Когато през 1968 г. режисьорът Стенли Кубрик снимаше филма "Космическа одисея 2001", той не можеше да си представи подобно нещо. Ако пътешественикът в капсулата на времето бе пренесен от 1968 г. на международния форум в Ханой, такъв фантастичен политически сценарий би му направил потресаващо впечатление. Русия и Виетнам влизат в Световната търговска организация (СТО). Страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) полагат усилия за деблокиране на преговорите по либерализацията на пазарите.

На срещата в Ханой бяха приети две решения, които показват колко се е променил светът. Те подчертават, че центърът на тежестта на глобалната икономика се е изместил към Тихоокеанския регион. От едната страна е Виетнам - държава, все още наричаща себе си комунистическа и превърнала се през 70-те г. в символ на борбата срещу американския империализъм. От другата страна е наследничката на СССР. И двете бяха приети в клуба на свободната търговия под благославящия поглед на Китайската народна република, която от 2001 г. е влиятелен член на СТО. Европа, която дори не бе спомената, пак се оказа на скамейката за обвиняеми в прекомерен протекционизъм.

Русия - последната голяма страна извън СТО, най-после стигна финала на преговорите, продължили цели 12 години. Това означава, че тя значително ще намали митата и митническите бариери за широк кръг стоки и ще отвори пазара си за другите държави. Буш нарече това споразумение "важно събитие за световната търговия". Путин призна, че "това би било невъзможно без политическата воля на президента на САЩ".

Приемането на Виетнам е не по-малко важна новина. Ако Русия е голям пазар на промишлена и селскостопанска продукция от други страни, но в същото време е голям износител на енергия и суровини, Виетнам е "дракон", влязъл в конкуренция в сектори като текстилната продукция, дрехите и обувките. Тъй като е по-малко населен от Китай (85 милиона души), той още отсега кара всички да треперят от мисълта за неговата конкурентоспособност.

В заключителната декларация лидерите на АТИС отправиха горещ призив за деблокиране на преговорите от Доха за по-нататъшно либерализиране на световната търговия. Преградата пред тези преговори е известна - селскостопанският протекционизъм на Европа и САЩ. Американците изглежда бяха готови на допълнителни отстъпки по въпроса за своите селскостопански субсидии. В замяна САЩ виждат възможност за по-голямо отваряне на едрите зараждащи се пазари за своите банки, застрахователни компании, предприятия за услуги (телекомуникация и логистика). Европа междувременно зацикли на защитата на своята аграрна политика, която поглъща значителни финансови ресурси. Така тя наказва европейския потребител и лобира за селскостопанските производители, които са само 3% от европейската работна сила.

Европейското бездействие може да доведе до ефекта на бумеранга. АТИС взе решение да проучи въпроса за създаването на зона за свободна обмяна в региона - общ пазар, който да обедини всички страни от Китай до Чили и от Русия до Австралия. Това е сигнал, че тези страни ще тръгнат самостоятелно напред, ако целият останал свят продължи да залага на протекционизма.