С отлитането на последните листчета от календара, които ни делят от датата на присъединяване към икономическата общност на индустриална Европа, се явяват все повече пророците на идния ценови апокалипсис. Не остана вече браншова централа, която да не е огласила щението си продуктите в нейния отрасъл да влязат в Европа с по-сочни етикети. И противно на разума, който нашепва, че никаква икономическа логика не подкрепя обявената революция на цените, вече всички са убедени, че шоковото поскъпване предстои. Подранилата тази година традиционна



коледна треска



само подклажда с подсолени коледни цени общото очакване за ръст на цените. Тазгодишното Рождество ще срещнем с рекорден брой магазини. Въпреки че във всички големи градове поникнаха модните "молове" и десетки по-скромни по обем тържища, все още светят отворени до един досегашните магазини. Даже гаражните бакалници и дори невзрачните клек-шопове все още мамят купувачи. По главните улици празни търговски обекти не виждам, а наемите никак не изглеждат респектирани от трескавото строителство на нови търговски площи. Изглежда, има нямо съгласие очакваната развръзка в битката между уличната търговия и търговските центрове да се отложи след празниците. Но без съмнение



голямата промяна предстои



и тя съвсем няма да е в мечтаната от бизнес средите посока. Не можем да чакаме магазините да са все по-пълни, щом нови никнат като гъби, хем цените да скачат, пък обемът на продажбите да расте. Вярно, че доходите на средното домакинство са се увеличили. Но само с 34.31 лв., малко над 17%, за последните 12 месеца. Но пък за същото време населението е намаляло с поредните 50 хил. души. Сметката на продавачите никак не се връзва. Или голяма част от магазините ще пуснат кепенците, или трябва да си внасят купувачи от някоя друга страна. Сега ги крепи още еврооптимизмът. Чакат чудото да стане. Но



чудо няма да има



поне в близките месеци, та дори и през първите години от светлото европейско бъдеще. Първо, защото през януари не може да се случи нищо, което вече да не се е случило у нас. Отдавна у нас за чуждите фирми са създадени същите, ако не и по-добри условия за производство и търговия, отколкото имат местните фирми. Какъвто евростандарт имаше да се налага, отдавна вече е натресен на местния производител. Който е могъл да вдигне цените, без да загуби пазар, вече го е направил. В момента единствено



държавата подклажда инфлацията



с познати стари трикове, вързани в "бюджетната панделка" заедно с няколко облекчения за стопанството. Какво помпа инфлацията? Най-вече ръстът на монополните цени. Скъпият газ ще потече още догодина. Пак предсрочно ще вдигаме акцизите, за да рапортуваме през 2008 г. по-ниска инфлация, ега влезем в маастрихтския калъп, та да влезем в еврозоната, ако не през 2009 г., то поне на следващата 2010 г. (Същата приспивна песничка вече ни пяха миналата година, нали?) Всъщност става дума за бюджетна лакомия, диктувана от страх да не паднат рязко приходите на хазната при новия режим на ДДС. Затова се вдигат и данъчните оценки на имотите, и се удължава срокът за нескончаемите данъчни ревизии с ясния контекст, че търговците по-трудно ще си връщат ДДС кредита, та да кредитират хазната, докато се закрепи европейският ред за облагане. Това са всъщност двигателите на ценовия ръст. Подобно на държавата



и производителите се лакомят



Всекиму се ще да печели повече, ако може - без да мръдне пръст. Абсолютни рекордьори засега са господарите на мръвката, които обявиха желание да видят 35% по-високи цени на изделията от месо. Ако наистина картелът на месопроизводителите успее, ще видим първия отрасъл, който се е самоубил от глупост. Защото - противно на нашите мръвкари, - статистиката сочи, че цените на месото в Европа съвсем не са по-високи, а по-ниски от нашите. Вятър е и обяснението, че вносните квоти щели да пречат на вноса на бразилско бизонско, от което се правят български телешки специалитети. Ако се полакомят да вдигнат цените, нашите месари ще научат един важен урок по пазарна икономика: при високите цени България ще се окаже атрактивна за европейските вносители, които ще заместят на щандовете местните месни производители. Горките: дори после да се усетят и да свалят цените обратно, вече ще е твърде късно. Защото българинът вече ще е научил що е качествена стока. После и при ниски цени ще е трудно да му пробутат любимите му днес продукти от соя с протеини.