Проф. Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София и е един от най-изтъкнатите специалисти по търговско право. Университетски преподавател, автор на много от учебниците за студенти. Проф. Герджиков бе председател на предишното Народно събрание, но малко преди края на мандата му изгуби поста заради разцепление в ПГ на НДСВ. В сегашния парламент оглавява комисията по правата на човека и вероизповеданията. Член е на комисията по правни въпроси и на временната комисия за промени в конституцията.





- Г-н Герджиков, стопиха ли се ледовете между трите управляващи партии на семинара в Боровец?

- Доколкото има ледове изобщо, не може да се очаква те да се стопят на един двудневен семинар. Но във всички случаи това е стъпка към подобряване на взаимодействието помежду ни. На фона на ниските ми очаквания съм по-скоро удовлетворен.

- Вие лично как разтълкувахте фразата на Ахмед Доган, че ДПС никога няма да навреди на коалицията, но и не обича да го подценяват?

- ДПС си извоюва позицията на политическа партия със силно влияние в България. Така че трябва да й се отдаде заслуженото. Те си го извоюваха сами, с дисциплина, партийна структура и т.н. И затова г-н Доган има самочувствието да говори по този начин. Но аз не мисля, че някой е тръгнал да ги подценява.

- Ахмед Доган отказа да ми отговори кога ще се яви на работа в парламента с аргумента, че не съм гласувала за него. Как мислите, само пред реалните си избиратели ли е длъжен да се отчита депутатът или пред всички граждани?

- Ясно е, че народният представител не е само депутат на гласувалите за него, защото всеки от нас е представител на целия народ. Въпреки уважението ми към г-н Доган смятам, че неговият отговор не е съвсем точен. Но той е добре подготвен и като философ, и като политик, и при всеки опит за конфронтация с него човек рискува да понесе ответен удар.

- Защо лидерът ви Симеон Сакскобургготски реши да ползва тъкмо трибуната на Боровец, за да благодари публично на комисията за царските имоти?

- Ако трябва да съм честен, и аз бях малко изненадан. Може би в стила на един свръхкоректен човек реши в един момент, че е длъжен да изрази благодарността си към тази комисия, която в някаква степен сне напрежението от т.нар. царски имоти. Според мен това беше водещият мотив за него.

- Докъде сте склонни да правите компромиси по въпроса за досиетата?

- Ние сме поначало за максимално широко отваряне на досиетата и за изчистване на този въпрос веднъж завинаги като язва на нашето общество. Настояваме за пълна прозрачност, за да се знае кой какъв е бил. Крайно време е обществото ни да се излекува от този проблем, който непрекъснато затихва и отново се възпалява като някакъв абцес. И обикновено възпаленията настъпват в навечерието на поредните избори.

- Чувствате ли, че има ваши колеги, които се страхуват от това?

- Допускам, че има. И вероятно тези, които се притесняват, са най-вече в Коалиция за България и ДПС. Мисля, че НДСВ има най-малко основания за притеснение. Всичко това, разбира се, е субективно усещане.

- Само правите впечатление на идеалист или действително сте такъв?

- Има нещо такова. Нося този идеализъм в себе си и вероятно ще го нося, докато съм жив.

- Не знам дали тогава вие сте човекът, с когото трябва да говорим за политика, защото тя отдавна не е занимание за идеалисти.

- О, от тази гледна точка не сте направили добрия избор!

- Какви идеи и решения обсъдихте в групата за вътрешните работи и правосъдието по време на семинара в Боровец?

- Аз самият си бях подготвил изказване по един глобален проблем, свързан със стихийността на законодателството, но се въздържах поради липса на време. Броят на законопроектите се отчита едва ли не като критерий за успех в законотворчеството, с който се хвали и парламентът, и правителството. Това е дълбоко порочно. Не може да ремонтираме законите само няколко месеца след като са приети. Наказателно-процесуалният кодекс е един от най-пресните примери. Преди 3 години приехме чисто нов закон за съдебната власт. Сега пак се говори за нов. Това показва изключителна неустойчивост на законодателството ни. За съвършено нормално се счита в навечерието на всички предстоящи избори, били те парламентарни или президентски, да се правят промени в избирателните закони. Защо, бе? Защо да няма един постоянен избирателен закон и по него да се работи спокойно през годините. Преди години имаше един съвет по нормативните актове към Министерския съвет, който в някаква степен координираше всичко това. Сега е абсолютно разградена ливада. И който откъдето свари, от всевъзможни агенции и министерства, предлага закони на кило. В развитите демокрации има закони на по 200 години и продължават да работят.

