Може би няма да е далеч времето, в което ресторантските менюта ще бъдат снабдени с допълнителни указания към определени видове ястия. Например, че салатата от домати е от особен сорт, в който има гени на риба. Така растението става супериздръжливо.

И в момента съществуват такива храни. Въпросът е да имаш право на информиран избор и дали искаш да консумираш такива продукти. Българският пазар не предлага подобна информация. Случайна проверка отпреди месец доказа, че



храните ни са пълни с генномодифицирана соя



Но ние ги купуваме, без да знаем, защото производителите избягват да споменат за соята върху етикетите.

Резултатите поставиха и остро въпроса как здравното и аграрно министерства контролират храните за скрити в тях ГМО - генномодифицирани организми. Строгият контрол би трябвало да е задължителен, независимо че учените още спорят за рисковете пред човешкото здраве от блюдата с мутанти. Знае се, че ГМО могат да предизвикат алергични реакции. Изследване във Великобритания, субсидирано от правителството, показа, че плъхове, хранени с модифицирани картофи, развиват туморни клетки. Привържениците на генното инженерство твърдят, че тези храни са безвредни и вярват, че по-големите добиви от тях ще разрешат проблема със световния глад.

И докато тези спорове продължават, у нас мутантите се използват необезпокоявани из храните ни. През ноември екосдружението "За земята", фондацията "Мейдей" и Общественият център за околна среда-Варна ги откриха в шоколадови вафли, соево зърно, ядки, кубчета и соеви сосове. ГМО е намерен и в кренвирши, но повторно изследване не е потвърдило наличието му.

"Стоките, които изследвахме, са от варненските магазини, но





те могат да се намерят навсякъде в страната",



пояснява Ивайло Попов от "За Земята".

Организациите не могат да посочат имената на фирмите, защото са направили само качествен анализ по групи продукти, а не по отделни марки. Кренвиршите и част от вафлите са български, а другите стоки - внос. Те са тествани в акредитираната частна лаборатория на SGS - Варна, като самият тест струва около 160 лв.

Качественият анализ, който е направен, отчита ГМО над 0.01%, но не може да каже колко точно е съдържанието му. Това означава, че намереното количество може да е под 0.5%, а може и да е в пъти над него. А над посочения праг, производителите са задължени според наредба към Закона за храните да изписват върху опаковките или етикетите, че продуктът е генетично изменен.

Количественото измерване на съдържанието на мутанти оскъпява изследването 3-4 пъти. "Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) с пренебрежение посрещна новината за изследванията ни", допълва Ивайло Попов.

От Министерството на здравеопазването коментират, че ведомството е поискало от екосдружението "конкретни данни за изследваните храни, като например производител или търговска марка, както и за получените резултати". Сдружението обаче не ги предоставило и затова здравното министерство не разпоредило проверка по случая. От "За земята" категорично отричат някой да им е поискал информация.

Още при съобщаването на резултатите Тодор Славов от същото сдружение заяви, че в момента проверките за ГМО в храната ни се правят на доброволен принцип.

"Контролът на храните за наличие на ГМО е регулярен и започва от края на 2004 г.", контрират от здравното ведомство. Тогава в столична РИОКОЗ стартира лаборатория за анализ на ГМО с апарат за количествен PCR анализ. За дупките в контрола обаче говорят самите планове за проверки за 2004, 2005 и 2006 г. От тях става ясно, че за мутанти се проверяват тесен кръг наши и вносни храни. Това са соево зърно, соеви изолати, соеви концентрати, царевично зърно, царевично брашно, месни продукти. Рисков продукт е и маслодайната рапица, но здравното министерство се оказва, че не я контролира. Оправданието е "невъзможността за доказване на ДНК материал в продукта, защото по природа е високо рафинирано растително масло и почти не съдържа белтъци."

Конкретните резултати, предоставени на "Сега", показват, че през 2004 г. са взети едва 68 проби, от които в две е открит генномодифициран материал. Година по-късно взетите проби са вече 92, а мутанти изскачат от 7. За т. г. се очаква данните да дойдат към края на 2006 г. Производителите са санкционирани за това, както и за нарушаване на изискванията за етикиране на храните, а стоките им са извадени от пазара. От министерството обаче не пожелаха да предоставят имената на фирмите.

