Напоследък в България в общественото знание се преекспонират находките от археологическите разкопки на територията на страната. Последният шум се вдигна за намерената византийска чиния около Пазарджик. Интересът към археологията се подкрепя и от тематиката на издаваната книжнина на литературния пазар у нас. Говори се за български Индиана Джоунс, за сензации и за невероятни открития. Интересът към археологията премина българската граница и от безписмената праистория и митичните траки се заинтересоваха чужди интелектуалци като г-н Гайд например, който въз основа на няколко неясни глинени знака твърди,
че е разчел тракийското писмо?!
В този шум обаче обществото ни трябва да си постави открито и честно няколко въпроса. Първият въпрос е "Имат ли траките участие в българската култура?", като се имат предвид многобройните данни от исторически документи, които казват, че Великото преселение на народите е унищожило завареното местно население на Балканите, а византийците са известни със своята практика да разселват население от азиатските си провинции на територията на Европа? Вторият въпрос, който следва да си поставим вследствие шума от археологията, е какви обществени ползи носи тя? Освен бизнес приноса си към културния туризъм, археологията има за задача да развива научното знание и да носи полза на каузата на българската културна идентичност, чийто облик на нас ни предстои да защитаваме в Европа. Известно е на по-посветените българи, че нашата културна идентичност се крепи на три основни цивилизационни феномена. Това са православието, славянството и държавната историческа традиция, която гарантира цивилизационното ни място под слънцето. И трите феномена проговарят на съвременника единствено чрез образованата способност за интерпретация на писмен текст, който е крайна мяра на философско тълкувание на фактите. От синтезираната притча на българската история е известно, че борбата на българите за място под слънцето се състои във философска еманципация на народността въз основа на защитата на горепосочените феномени. А това значи перфектна културно-философска подготовка на българите за експликация на световните явления въз основа на работата с писмен текст. Затова шумът около добългарската археология на Балканите
не носи полза на извечната българска кауза,
освен ако не служи за бекграунд на защитата на трите стълба на вековната българска самоличност. За съжаление обаче почти нищо не се знае за християнската археология, а Балканите са новозаветни библейски поля. Нищо не се знае за славянската археология, а прабългаристиката получава все по-слабо финансиране от Министерството на културата.
Има и друго. Идеята за археологията е чрез веществената останка да се подкрепи информацията на писмено свидетелство. В европейската култура като основно познавателно средство за явленията в света се счита писменото слово, след това устното предание, а най-накрая като довод се приема информацията от материалната останка. Поуката от филмите за Индиана Джоунс е, че археологът търси да намери предмет, който е описан в свещен текст като Библията например. Затова предимството на културната интерпретация на философски текст преди интерпретацията на веществената останка е факт в световната култура. Покойният световен учен проф. Велизар Велков първо беше специалист по римско изворознание, а после беше археолог-приложник на информацията в античните текстове. За съжаление обаче днес суетният шум от намерените лъскави предмети измества в съзнанието на модерния българин акцента във философията на познанието на нашата старина. А тази философия в българския случай изисква първо да се познава езикът на старобългарските документи и посланието на устното народно предание, а после
да се търси шумотевицата от паници и чинии,
чието естетическо послание не носи познавателен ефект освен за малцинство изкушени в детайлите на изкуствознанието. Бедността на българите изисква днес много ясна познавателна стратегия от страна на Министерството на културата, която да финансира проекти, в които първенството на текстовото тълкувание да носи полза за нашата културна самоличност. Това е и заветът на превода на Библията на старобългарски език от Св.св.Кирил и Методий. За нас като българи старобългаристиката като усилие за философско тълкувание на свещени текстове е по-ценна от играта със сензации на предмети, заровени като имане от антични племена и народи, чието послание в историята е безписмено и като такова без реална стойност към философското познание на света.
пак пишат истории















Като народ на небесната твърд /тракия/ траките са души с висока еволюция владеещи пределите на близкото небе, слънчевата система. Те са изразители на слънчевата религия и представляват най-високоразвитите същества в системата. Еволюцията им е завършила преди милиони години. Трак означава първообраз, първообраз на слънчева душа, първообраз материален на духовната същност слънце. Неубедително е, че името на траките произхожда от името на нимфата траке, сакралността на названието изисква други, по-дълбоки основания предавани чрез изразните средства на втората същност на словото, звукът. Траките интерпретират слънчевата йерархия, чрез творческото начало вътре в слънчевата система, планетите. Те събуждат и обучават емоционалното и умственото тяло за системна творческа дейност. Духовният живот на траките е бил напълно освободен и е служел единствено на божествената природа на творчеството. Този факт обяснява недостижимите творчески върхове на тракийското изкуство. Бразилският поет Жорж Лима пише “Първата среща на човешкия род с поезията, това е орфическият момент от историята, раждането на човешкото въображение, онова вдъхновение, което трепти между тялото и пространството”....
milcho, има нещо вярно в думите ти, ама това при мен си е остатък от времето, когато що е славянско - все е руско. Та забравихме Сенкевич, Хашек, Сметана и така нататък. А пък аз харесвам руската велика литература, музика, живопис. Но ме сдържа нещо при вида на вечните имперски амбиции - Четвърти Рим, славянски дружества, таварищ Сталин и т.н. Затова съм скептик при набиваното от Чурешки славянофилство. Което, впрочем, противоречи на историята. Дошла малка орда, потънала в 'славянското море' и оставила името си на държавата? И династията? И законите? И армията? хайде, бе! Българите са имали държава - система за регулиране на обществото. Славяните - племена. Родче, кнезче, подчинение на господаря - до един момент Източната Римска империя /няма в историята Византия, измислена е от ония западняци, дето се обявяват за Свещена римска империя на германския народ???/, сетне на Първата българска империя /сър Стивън Рънсиман го твърди това за империята!/. Та, ако си видял параноичност при споменаването на славянството и Русия - не съм се изразил точно. Стават грешки, както казал таралежът, слизайки от четката за дъски. А народът ни е древен. И от траките сме наследили уп неща - де видими, де фолклорни, де в манталитета. Но това е друга тема.Макар свързана с тази. И не е за хорица като Чурешки, дето една демагогска манипиулация не може да направи като хората. Язък му за учениците! Туй то!