Балони, концерти, знамена по площадите, "Ода на радостта" и народни танци, Меглена Кунева праща въздушни целувки от Брюксел на видеостена, Гергана Грънчарова плаче на рамото на Соломон, някакви шоумени гълтат луди пари - за да завихрят всенародно веселие.

От доста време властта непрекъснато полага усилия да представи влизането ни в Европейския съюз като безкраен празник. Дори самото старание на политиците буди подозрение, но освен естествената мнителност, публиката има и други аргументи да не примира от щастие. Първите симптоми на поевропейчването ни не дават никакъв повод за безмерна радост: застраховките "Гражданска отговорност" скочиха - за да важат и в Любимец, и в Лион, а английската преса не спира да бълва погнуса към българите. Очевидно се очертават тежки дни.

Затова е логично политиката да реагира на обществените настроения.

Както се казва,



Европейският съюз не е това,



което беше. 460 млн. души членуват в него и нашето присъединяване доста натежа. Според цитирани от Newsweek данни две трети от германците и французите са против новото разширяване, срещу нас са и почти половината от италианците, британците и шведите. На Стария континент му е трудно да преглътне поредната порция бедни роднини и побърза да затвори трудовия си пазар за нас. Англичаните решиха, че 600 000 поляци им стигат, а от българите и румънците ще хванат СПИН. Казахстанският Борат се възприема на Запад като съвкупен образ на източноевропееца.

Ако беше само едното лошо отношение, щяхме да го отминем. Ние сме свикнали да берем маслини нелегално. Но непрекъснатото увеличение на цени и сизифовското изпълнение на изисквания в името на ЕС руши светлия образ на хранилката Европа, тъй дълго насаждан от цялата политическа класа. Като се започне от смяната на номерата на колите и се стигне до идеята, че цените за мобилни разговори също трябва да се "хармонизират" - ЕС се оказва горчив хап. Засега единствената файда е, че съдебната власт се мобилизира от натиска на Брюксел, но това е твърде косвен ефект, който бързо ще се компенсира от



неизбежното покачване на цените



след 1 януари. Какво от това, че Станишев обеща "строги мерки" срещу спекулативното покачване на цените? Не се сещам как точно ще спре тенденцията. Пазарът на имоти например тотално замря, защото всички продавачи чакат Нова година, за да поискат двойно по-високи суми. Бизнесът също има куп поводи за недоволство. Оказа се, че ЕС не ни ще нито млякото, нито свинското. Да не говорим, че за сметка на това налага такъв тип регулация, при който високите печалби - следствие от корупцията, стават недостижими. На практика, проевропейски настроена е само онази част от неправителствения сектор, която и в момента пряко се финансира от ЕС.

Властта ужасно се страхува от датата 2 януари, когато народът изтрезнее от празника. Ако същата тази власт беше рискувала да проведе референдум за членството ни в ЕС, сега щеше да е по-спокойна, защото щеше да има повече легитимност и за тежки реформи. Но политическата класа единодушно обърна гръб на референдума, за да не вземе на народа да му хрумне утре да иска гласуване за щяло и не щяло. Резултатът е, че сега властта си трае и тайно се моли да се размине с унгарския сценарий.



Появата на политически сили,



които ще заложат на антиевропейските нагласи, е само въпрос на време и организация. Партиите в България до такава степен са се враснали с европейската химера, че просто си просят най-сетне да се роди опозиция.

Това обаче едва ли ще е "Атака".

Пикът на Волен отмина с последните избори. Той мобилизира сили, за да изкачи "президентския връх". Не успя и навярно ще опита нова политическа атака, но ресурсът му под формата на обществено доверие вече е тръгнал надолу. Причината не е само, че народът не обича губещите. По време на президентската надпревара Сидеров изигра лошо картите си. В името на това да си добави няколко гласа отгоре, той си позволи да се отрече публично от смятани за твърдо негови територии, като позицията на евроскептик. Между първия и втория тур на Волен сърце не му даде да се обясни в любов на турците, но пък се оказа пръв приятел на ЕС, което беше приемлива тактика и лоша стратегия. Защото след Нова година "национализъм" няма да означава да пъдим циганите, а да отбраняваме интереса на родния капитал от обсадата на Брюксел.



Предводителят на антиевропейските настроения



няма да бъде и Бойко Борисов, който тези дни започна да гради партия. Вярно, нему анализаторите приписват протестния вот, но имиджът на кмета се гради до голяма степен и на неформалните му контакти със Запада, които той не пропуска да афишира. Както сам Борисов забеляза, Европейската комисия сякаш му е взела думите от устата.

Да се усъмниш в правотата на проевропейската политика си е чиста проба подвиг в днешни дни. Но първите смелчаци ще спечелят. Е, България не е Полша и тук не виреят толкова ретроградни идеологии, които да родят Лигата на българските семейства, да речем. Но призивите за протекционизъм ще прозвучат в ушите на избирателите като мехлем на фона на общополитическото заслепение от Брюксел. И най-логично е да дойдат от средите на икономически активните. Е, няма да е за първи път бизнесът да роди нова партия.