. И слава Богу, стратегиите ние винаги ги объркваме. Достатъчно е само да не пречим на естественото развитие, както предлагат неколцина парламентарно представени малоумници, скрити и по-явни пропагандатори на нарочните изкуствени ограничения, които трябвало да се поставят пред навлизането на руските интереси и капитали у нас. Добре, че в процеса на международната икономическа специализация



държавата не взема решенията



Всяка отделна фирма сама решава накъде да насочи своето внимание и капитали, водена от собствената си преценка за средата и съответно - страната, в която предпочита да работи. Вярно, че икономическата среда зависи много от държавата - както от правителствената политика, така и от практиката, настроенията, та дори и от капризите на администрацията. За да има шанс една малка и без особена собствена стопанска тежест страна да изпълнява успешно функциите на посредник, не е нужно много.



Най-важна е стабилността



От една страна - финансова. Никой не влага пари в страна, където поредната дирижирана инфлационна и банкова криза може с лекота да ги помете. От друга страна - политическа стабилност, законност и ред. Еднакви правила, еднаква справедливост и равни условия за всеки, независимо дали е от местен, западен или източен произход. Предвидимост. Ниски данъци, прост и скромен фиск. Честно отношение, без предразсъдъци и враждебност към всеки, независимо какъв е цветът на кожата му и къде е родината му. Това е всичко. Кипър създаде именно такива условия и за две десетилетия процъфтя благодарение именно на руския (но не само) вносен капитал, макар далеч да нямаше всички ценни предимства на България.