Тревожната за политиците президентска битка отмина. Скоро ще дойде и 1 януари 2007 г., когато българите ще развеят европейските знамена.

Двете събития бяха своеобразен стълб през последните две години, в който повечето партии се блъскаха, преди да вземат едно или друго решение. Изборите за президент и членството в ЕС се използваха като алиби за нестандартни действия на политиците, за сключването на странни коалиции, за извинение пред избирателите защо нагласите на политическия връх не съвпадат с тези на електората. В някакъв смисъл те бяха и плашилото, което се развяваше всеки път, щом някой пожелаеше да обяснява колко стабилна или нестабилна е дадена партия или коалиция. Най-вече управляващата. С това как ще премине президентският вот и кой ще го спечели се предвиждаше или краха, или зеления светофар за пълния мандат на сегашното правителство. С членството в ЕС бе аргументирана и



безпрецедентната конфигурация на партиите



в сегашната власт.

Двете събития, в една или друга степен, служеха за извинение и на десницата за нейното поведение. Която, забравяйки, че е опозиция, се бе заела само със себе си и с идеята да се обедини поне на едни избори. Впрочем тя и сега не се сеща, че освен нейните проблеми в този живот съществуват и други.

Но този стълб рухна. И сега на традиционните партии у нас ще им се наложи или да си създадат нов такъв, или просто да я карат без алибита. И в двата случая продължението ще е по-безболезнено, ако на фона не се появи нов субект, който да размъти статуквото. Засега такъв не се задава. Това няма как да е ГЕРБ, тъй като несъздадената партия на столичния кмет Бойко Борисов вече е част от това статукво. Едва ли може да е и новопоявилото се формирование начело с президентския икономически съветник Димитър Иванов.

Така за управляващите ще е по-лесно да си намерят



ново алиби за провежданите от тях политики



Особено за тези, които се различават от очакванията на електората.

Да, на управляващите социалисти ще е много по-трудно да превеждат речника си на своите симпатизанти. Да, в БСП ще се появят центробежни сили. Да, желанието за провеждането на по-лява политика от лявата партия ще се засилва. Да, въпросите "Защо се извинявате с наследството, а не изпълнявате социалните си обещания" ще стават все повече и повече. Да, в жълтите среди ще се чуят по-гласно призиви от типа: "Влязохме в Европейския съюз, вече можем да излезем от тази коалиция, какво правим още там". Вероятно Свинаров ще пука все повече червени балони, а Гущеров ще ходи край него и ще пука жълтите - както се случи на Боровец в края на седмицата.

Но нито един от тези въпроси няма как да има тежест и сила, ако липсва алтернатива. А такава няма - нито в средите на партиите от управляващата коалиция, нито в средите на опозицията.



Инакомислещите в БСП и НДСВ са слаби



За ДПС да не говорим. Десницата се е вгледала в пъпа си и не вижда нищо извън него. "Атака", колкото и почитатели да има, някак никой не я приема насериозно - нито управляващите, нито Европа, нито повечето наблюдатели дори.

С липсата на каквато и да е опозиция управляващите дори няма да имат нужда от алибита за едно или друго свое действие. Тъй като няма истинска алтернатива, която да е спирачка за каквото и да било. Оттам несъмнено ще се покачи и високомерието на властта. То вече се появи. Само един пример - спомнете си как мина през парламента основният закон за следващата година - бюджет 2007. Мнозинството си позволи дори арогантно поведение по отношение на опозицията. Като например да им предложи да приемат документ, свързан с бюджета на НЗОК, без изобщо да запознае колегите си писмено с въпросния материал. Но какво последва от това? Нищо.

Слабостта на десницата ще дава още поводи на



управляващите да се чувстват недосегаеми



И ако няма предсрочни избори, ще я карат така още 3 години. Някои вече неуместно се шегуват, че така може да я караме и 45 години.

А десните имат уникалния шанс да са истинска опозиция. Първо, защото мястото на алтернативата не е заето от никой. Второ, защото на хоризонта няма как да се появи ново чудо както през 2001 г., което да изземе тази роля. Няма я и втората "Атака". Всичко, което е необходимо, е някои хора да се сетят, че времето им е изтекло и да отстъпят място на новите десни. Те пък трябва намерят сили и проект, с който да отговорят на желанията на десните в България, които напук на мнението на Иван Костов никак не са малко. И търпеливо чакат своите представители във властта, а не пробутваните им ментета.

Шансовете за това обаче са твърде теоретични. Защото десницата у нас е най-големият политически мазохист. Колкото повече я бият, толкова повече реве за следващ печален и пагубен за нея рунд.

Пролетта е поредният шанс на десните. Може би ако България осъмне без представител в Европейската народна партия, чак тогава десните лидери ще се стреснат. Изборите за евродепутати ще са поредният кантар, на който партиите ще премерят теглото си. И ако властимащите понесат поредната си победа, то тогава десните да не се сърдят на някой друг освен на себе си за това, че властта се държи като свещена крава. Не че така е редно.

Но коя партия у нас, която не вижда спирачки пред себе си, не се е главозамайвала?