91-годишният генерал Аугусто Пиночет почина във военната болница в Сантяго от усложнения след сърдечен пристъп, оставяйки незавършени многочислените съдебни процеси, които трябваше да му потърсят отговорност за насилието в Чили.

Аскетичен човек, който заявяваше, че се ръководи от "духовната сила на Господ", Пиночет гледаше на себе си по-скоро като на войник, отколкото като на политик. Със своя суров вид и любов към военната униформа и тъмните очила, той бе като персонификация на неоспоримия авторитет. Той бе едновременно противник на комунизма и критик на "ортодоксалната демокрация", която по негови думи, "е твърде податлива на инфилтрация и лесно може да бъде разрушена".

"Бих искал да ме запомнят като човек, който служи на своята страна през целия си живот - каза той в едно интервю. - Всичко, което съм правил, е продиктувано от мисълта за благополучието на Чили и аз никога не съм жертвал своите възгледи в името на други страни".

Пиночет дойде на власт на 11 септември 1973 г. след кървав преврат, който свали избраното правителство на Салвадор Алиенде - марксиста, обещаващ да поведе страната по "демократичния път на социализма". Превратът бе подкрепен от САЩ, които въпреки усилията на ЦРУ не успяха да осуетят победата на Алиенде. В мемоарите си тогавашният американски президент Ричард Никсън цитира информатор, който му казал, че ако не се вземат мерки,



Латинска Америка може да се превърне в "червен сандвич"



- Куба от едната страна и Чили - от другата.

Ключов пункт в програмата на Алиенде бе национализацията на промишлеността, включително и на американските компании, добиващи мед, както и преразпределение на земеделската собственост. През 1973 г. в страната бушува инфлация и икономиката е съсипана и заради подкрепяните от ЦРУ стачки на автотранспортната промишленост. Правителството не е в състояние да контролира несанкционираната експроприация на земя, която леви групировки осъществявали по своя инициатива. В опит да удържи властта Салвадор Алиенде иска помощ от армията, която традиционно стои на страна от политиката. Начело на армията е Пиночет. Всъщност твърди се, че Пиночет има съвсем незначителна роля при планирането на преврата. Но е факт, че той е член на хунтата на четиримата, която дойде на власт веднага след това.

След като стана президент,



Пиночет прекрати национализацията



и върна много предприятия и земя на частните собственици. Тъй като не е икономист, приема принципите на свободната търговия на Милтън Фридман. Предоставя свобода на действие на младите чилийски икономисти, които минали обучение при Фридман, и били известни като "чикагските момчета".

Заради всичко това за своите привърженици Пиночет е патриот, спасил страната от политически и икономически хаос. Според тях жестоките мерки по време на неговото управление могат да бъдат оправдани с упоритата съпротива на опозицията и заплахата от гражданска война. Накрая те отдават заслуженото на Пиночет за връщането на страната към гражданско ръководство по конституционни и демократични принципи. Кристиан Лабе, бивш полковник и един от най-близките съветници на Пиночет, каза миналата година, че Пиночет е приел факта, че ще умре отхвърлен в собствената си страна, където неговите достижения се атакуват от противниците му. "Той много добре разбира, че така се случва с великите хора. Те трябва да разчитат на съда на историята, а не на правосъдието на съвременниците си", каза Лабе.

През последните години от живота си Пиночет загуби много от своите симпатизанти, след като многобройните разследвания откриха факти за финансова корупция, включително и милиони долари от държавни фондове, преведени на различни чуждестранни сметки. Само през октомври чилийските следователи обявиха, че са открити 10 тона злато на стойност 160 млн. долара на името на Пиночет в хонконгска банка.

Пиночет управлява Чили до 1990 г. с насилие, за описанието на което отидоха години. Според последни официални документи, включващи показанията на над 30 000 души,



неговото правителство е убило най-малко 3197 души



и е изтезавало около 29 000. Две трети от регистрираните случаи са станали през 1973 г.

Пиночет напусна президентския пост през 1990 г., но запази своето влияние върху армията до 1997 г., когато стана пожизнен сенатор. Той напусна и тази длъжност през 2002 г., оправдавайки се със слаба степен на деменция и физическа немощ - заболявания, които му помогнаха да избегне стотици съдебни дела. Въпреки всичко през последните 2 години юридическите искове срещу Пиночет набраха скорост - някои негови ключови съратници бяха осъдени на затвор и сред роднините на жертвите на режима му се появи надежда за възмездие. Пиночет пет пъти бе поставян под домашен арест, последния път - миналия месец, във връзка с убийството на двама от телохранителите на Алиенде.