Но ако в местната РИОКОЗ във Варна не се впечатляват от откритите мутанти, шефът на Регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) Йордан Киров



демонстрира непознаване на закона



Пред местния екобюлетин "Лист" той отсича, че законът не ги задължава да следят за наличие на ГМО. В самия Закон за ветеринарномедицинската дейност пише точно обратното. Чл. 220, ал.1, т. 5 гласи: "Националната ветеринарномедицинска служба осъществява държавен ветеринарно-санитарен контрол… т. 5 на генетично модифицирани организми като продукти или съставка на храни от животински произход".

Това ясно говори, че във Варна никога не е извършван контрол примерно на месата за скрити из тях мутанти. Ветеринарите там изобщо не знаят за това си задължение.

От НВМС обаче признават и друг смайващ факт - контролът по храните от животински произход за наличие на мутанти у нас е започнал едва преди няколко месеца - през май тази година, когато е приет последният Закон за ветеринарномедицинска дейност. От службата уточняват, че се контролират само храните от животински произход с растителни съставки, защото при тях може да има изменени гени. Относно ефективността на контрола си НВМС отговарят лаконично: "Към момента няма подготвена обобщена информация за цялата страна по отношение на проверките за ГМО. В НВМС няма данни за несъответствия, свързани с ГМО", и допълват, че едва сега заради съгласуване с еврозаконодателството се изготвя национален многогодишен план за контрол.

Контрол липсва и при внос на животинските храни. Извършваните документални проверки не могат да предпазят населението ни от мутанти, защото сертификатите за внос на храни от животински произход са съобразени с образци на ЕС и в тях няма изрично посочен текст за ГМО. У нас пък няма нито закон, нито министерска заповед при внос храните да се придружават с тест за ГМО.

Но все пак министър Гайдарски е разпоредил оризът, внос от САЩ, да бъде снабден със сертификат за наличие на ГМО. Причината е откритият преди месеци на пазара в ЕС генетично изменен ориз LL RICE 601, продаван без разрешение в ЕС.



Но заниженият контрол у нас не е от вчера



Още през 1999 г. ЕС с мораториум не допуска мутантите на територията си, а големите американски биотехнологични компании търсят страни без особен контрол в тази област. През 1998 г. договори с български фермери сключва американският гигант "Монсанто" и фирмата "Пионер". Преди това компаниите са получили разрешение от съществуващия тогава Съвет за безопасна работа с генноизменени висши растения към аграрното ни ведомство. Разрешителното им дава право да отглеждат ГМО само за полеви опити и изисква продукцията да бъде изнасяна от страната. Отдадените площи за целта са шокиращи. Още първата година мутанти у нас виреят на 130 000 дка. Там се отглежда царевица, устойчива на хербициди, и на още 300 дка се отглеждат картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. През 2000 г. царевица се гледа вече на 190 000 дка, 2001 г. - 64 000 дка, 2002 - 22 000 дка и през 2003 г. спадат до 21 195 дка.

Причината през 2000 г. тези площи да започнат да спадат е грандиозен скандал между завода за нишесте и царевични продукти "Амилум" в Разград, собственост на белгийската фирма и агроведомството. Заводът изнася голяма част от продукцията си за ЕС. При поредна наша доставка в общността е засечено огромно съдържание на ГМО и продукцията е върната, а загубите са огромни. Оказва се, че много от фермерите не са знаели, че царевицата, която отглеждат, е генно изменена и са продавали част от нея на завода, а с друга дори са хранили животните си.

След като мутанти, отгледани у нас, стигат до ЕС, само може да се предполага какво е наличието им по щандовете на нашите магазини. Допълнително замърсяване може да се е получило и от полените на генетично изменената царевица, които носени от вятъра и насекоми, може да са опрашили съседните ниви, без дори и фермерите да подозират.

След приемането на Закона за генетично изменените организми от преди година и половина и поправяне на текстове в Закона за храните в здравното ведомство не е постъпило нито едно заявление за пускане на пазара на храни с ГМО. Празни са и публичните регистри на аграрното и ековедомството съответно за пуснати на пазара семена и посадъчен материал и за разрешени площи за засаждане на мутанти в околната среда. Впрочем - защо да се попълват. Така или иначе няма кой да проверява.