Иван Нейков е роден в Хасково през 1955 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Бивш социален министър в правителството на Иван Костов. Общински съветник от СДС. Председател на комисията по финанси и бюджет, член на комисията по стопанска политика и общинска собственост и на комисията по инженерна инфраструктура, водоснабдяване и енергийно планиране.
- Г-н Нейков, идва Нова година и се изчерпва капацитетът на площадките за складиране на балите с боклук. Ще има ли нова криза с боклука и какво прави общината, за да я предотврати?
- Кризата е перманентна, трайното решение още не е намерено. На няколко пъти се разширяват площите, където се складират балите. Вероятно и сега ще има подобно решение. Крайният изход е построяването на завода или заводите. На този етап има две решения. Едното, за което човек не знае да се смее ли, или да плаче, е Карлово и Пловдив. Другото решение, логичното за мен, е Суходол.
- Това означава, че скоро предстои отваряне на Суходол?
- Да, едно от нещата, от които не можем и не бива да бягаме, е приключване на тази дискусия. Решение има, оттук нататък трябва да бъдат предприети стъпките. За мен това е най-изгодно за софиянци. То, разбира се, не радва хората, които живеят в Суходол, но наистина става дума за много кратко време, около 2 г., през което да се използва съществуващият капацитет и да приключи тази сага с изграждането на завода.
- Как ще преодолеете съпротивата на хората от Суходол?
- Отново и отново трябва да се разговаря с тях и да се стигне до решението, което отговаря на интересите на цяла София.
- Кой трябва да разговаря с тях?
- Всички, които сме отговорни за решението - и кмет, и зам.-кмет, и общински съвет. Никой няма право да стои отстрани като съдник, като последна инстанция и да казва "Оправяйте се", защото всички сме в кюпа. Отговорността се носи не само за 5000 души в Суходол, но за 1.5 млн. в останалата част на София. Те няма как да бъдат заложници едни на други. Затова решението трябва да се вземе с всичките му минуси. Ясно е, че този, който реализира това решение, ще си навлече негативното отношение на хората, които живеят в Суходол. Но това е част от цената, която всеки плаща, когато е решил да дойде като общински съветник или като кмет. Другият начин е не много разумен.
- Това означава ли, че общинският съвет се отказва боклукът да се вози към Пловдив и Карлово?
- Не, това е мое становище. Предполагам, че в началото на другата година ще започнат разговорите за решаването на въпроса.
- Бюджетът може ли да поеме транспортирането?
- Както казват децата - няма къде да ходи. Ако това бъде окончателното решение, ще трябва да го поеме. Но за мен то е неразумно и неефективно. Да се разкарва из цяла България боклукът на столицата предизвиква смях.
- Ако убеждаването не постигне своите цели в Суходол, бихте ли използвали сила, за да отворите сметището?
- Не, не мисля, че ще се стигне дотам.
- Остава по-малко от година до следващите местни избори. Доколко партиите в СОС биха поели такъв сериозен негатив в предстоящата предизборна кампания?
- Една мома, като не иска да я щипят, да не се хваща на хорото. Ако смяташ, че можеш да управляваш една четвърт от България, трябва да знаеш, че няма как всички да те обичат.
- Ако сметището в Суходол бъде отворено, може ли за тези 2 г. да се построи завод?
- Мисля, че това е абсолютно реалистичен срок да започне да функционира новата система за третиране на отпадъците.
- Как ще се финансира?
- Очаквам всеки момент експертите на "Джаспърс" да приключат работа и да дадат своите предложения. Аз бих защитавал оферта, при която частен инвеститор да направи тази инвестиция и след това по изгоден за общината начин за дълъг период от време тя да му бъде възстановена с определена печалба. След това цялата система да остане собственост на общината. Ако този вариант не е възможен, ще обсъждаме и други - включително кредит, търсене на средства от ЕС. Но общината няма достатъчен експертен капацитет, за да разработва качествени проекти, които да се финансират от структурните фондове. Това бяло петно час по-скоро трябва да бъде заличено.
- Ако общината даде възможност на инвеститор да построи завода, няма ли опасност да стане зависима от подобен монопол?
- Всичко е въпрос на договор. Ако проявим недобри умения във воденето на преговорите, като нищо могат да започнат да ни водят за носа, както сме го виждали при някои концесии. Но ми се струва, че с този общински съвет трудно би могъл някой да направи един договор едностранно изгоден и да бъдат пренебрегнати интересите на общината.
- Реалистично ли е да се подготви и подпише този договор до края на мандата?
- Да, има достатъчно време да приключат всички процедури, да се проведат преговорите и да се финализират с ясни документи. Това е коректният подход. Общинският съвет е в правото си и е длъжен да изиска нещата да приключат до есента.
- Очертава се следващата година да е решаваща по този проблем. Има ли заделени пари в бюджета за догодина?
- Дискусията за бюджета тепърва започва, тепърва ще кръстосваме шпаги с администрацията. Но има обща воля да бъдат осигурени достатъчно средства, за да забравим проблема с боклука. Проблемите няма да дойдат от страна на финансирането. Много повече време и усилия трябва да се отделят за всички процедури, свързани със спазване на законодателството, с подходящия избор на площадка, технология и партньор.
