|
| Познавачи твърдят, че нито една купешка марка не може да се мери с добрата домашна ракия. |
Заради този сенчест бизнес България ще си има и сериозни главоболия с Европейската комисия. Евродирективите забраняват всякаква търговия с домашно произведен алкохол - не само виртуалната. А от Нова година за всеки литър гроздова, кайсиева, сливова и прочее ракия ще трябва да се плаща акциз - дори когато елексирът не е за продан, а е произведен в селския казан от собствени плодове само за семейната трапеза.
Добавки към Закона за акцизите и данъчните складове, както и неизбежното копиране на европейските директиви задават новия данъчен ред. От 1 януари за първите 30 литра на семейство ще се събира половината от стандартната ставка - 2.20 лева на литър. За горницата ще се плаща по 4.40 лв. - какъвто е акцизът за купешкия алкохол. Сега първите 50 литра за домакинство са без данък.
От извора
Отговорник на селски казан от Варненско споделя пред сайта "Черно море": "Чакаме новите цени след Нова година, като влезем в Европа. Какво ще стане, никой не знае. Хората недоволстват, защото смятат, че ракията ще стане скъпа. Казаните минават към митницата. Чакаме указания, да видим как ще бъде след 1 януари. Хората се плашат и вече започнаха да правят казани вкъщи - от старите перални."
Сега на обществения казан хората обикновено дават по 10-20 лева за варенето на 30 л ракия. От 1 януари ще трябва да платят и 66 лв. акциз - по 2.20 за литър. Ако искат повече ракия, данъкът за нея ще е двоен - 4.40 лв. Заради високия данък мнозина ще зарежат селския казан, ще подирят утеха в купешкия алкохол или ще се посветят на производство в домашни условия.
Махмурлук
Целокупният парламент гласува еуфорично договора за приемане на България в ЕС. Тогава, опиянени от възторг, депутатите нехаеха за онези пасажи в пакта за еврочленството, които тепърва ще тровят битието на всеки новоизлюпен еврогражданин.
Но вече настъпва изтрезняването. 3-4 седмици преди да гръмнем първото си новогодишно шампанско като граждани на ЕС, народни избраници внезапно се сетиха, че Брюксел не е наясно с традициите на Трифон Зарезан. Ще спасяваме грозданката от игото на европейския акциз, реши най-компетентната по въпроса комисия - по бюджет и финанси.
"Щом влезем в ЕС, може да поискаме предоговаряне на акциза", лекомислено се съгласи и зам.-министърът на финансите Георги Кадиев. Само че и Джеймс Бонд би се озорил с такава мисия. Понеже акцизната примка за ракията, както и ликвидирането на четирите малки блока на АЕЦ са безмилостна клауза в договора на България с Евросъюза. А както вече разбрахме покрай "Козлодуй", ревизията на вече поети ангажименти теоретично е възможна, но преминава през дълги пазарлъци и съгласувания. При добър развой накрая се стига до ратификация на поправката от всяка от 26-те страни членки. Можем да намерим разбиране у румънците, но едва ли нашата препеченица ще е първа грижа на немския Бундестаг, на френския парламент или на полския сейм. Подобна промяна на правилата, ако изобщо се случи, може да отнеме години време.
---карета тук---
След дъжд качулка
Битката за домашната ракия е твърде закъсняла. Всъщност тя бе загубена още през 2001-2002 г. Тогава преговарящите с Брюксел от кабинета "Сакскобургготски" сами предложиха полуакциз за първите 30 литра ракия на домакинство и пълна ставка за всеки литър отгоре. България бе най-сговорчивата в преговорите с ЕК страна и рекордно бързо затвори главата "Данъчна политика". Ето какво гласеше официалната позиция на София към април 2002 г.:
В България производството на ракия и вино в домашни условия е национална традиция. Самият процес на печене на ракията - дестилацията на ферментиралите плодове - е обичай в селата и малките градове на страната, особено в тези региони, където се отглеждат много грозде и плодове. Произведената по този начин ракия не се продава на пазара и не се търгува по друг начин, а се консумира от членовете на семейството.
Наблюденията сочат, че това производство постепенно отмира, тъй като производителите са предимно възрастни хора.
България отправя искане след датата на присъединяване да облага с намалена ставка, но не по-ниска от 50% от стандартния акциз, количествата спиртни напитки до 30 литра годишно на семейство, произвеждани от плодове и грозде собствено производство в специализирани малки обекти за дестилиране и предназначени само за лично потребление. Населението е към 8 млн. души. От изключението ще се възползват около 60 000 души, или 17 000 семейства. Домашната ракия е 7.37% от общото потребление на спиртни напитки в страната.
Приложени са и данни за годишното потребление на спиртни напитки през 2000 г.:
Общо потребление 50 225 959 литра
ракия за лична консумация от собствени плодове и грозде 447 828 литра
реализация на пазара 46 778 129 литра.
КАРЕ 2
Съперниците
Според Националната лозаро-винарска камара обаче селските казани не са на доизживяване, както се твърди пред Брюксел, а се радват на невиждан ренесанс. Което е обяснимо, защото за разлика от винпромите малките дестилерии спестяват от акцизи и ДДС и немалко питейни заведения с радост зареждат складовете си с техния евтин "домашен" алкохол. Министерство на финансите няма реална информация какви количества ракия, добити извън лицензираните фирми, наистина се изпиват вкъщи, колко се пласира по заведенията и колко акциз губи бюджетът от това, твърди НЛВК.
