След демарша на четирима "зелени" депутати в Европейския парламент в полза на признаването на партия на етнически македонци в България вчера дойде и новината, че въпросът ще бъде поставен и в Съвета на Европа от постоянната мисия на македонското правителство. Така стана ясно нещо, което поне за мен бе ясно от самото начало - зад мощната атака срещу България, предприета 45 дни преди страната ни да стане пълноправен член на Европейския съюз, стои Скопие.

Обвинението е едно от най-страшните - нарушение на човешките права.

Погледнато от всеки ъгъл, това си е обявяване на война, тъй като Македония се опитва да попречи България да постигне стратегическата си цел за 21 век - влизането в Европейския съюз без всякакви допълнителни клаузи или условия. На пръв поглед това изглежда странно на фона на всичко, което България прави в политически план за младата държава, след като тя се появи на политическата сцена в края на 1991 г. - първа я призна, и то с конституционното й име; отказа на Сърбия и Гърция да си я поделят;



спаси я от глад при ембаргото



на Гърция, Албания и Сърбия; снабди я с оръжие при конфликта с албанците. И главно - българските политици непрекъснато заявяват, че ще ратуват за по-бързото приемане на Македония в ЕС и НАТО. "Каква черна неблагодарност", реве сега официална София, а най-ядосаните препоръчват правителството да ожесточи визовия режим, който така или иначе ще въведем след 1 януари. И да оставим македонците да слушат албанска музика в буквалния и преносния смисъл на думата.

Един древен философ бе казал, че ако държавата има някакви проблеми, политиците й, преди да обвиняват боговете, съседите или лошото време, е необходимо да погледнат собствените си действия - дали случайно те не са предизвикали проблемите. Нашият случай е точно такъв.

Когато Македония получи независимост, българският политически елит не изработи дългосрочна стратегическа концепция спрямо новата държава, отчитаща реалностите. Към нея бе подходено романтично, съобразно виждането, че Македония е най-романтичната част от българската история. Всъщност тази история е най-трагичната, най-кървавата и



най-мрачната част от миналото ни



Липсата на стратегическа концепция за отношенията с Македония доведоха до хаотични действия, предизвикани от бързопроменящата се политическа конюнктура, плод понякога (ако не и винаги) на недостатъчно трезв анализ на реалната ситуация, на емоции, предизвикани от "романтиката", и на разбирането, че населението на Македония и политическият й елит, ако не днес, утре ще се сетят, че са от български произход, ще си направят сами бърз възродителен (ребългаризационен) процес и ще се обявят за втора българска държава по подобие на дуото Гърция-Кипър, Румъния-Молдова, Германия-Австрия. Затова и нищо не искахме за всестранната си подкрепа. За разлика от нас Гърция си направи трезв анализ на ситуацията и постави условията си за признаване и подкрепа на новата държава - смяна на името, тъй като е част от гръцката история и смяна на символа (звездата от Вергина) - по същите причини.

Какъв анализ направиха гърците, какъвто не направиха нашите политици, за да определят стратегията си спрямо югозападната ни съседка? Всички данни показаха, че Македония бе създадена като независима държава от щаба на Слободан Милошевич с една-единствена цел - заобикаляне на ембаргото. Затова и политическият й елит бе изцяло съставен от офицери (не от дребни агенти) на УДБА и КОС (политическото и военното разузнаване на Белград). Затова и въпросът, на който трябваше да отговорят на референдума за независимост македонците, бе: "Съгласни ли сте Македония да стане независима с възможност



пак да се присъедини към Югославия?"



Затова от белградския си апартамент с надпис на вратата "Киро и Владимир Григорович" бе измъкнат първият и чучнат за президент на Републиката. Затова стокообменът ни с Македония тогава стана 800 милиона долара (сега 80 милиона), а тировете и цистерните от Бургас и София стигаха не до Скопие, а до Куманово и оттам поемаха за Ниш и Белград.

Но по-важно бе друго. Доктрината, върху която бе положен фундаментът на новата държава, бе основан стопроцентово върху идеята на македонизма. Тази идея не е продукт на развитието на местното население, а сръбска държавна идея, създадена от сръбския учен и държавник Стоян Новакович в края на ХIХ век. Тази идея е формулирана с пределна циничност: "Като не можем да асимилираме българите в Македония, да ги откъснем поне от българския етнос, като им внушим, че са друг, напълно различен от тях народ, който ще наречем Македонци по името на географската област, в която живеят". Кралска Югославия, както е известно, не използва тази идея, а направо обяви след 1913 и 1919 г. българите в Македония за сърби. Най-неочаквано я прие обаче Балканският лендерсиндикат на Коминтерна, а след 1944 г. я осъществиха в своите страни ЮКП и БКП. Вярно, БКП за малко, но достатъчно, за да остави



трайни поражения в Пиринска Македония



При тази доктрина, която елитът в Македония твърдо защищава и днес, е наивно да очакваме като държава, че Скопие ще се откаже от агресията си спрямо нас. Отказ от претенции към България (те вървят от признание на малцинство и политическата му партия до искове за костите на видни българи, за които Скопие е решило, че са македонци) означава македонистката идея бързо да рухне поради глобалния характер на информацията в днешния свят.

Настъплението е най-добрата отбрана, знаят в Скопие, и действат, улеснени от нашето мълчание. Българската публика едва ли знае, че акциите в Брюксел са само брънка от една перманентна антибългарска кампания, която засяга всички сфери на живота и стига до откровен расизъм. Стига и за съжаление до парадокси.

В Македония например има 471 наши военни гробища, в които една трета от загиналите са родени в днешна Македония. През 1966 г. внуците с булдозери и взрив изличиха от земята надгробните кръстове на дядовците си. Днес правнуците въпреки Женевските конвенции и собствените си закони, отказват достойни гробове на прародителите. Когато едно малко гробище в Ново село бе възстановено с личната намеса на Георги Първанов и Бранко Цървенковски, македонските медии излязоха с безсрамни заглавия от типа: "Няма български военни гробища, има окупаторски"; "Българските войници отново завладяват чрез гробищата си Македония".



За ренегата наистина няма нищо свято



Атаките в Брюксел също не са случайни. В Македония тече един бавен, но постепенно набиращ скорост процес на спонтанна ребългаризация - свидетелство са опашките за българско гражданство в София. В Скопие правилно смятат, че влизането ни в ЕС и неизбежното повишаване на жизнения стандарт ще нанесе смъртоносен удар на "македонската национална идентичност" и ще превърне в търкаляща се лавина ребългаризационния процес. Да не говорим, че ще постави Скопие в зависимост от София по отношение на стратегическите му цели - влизане в НАТО и ЕС. Затова с тези мръсни удари под пояса Скопие се опитва да спре присъединяването ни към ЕС - ако не друго, поне не толкова България, колкото Брюксел да признае наличието на македонска нация. Защото Брюксел заради гръцкото вето не признава дори конституционното име на държавата, камо ли измислената нация.

Изводът е един - политическият елит на България трябва най-сетне да седне, и то веднага след 1 януари 2007 г., и да изработи стратегическа линия на поведение. Трябва да знаем какво искаме от Скопие срещу безрезервната си досега подкрепа.