- Какво предлагате, за да се овладее тази стихийност?

- Трябва да се правят разумни промени, след като се съгласуват между всички страни и отлежат достатъчно време. Да се направят анализи на съдебната практика, да се консултират хората, които ще прилагат закона, да се направят съответните социологически проучвания, ако трябва, да се изучи световният и европейският опит. Това нещо у нас категорично липсва. И ако не си сложим в ред законодателния процес, ще предизвикаме огромна катастрофа. Непрекъснато ни заливат с недоносени законопроекти.

- Нали вие пишете тези закони, защо ги правите несъвършени?

- Аз нищо не пиша. Пишат ги разни работни групи по агенции и министерства, които усвояват някакви пари.

- Не ги ли консултират с вас, добрите юристи в парламента?

- В много редки случаи като изключение, а не като правило.

- Кой е най-недоносеният закон, приет от това Народно събрание?

- Знам ли вече кой е най-недоносеният! Сещам се за два проекта, които предстои да гласуваме. Единият е законът за държавната собственост, който се състои от три параграфа. Единият е много съмнителен, вторият е спорен, а третият е проява на пълно невежество. Става въпрос за вопиюща неграмотност. Ако студент ми дойде с такъв закон, автоматично ще му пиша двойка.

- Кой е вносител?

- Министерство на външните работи. Аз разбирам, че не може всеки да разбира всичко. Ама като не разбираш, трябва да си го признаеш. Защото грешките се правят не от този, който не разбира, а от този, който си мисли, че знае.

- А другият?

- Другият е законът за равните възможности на мъжете и жените. Един закон, по който непрекъснато получавам натиск, че трябва на всяка цена да бъде приет, че е много важно, че е много европейски. Направих си труда да проверя и се оказа, че не е пък чак толкова европейски. Не всички европейски страни имат такъв закон и, слава Богу, че нямат. Защото при нас той дублира част от закона срещу дискриминацията и е направен по безобразен начин. Имам чувството, че е писан от ОФ-организация през 60-те години - набор от лозунги. Той дори няма формата на правна норма.

- Какво ще ги правите тези недоносчета?

- Аз се опъвам да ги вкарам за разглеждане и ще се опъвам, докато не получа становище от консултативния съвет по законодателството. Още на 14 август съм пуснал молбата до тази комисия, а сега сме средата на ноември. Значи 100 дни няма отговор. Защо няма ли? Ами защото този съвет до съвсем скоро не функционираше след лятната ваканция. Защо не е функционирал ли? Предполагам, защото много от становищата му не се харесват на тези от изпълнителната власт, които внасят законите.

- Кой е автор на проекта?

- Някой, който нищо не разбира от писане на закони. Вероятно някакви неправителствени организации, които са усвоили някакви пари по някакви фондове и те много държат да си получат пълния размер на средствата, които вероятно са обвързани с приемането на закона. Много се натискат, и с мен срещи искат, за да ми кажат колко е жизненоважно. Интересно как продължаваме да сме живи без такъв закон!

- Вярвате ли, че съдебната власт може да заработи ефективно?

- Стават известни безобразия в съдебната система и това е публично достояние. Слава богу, че тази язва вече е посочена, защото преди години беше кощунство да се каже лоша дума за съдебната система. Сега с общи усилия трябва да проведем лечението, което ще продължи години. Има вече първи симптоми на оздравяване - конкурсите в административните съдилища, например.

- В практиката ви на парламентарист ставали ли сте свидетел на това как се внасят закони само за да обслужат корпоративен интерес?

- Да, наблюдавал съм подобни явления. Последният пример е законът за Черноморското крайбрежие, който издава битка на интереси. Известно е какви бели донесе свръхзастрояването на крайморските зони. И ако не се пресекат тези апетити на предприемачите, ще е печално. Зад много от законите, свързани с фармацевтиката, също стоят корпоративни интереси.

- Допускате ли, че поправката "Ванко 1" е направена с умисъл, или е плод на недоглеждане?

- Преди малко споменах, че съм човек, изтъкан от доверие и вяра в хората. Толкова скандално ми се струва, че съзнанието ми не може да допусне умисъл. Но не го изключвам.