|
| Профилактичният преглед трябва да трае около 15 минути. Личните лекари имат и лимити за изследванията, които се правят с цел профилактика. Например, не всеки пациент, има право на безплатна пълна кръвна картина и изследване на урината. За възрастта от 30 до 45 г. т. г. "този лукс" се полага на родени през 1965, 1970 и 1975 г. |
Колкото по-рано се открие дадена болест, толкова по-добро качество на живот може да се осигури на пациента. Държавата и здравната каса пък могат да спестят редица разходи от скъпо лечение и инвадилизация.
Само че както повечето неща у нас, между нормативни актове и реалност има драстично разминаване. Досега няма нито един глобен гражданин, отказал да иде на профилактичен преглед. Никой не е губил и здравни права. Здравната каса обаче е екзактна в глобите - ако пациент се оплаче, че му е отказан преглед, или ако джипито не свърши част от профилактичната дейност. Благодарение на което медиците често отчитат фиктивни прегледи.
Нещо повече - НЗОК уж осигурява по-добър достъп за профилактика, но на практика условията, в които поставя джипитата, ни най-малко не облекчават работата им.
---------------------
От януари до август включително личните лекари са отчели 2.4 милиона профилактични прегледи, при положение че на такива подлежат около 6.6 милиона пациенти.
Според нормативите на МЗ и НЗОК профилактичният преглед трябва да е минимум 15 минути и представлява снемане на анамнеза и фамилна анамнеза. Следва установяване на пълен здравен статус, включително и преглед на очите за острота на зрението. Освен това лекарят трябва да установи с камертон дали няма слухови нарушения. Следва общ преглед - преслушване на белия дроб, сърцето, палпация на корема, за да се види състоянието на черния дроб, далака, бъбреците, определяне на неврологичен и психически статус. Ако пациентът е жена, се прави АГ преглед. После - кардиограма, мери се кръвното и кръвната захар. Изследва се урината дали има белтък и захар. Освен това, ако пациентът е на над определена възраст, подлежи и на изследване за окултни кръвоизливи, т.е. за кръв във фекалиите. Разбира се, никой не пречи на джипито да свърши това и за доста повече от 15 минути, въпросът е кой е решил, че 15 минути е достатъчен минимум за цялата тази дейност. Отделно, невинаги джипито може да отдели действително необходимото време, особено когато пред вратата чакат 10 души за рецепти.
За всичко това лекарят получава 4.15 лв. на преглед
80 ст. струва задължителната за всеки пациент тест-лента за измерване на кръвната захар. Като се приспаднат и пари за ЕКГ-лентата, контейнерите за окултни кръвоизливи, тест-лента за урина и консумативи за цитонамазка, джипитата пресмятат, че общо около 2 лв. струват консумативите на един преглед.
И тъй като почти няма пациент, който да е съгласен да стои 7 дни на безмесна диета, само и само за да занесе фекалии на личния си лекар, изследването за окултни кръвоизливи не се прави. Но понеже е част от задължителния пакет, се отчита пред касата. Не е ясно защо все пак това задължение беше вменено на джипитата, след като на всички е пределно ясно, че ще се отчитат фиктивни изследвания и почти никой пациент няма да бъде реално прегледан.
Друга задължителна процедура, срещу която протестираха личните лекари, е вземането на цитонамазка от жените. Касата обаче позволи, ако пациентката изрично посочи, че не желае изследването да се прави от джипи, лекарят да я пренасочи към АГ специалист. Естествено с направление от общия лимит за талони, който традиционно не достига. Освен това прегледът за рак на гърдата включва само опипване на гърдите.
Джипито няма право да праща на мамограф,
това може да направи само АГ специалист или хирург
Ако установи нещо нередно след цялата процедура, джипито трябва да постави пациента в рискова група, или ако се усъмни за диагноза, трябва да назначи още изследвания и консултация със специалист. Ако реши да определи дадена пациентка като рискова например, защото майка й има рак на шийката на матката, лекарят има право да прати жената при специалист директно, т.е. без да ползва от лимита си направления. Добро решение е да се отделят прегледите за профилактика от останалите - така се осигурява по-добър достъп. Но то на практика не работи, защото за преглед на пациент от рискова група специалистът не получава толкова, колкото за останалите. Ако например джипито реши, че даден пациент е рисков за диабет, тъй като има висока кръвна захар, и го прати профилактично при ендокринолог, специалистът ще получи за прегледа 5.90 лв. Отделно той ще трябва да харчи от собствения си лимит за изследвания на пациента, ако се наложи. Ако обаче пациентът е пратен с нормален талон за консултация, специалистът получава 12 лв.