- Има ли подходящ терен за завод в София?
- Това е най-голямата тайна в общинския съвет в момента. Сигурно всеки има в главата по една идея, че това или друго място е подходящо, но окончателното решение ще стане ясно след приключването на дискусията.
- Значи има много места?
- И това е тактика. Дори да нямаш, по-добре кажи, че имаш - това действа по-оптимистично.
- За какво ще кръстосвате шпаги с администрацията за бюджета?
- За приоритетите. Вече четвърта година се опитваме да убедим администрацията в нуждата от програмен характер на бюджета. Да бъдат поставени ясни цели и след това да се осигуряват средствата за постигането им. Философията, която се следва в момента, е разбираема, но целта е да не се влоши положението. Целта на общинския съвет е да се подобри. Оттук ще излязат конфликтите. В рамките на тези 600 млн. лв. предвидени приходи пробойните ще бъдат много. Не съм си представял, че такъв ще бъде първият бюджет на София като столица на страна-членка на ЕС. Това е бюджет, който кърпи положението, хронично болен бюджет, който се опитва да направи дограмата, някой басейн или спортен салон в някое училище, който ще позакърпи някой друг декар дупки. Това е бюджет на преживяването, но не на развитието. Още повече, когато са малко парите, два пъти по-целенасочено трябва да се използват. Ние не знаем кое ни е приоритет. Казваме, че за всичко няма пари или че всичко ни е приоритет, което значи, че нищо не ни е приоритет.
- Твърдите, че парите са малко, но един от източниците на приходи е общинската икономика. В началото на мандата имаше щедри обещания за оптимизация на работата на общинските фирми. Доколко това се случи?
- Нещата се движат от "Осанна" до "Разпни го". Има фирми, които значително подобриха своята работа. Други останаха на нивото, на което ги заварихме. Продължава мъглата около "Софийски имоти". Това беше причината да сменим едно ръководство. Подобна смяна в "Паркинги и гаражи" доведе до значителна промяна в мениджмънта и резултатите са значително по-добри. Пътят, по който се тръгна, е правилният.
- Кога ще се проведат конкурсите за мениджъри на фирмите?
- Когато ни предложи администрацията.
- В последните години СОС иззе ролята на администрацията в кадруването в общинските фирми.
- Да, съгласен съм. Но процесът не беше свързан само с фирмите. Ние заварихме обърната с главата надолу ситуация. Водещата институция в местното самоуправление по силата на закона и на вековни традиции е общинският съвет. Ние заварихме ситуация, при която общинският съвет е придатък към кмета. Тези 4 г. голяма част от усилията бяха насочени към изправяне на нещата. Днес са по местата си и общинският съвет изпълнява своите функции адекватно. Е, някой път се тряскат врати, някой път сме маскари и смърфове. Сигурно на никого не му харесва общинският съвет да си знае правата, сигурно на всеки му се иска той да е цар Батюшка, но уви, законът е друг. Затова по-добре да сменим тона и да разговаряме професионално, разумно.
- Имаше обещание да се ограничат замените, но на всяко заседание пак има по няколко.
- Нещата са в рамките на разумното. Това е единственият начин общината да придобива жилища. Миналата година са настанени близо 2000 души в общински жилища, придобити по този начин. Около 15 000 души чакат. Нито една от замените не става за жълти стотинки. Цените са на практика равни или много близки с пазарните. Дори и да е имало опит да мине нещо на безценица, вътрешните механизми на самоконтрол и самобичуване в общинския съвет водят дотам, че се стига до истинските, пазарните цени.
- Как виждате оставащата една година от мандата? Тя е решаваща и за кмета - той трябва да се докаже, имайки предвид амбициите му за политическа кариера.
- Общинският съвет се отнася с разбиране към политическите амбиции на всеки. Мисля, че ще се ръководим по-скоро от това какво от нещата, които всяка политическа сила е поела като ангажимент, е изпълнила. Това ще е поправителният изпит, опитът на всяка политическа сила да покаже на своите симпатизанти, че сериозно се е отнесла към техните искания и ги е изпълнила в една или друга степен.
- Каква оценка давате на Бойко Борисов като политик?
- Той е в първи клас, в първи клас оценки не се правят, в първи клас човек расте.
- Как СДС би си партнирала с ГЕРБ и Бойко Борисов?
- СДС е сериозна партия с всичките плюсове и минуси. Ръководството на СДС знае, че в политиката няма ситуация, в която да се казва "Никога с никого" или "Всякога с всекиго". Над всичко трябва да стоят интересите на хората, които подкрепят политическата сила. Онова, което натрупахме като опит в общинския съвет, е, че показахме, че СДС може с разум, с квалификация и с капацитет да работи в коалиция. Този опит би трябвало да го предадем на цялата партия. В следващите години СДС неизбежно ще работи в коалиция. Няма да дойде скоро времето, когато една партия сама ще може да управлява страната. Затова трябва да се хвърлят мостове, а не да се горят. Разбира се, всеки компромис си има граница. Не може да има компромис с философията на дясното пространство. Това е нашият Рубикон. Ръководството на СДС е показало, че е добре дошъл за разговори всеки, който споделя подобни ценности. Но никой не е абониран да е съюзник на СДС.