Към 2002 г. са регистрирани 327 пункта за дестилация, а общият брой на казаните, инсталирани в тях, е 599. През 2006 г. само легалните обекти вече са над 1600, а всички действащи са в пъти повече, твърдят от Националната лозаро-винарска камара.
---
Отприщване
Промените в акцизния закон още не са окончателно приети, защото има много спорни текстове, а депутатите са на път да заличат две съществени бариери пред алкохолното море. Първо, от 1 януари всяка малка ракиджийница ще може да вари неограничени количества, защото май ще отпадне сегашният таван от 10 хектолитра за ползване на облекчен данъчен режим. На път е да се отложи и задължителното монтиране на уред за измерване на продукцията. Ето някои съображения на депутати и зам.-министър по горните корекции:
Надя Антонова (БСП): "Митниците и Министерството на финансите имат ли яснота какви са тези средства и възможно ли е да бъдат монтирани на селски казани? Колко струват? Как ще се мери? Дебитомери ли са? Стандартизирани ли са? Няма яснота."
Алиосман Имамов (ДПС): "Трябва да имаме представа колко се произвежда в отделния казан. Но не е целесъобразно дебитомерите, които се използват в големите ракиеварни, да важат и за малките обекти. Предлагам да приемем отпадане на техническото средство и след това с подзаконов акт да се реши как да се измерват тези количества".
Марко Мечев (БСП): "Всеки казан е индивидуален, не виждам къде би могъл да се монтира уред за измерване, след като всяко изваряване се осъществява самостоятелно и цялата система се разглобява и сглобява наново. Ако в една ракиджийница има пет казана, трябва да бъдат сложени пет уреда за измерване и те трябва да бъдат сложени на всеки един казан, който се състои от три части..."
Мариана Костадинова (НДСВ): "Да погледнем принципно. Ракията е характерна за нашето общество, колкото и млякото. Знаете, че ЕС ни наложи такива крути мерки за един обикновен пункт за събиране на мляко, защо да не спомогнем този пазар да бъде урегулиран? Факт е, че обществото ни чрез тези казани, малки или големи, почти се алкохолизира. И под никаква форма ние не можем да намерим контрола. Очевидно трябва да намерим решение. А 5, 6 или 50 казана са в едно село - това не е елементарен проблем."
Петър Димитров (БСП): "Много се страхувам, че тласкаме нещата към сивия сектор и ще има домашни устройства на местата на казаните, както е станало във Финландия - една доста бяла държава с нисък дял на сивата икономика.
Хората не крият, че почти няма селска къща, в която да не се произвежда алкохол, за който не се плаща нищо. Искаме да изкараме нещата на светло, но се страхувам, че ще ги вкараме на тъмно. И то без да контролираме качеството и може да отровим нацията.
Пристигнаха писма, в които ни питат може ли разграфена кофа да бъде средството за мерене. Или езикът на казанджията. Ако оставим шегата, аз съм от район, в който се произвежда така наречената двойно препечена и не знам как ще я мерим и контролираме. Първакът се изхвърля, но той има градус и се отчита."
Зам.-министър Георги Кадиев: "Министерството на финансите подкрепя отпадането на 10 хектолитра ограничение. Мисля, че такова ограничение ще създаде излишно социално напрежение. Правили сме сметки, то означава 2500 литра на казан, което, разделено на 30 литра, е 83 семейства. Оттам нагоре казанът или трябва да се затвори, или да се лицензира като данъчен склад.
Това няма да доведе до свиване на производството, най-вероятно ще се тръгне към производство в домашни условия - в тенджери, в самоделни казани, в перални. Тази мярка, макар и на пръв поглед фискално добра, в крайна сметка няма да доведе до повече събран акциз.
В същото време искам да добавя, че задължително трябва да има уреди за контрол. Иначе няма как да изчисляваме акциза. След разговори и с Агенция "Митници" смятаме да предложим да въведем понятието "уреди за контрол" в сила от 1 януари 2007 г. и след това ще говорим какви да са - дебитомери или други."
Отново Биг Брадър
Докато властта се чуди: "Дебитомери или не?", всяко село ще може да вари промишлени количества ракия, а да декларира пред митничарите четвъртинка от него. Без уред за измерване никой не може да докаже, че казанджията послъгва държавата и смалява дължимия акциз.
Преди 9 септември 1944 г. също бил събиран акциз за ракията. И тогава селяните не обичали да плащат данъка и финтирали бирниците, като изнасяли производството на скришни места извън населеното място. Нелегални фабрички за ракия в деретата действали из цялата страна.
От днешния закон запъртък ще се излюпят нови андрешковци. Хазната няма да прелее от акцизи. Само дето ракията ще горчи от играта на криеница. И бирниците, които трябва да контролират ракиджийниците и да разбиват сивия сектор, са наясно, че ще е "губи време" и "троши пара" да го правят - ако тръгнат на лов за данъци по дворове, дерета и къщя, разходите по обикалянето ще са повече от събраните акцизи.
Ще се разиграе типично българското театро: "Те се правят, че ме контролират, аз се правя, че им плащам", при което всички участват в ритуала със съзнанието, че замазват очите на Брюксел. Защото всички знаем - Големият брат ни наблюдава. Но едва ли ще прати евроинспектори да шетат по селските ни казани. Достатъчно ще е България да рапортува пред Европейската комисия, че е въвела акциза за домашната ракия.
|
| Празникът на сливовата ракия в Троян - свещенодействие край казана. |
При костилковите плодове (сини сливи, джанки, кайсии) препека е просто задължителен, ако искаш да имаш качествена напитка.