По тази причина личните лекари предпочитат да не пишат пациенти като рискови и да ги пращат на специалист. Вместо това те ги изследват и ако установят нещо нередно, дават талон от общия лимит, т.е. за 12 лв. Само така е сигурно, че специалистът ще обърне достатъчно внимание на пациента. Срещу талон за 5.90 лв. специалистът просто ще напише един амбулаторен лист и няма да поеме никакви ангажименти към пациента като изследвания и търсене на евентуална диагноза например. Така дори и при този човек да има начало на заболяване, възможността то да остане неоткрито е сериозна. Другият вариант е да върне човека при джипито, което да назначи още тестове и едва след това вече пациентът пак да иде при специалиста. Но вече с талон за 12 лв., за да се потвърди диагнозата.
На всичко отгоре личните лекари имат и лимити за профилактиката. Например не всеки пациент, отишъл на профилактичен преглед, има право на безплатна пълна кръвна картина, измерване на утайката на урината и гинекологичен преглед. Това важи само за хора, родени в определени години. За възрастта от 30 до 45 г. т. г. "този лукс" се полага на родени през 1965, 1970 и 1975 г. Ако човекът е роден през 1966 г., или трябва да почака за профилактична кръвна картина до догодина, или да си плати. По-възрастните хора - от 46 до 65 г., имат право на кръвна картина по-често - веднъж на 3 години. Възниква обаче въпросът защо не се следят по-стриктно именно хората между 30 и 45 г., тъй като повечето хронични болести започват да се зараждат в тази възраст и именно тогава е моментът да бъдат открити и лекувани навреме.
Освен всички други лимити, личният лекар има право на определена сума за профилактични изследвания и прегледи. Например за 1000 пациента джипи получава 29 направления за прегледи за 3 месеца, или по 10 месечно. 90 лв. месечно може да похарчи медикът за изследвания. При цена на една пълна кръвна картина и утайка на урина 4.20 лв.
каре
---------
Дублаж
Отделно, по закон, работодателят също е длъжен да осигури веднъж годишно на работниците си профилактичен преглед. За целта специалист по трудова медицина се запознава с условията на работа в конкретната фирма и определя какъв да е обемът на профилактичния преглед. Ако се работи с компютри, трябва задължително да има по-обстоен преглед от офталмолог, ако средата е шумна - от специалист по уши, нос и гърло. Отделно работниците минават и през специалист по вътрешни болести. Прави се и пълна кръвна картина и изследване на урина. И тъй като за това плаща работодателят, а не здравната каса, при добро желание той може да осигури и по-голям профилактичен пакет за наетите.
Проблем при този вид профилактика обаче е по-несигурното качество. Често работодателите сключват договори с частни медицински центрове, където работниците минават на конвейр. Прегледът отново е проформа. Особен риск са и изследванията, които частниците предлагат. Случва се тестовете просто да не се правят - лабораториите вземат кръв, но не я изследват, за да пестят консумативи. Резултатите съответно излизат идеални. Другият вариант е лабораторията да обърка резултатите, тъй като кръвта не е взета и съхранена по правилата - на място в лабораторията. В София например има случаи, когато при профилактични прегледи се взема кръв на работното място, след което се отнася до лаборатория в Пловдив. Според резултатите 70% от изследваните се оказват с тежко заболяване на кръвта. И тъй като уплашените пациенти работят на едно и също място, разбират, че тестовете са сгрешени. Което, естествено, не пречи всички да повторят теста, но вече плащайки от джоба си или с направления от НЗОК. И нито един не е имал въпросното заболяване.
Тези прегледи обаче в сериозната си част припокриват прегледите при личния лекар. Затова и доста хора в трудоспособна възраст смятат, че няма нужда да ходят и при личния си лекар.
Обичайно на преглед се явяват хора, които са прочели във вестниците, че има глоба за неявяване, обясняват лични лекари. Но не повече от 10% от хората имат съзнанието, че трябва всяка година да се преглеждат, смятат джипитата. Тези пациенти явно са здрави и при тях цялата профилактика се ограничава до 15-те минути при джипито. Иначе едва ли биха минали по целия безумен път.
|
| От януари до август тази година на профилактичен преглед са минали 2,4 милиона от общо 6,6 милиона пациенти. Проблемът е, че водещите се в графа прегледани са такива само на хартия. |
се споменава с половин уста че от държавния бюджет и почти никога не се уточнява за какво друго няма да плаща този държавен бюджет като отдели тези пари или в най-добрия случай става въпрос за автомобилите на депутатите и военните мисии в чужбина. Има един термин "reality chek" или по нашенски как седят нещата в действителност. Останалото са литературни упражнения от сорта че е по-добре да си богат и здрав отколкото беден и болен.
