В Боровец има доста оперативни квартири и почивни станции на различни служби на МВР. Откакто властта си прави семинарите там, а и след като преди години бяха обрани куп депутати, вече се говори, че тези специфични места са станали още повече. Сигурно и този уикенд, докато в курорта заседава коалиционното правителство, представителите на МВР са били поне колкото самите заседаващи. Но ако се съди по посланията, дошли от Боровец, сякаш е имало семинар на вътрешното министерство и службите, а политиците са ги охранявали.

Замириса яко не само на МВР, но и на полицейщина. За първото има сериозни основания, смущаващо е второто. Критиките на Брюксел към България са основно по линия на Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" и не престават. В края на ноември излиза и докладът на Европарламента, който ще бъде силно критичен и с основно послание да бъдат вкарани мафиотите и корумпираните в затвора.

Ясно е, че престъпността и тероризмът искат адекватен отговор, който отдавна не се вписва напълно в демократичните принципи и ценности. Обществото и медиите, включително и българските, отдавна са доказали, че се съобразяват с обективните дадености и дават своята подкрепа на правоохранителните и правораздавателни органи, или ако не им я дават, поне не им пречат.

Вътрешният министър например срещна пълна медийна подкрепа заради проблема му с дознателите и трябва да получи право да натоварва и полицаи-неюристи с определени дознателски функции.



Но ето, че пак изпълзяха позабравени идеи,



които очевидно ще разпалят междуинституционални войни, а и от някои мирише на полицейщина. За това обществото трябва да бъде предупредено, защото се трупа един нов Мусала от прекомерни искания. Пък и самите им автори трябва да знаят, че искането на повече правомощия не им гарантира вечна власт.

Предлага се например агентите под прикритие да имат специална защита при даване на показания - да говорят чрез видеовръзка, от някакви специални кабинки, с промяна на гласа, да не им се вижда лицето и прочие. По цял свят агентът под прикритие дава показания при завършване на голяма операция, след която е разбита организирана престъпна група и при която са събрани достатъчно данни срещу съответните мафиотски босове. Така просто издържа обвинението. Защото в противен случай се дават козове на адвокатите и много често събраното пада в съда. Все пак, да речем, че този въпрос е доста специфичен. Но той има своето продължение. Предлага се да падне наказанието за провокация към подкуп, когато тя идва откъм агента под прикритие. В момента в Наказателния кодекс има специален текст, който забранява това под страх от 3 години затвор за провокатора. Това всъщност е предохранителна мярка срещу МВР, за да не се изкуши, разполагайки с огромна власт, да прави постановки. Т.е. този член предотвратява полицейщината.

Другата много смела идея е за данъчната полиция. През последните години тя периодично



пали междуинституционални войни



Предлагана беше и по времето на СДС, и на НДСВ, сега и на БСП. И резултатът е един и същ - изпокарват се депутати, институции, министерства. И как иначе. Наличието й автоматично поставя въпроса какво ще правят икономическа полиция, икономическите направления на контраразузнаването и на ГДБОП? И защо ще се създава спецданъчно звено, ако горепосочените си вършат работата ефективно?

Утре може и Министерство на културата да поиска да си направи полиция срещу иманярите, образованието срещу корумпирани преподаватели, социалното министерство да си пусне полиция срещу крадящите социални помощи и т.н.

Като абсурдна може да определим и идеята при съмнения данъчна ревизия да продължи цели три години. Има ли някаква нормална логика в такова времетраене, освен че ще доведе до космически подкупи.

Полицейщина струи и от идеята данни, събрани със спецразузнавателни средства в досъдебното производство, да се ползват пред съд. Много спорен текст най-вече заради опасността да се вадят записи на "провокирани" разговори.

Но най-голямата екзотика е в готвения Закон за защита на служителя. Никой няма право да уволнява чиновник, докладвал, че например шефът му взема подкупи, даже сигналът да е неверен. Важното е да е "добронамерен".

МВР, службите, финансовото министерство имат огромни правомощия, работят с невероятен ресурс от пари и кадри. Би трябвало да имат възможност и сили да се справят с всяко предизвикателство и без още власт. Ограничаването на индивидуалните права на гражданите никак не е малко и в момента.

Разбира се, този разговор има смисъл, само ако това не е маньовър, с който да отклонят вниманието от единствено очаквания резултат от дейността им - мафиотските босове в затвора, парите им в бюджета.