Сред престъпленията, в които обвиняват Пиночет, са няколко убийства, осъществени от тайната полиция на диктатора - DINA. През 1999 г. прокурорите във Вашингтон започнаха разследване за възможната роля на Пиночет при взрива през септември 1976 г., когато бяха убити Орландо Летелер, бивш министър на външните работи на Чили, и неговият 25-годишен американски асистент Рони Карпен Мофит. 6 души бяха осъдени на затвор за това убийство. Делото бе възобновено през 1998 г. след ареста на Пиночет и неговото 17-месечно задържане под стража в очакване на екстрадицията в Испания по обвинение в убийство и мъчение на испански граждани в Чили. През 1999 г. той е върнат в Чили, където на следващата година Върховният съд го лиши от имунитет.

През 2002 г. съдът призна, че Пиночет страда от мултиинфарктна деменция. През 2004 г. решението бе преразгледано и Пиночет бе признат за способен да застане пред съда. Съдебните искове срещу него заваляха. Той бе лишен от имунитет във връзка с делото на генерал Карлос Пратс, неговия предшественик начело на армията, който бе убит заедно с жена си при взрив в автомобила му през 1974 г. в Аржентина. Миналата година обаче друг съд върна имунитета му.

Дълго време



Пиночет се държеше предизвикателно пред прокуратурата



и отказваше да се извини за своите действия като президент. Но по време на празненствата за 91-вия си рожден ден миналия месец неговата съпруга прочете заявление, в което диктаторът поемаше "политическата отговорност" за своето правителство. Разтегливата формулировка слабо удовлетвори семействата на жертвите.

Първото широко международно настъпление срещу Пиночет бе след смъртта на Летелер през 1976 г. САЩ спряха за няколко години военната помощ за неговия режим. ООН и ЕС осъдиха Чили. Пиночет разпусна DINA, но реорганизира секретната служба под друго име. Чилийското правителство се съгласи да изплати компенсация на САЩ, но така и не призна съучастие от страна на властите.

През 1978 г. Майкъл Таунли, бивш сътрудник на ЦРУ, който работеше за DINA, бе признат за виновен, че е сложил бомба в машината на Летелер. Той посочи за свои съучастници генерал Мануел Контрерас, командир на DINA, и директора по оперативната работа на чилийските спецслужби Педро Еспиноза. През 1987 г. капитан Армандо Фернандо Лариос, бивш оперативен работник в DINA, се предаде на американските власти и съобщи, че Контрерас му е казал, че лично Пиночет е издал заповед за убийството, но не представи доказателства за това. През 1993 г. чилийският съд прати Контрерас и Еспиноза в затвора.

Макар през последните години от управлението на Пиночет жестокостта в Чили чувствително да намаля, все пак кървавите събития не бяха рядкост. Така например през 1986 г. организацията Frente Patriotico Manuel Rodriguez - FPMR, имаща връзка с комунистите, заяви, че се отказва от "мирните протести" в полза на насилието и саботажа. Лидерът на чилийските комунисти Володя Тейтелбойм заяви, че това ще е година на "титаничните баталии". На 7 септември FPMR извърши покушение срещу Пиночет, но той остана жив, благодарение на опитния си шофьор. 5 негови телохранители бяха убити, а 12 - ранени. В отговор агентите от спецслужбите похитиха четирима комунисти от техните домове и ги убиха. Бяха арестувани над 50 привърженици на лявото движение, а правителството обяви извънредно положение.

През 1980 т. правителството на Пиночет прие нова конституция, а през 1988 г. бе проведен референдум трябва ли той да остане на власт. Пиночет получи 43% от гласовете и отказа да бъде кандидат на президентските избори през следващата година.

Днешната президентка на Чили Мишел Бачелет заедно с майка си също е била подложена на изтезания от правителството на Пиночет през 1975 г. Нейният баща е бил арестуван и починал от сърдечен удар в затвора след изтезанията скоро след преврата. Правителството на Бачелет обяви, че за Пиночет няма да има държавна церемония на погребение, както е характерно за бивши управници. Синът на Пиночет Марко Антонио каза, че тялото ще бъде кремирано, защото неговият баща се опасява, че гробът му може да бъде осквернен от враговете му.