Две негативни новини споходиха българската армия напоследък: първата е, че флотът ни остава без подводници от догодина (макар и да е само една), а втората е, че ще се наложи да прати повече войници в Афганистан и ще удължим мисията си в Ирак. Ако първата новина е повод за спомени и тостове от типа "сбогом, подводничарю, какво ще правим без теб", втората е повод за размисли.

Когато терористи отвлякоха няколко самолета и атакуваха сърцето на световната икономика на 11 септември, първите анализи, които се появиха в публичното пространство, бяха, че вследствие на атентатите САЩ имат повод "да окупират поне две държави". Добри анализи: това вече е факт. Факт е,че и България, която практически няма нищо общо с тази история, се намира в тези две окупирани държави и плаща с пари, хора, кръв и всичко съпътстващо за тези мисии.

Темата за нашето участие в антитерористичната коалиция е болезнена. Всички се питаме какво правим там? Нима има българи, които да защитаваме в Азия, нима имаме някакви икономически интереси там? Защо умират наши момчета? Ще има ли край? И може би последният въпрос е най-важният въпрос. Честният отговор е циничен - не, няма да има край. Проблемът на всички тези войни е, че те са плод на нашето общество - западното. От България днес се изисква като член на НАТО да изпрати повече войска и да поеме повече ангажименти в Афганистан. САЩ поискаха да продължим охраната на бежанския лагер "Ашраф" в Ирак. Бюджетът на армията достигна най-високото си ниво от години насам, а няма да е достатъчен за модернизацията и професионализацията на войската. И всичко това заради ангажиментите, които сме поели.



Войната



Излишно е да се спори, ако те нападнат, дали трябва да отвръщаш. Светът извън морала изглежда доста суров. Къде е логичното обяснение за това, че някакви относително умни момчета се качват на самолет и разрушават не само себе си, но и цяла една епоха? Трябва ли, когато текат едни процеси и те в крайна сметка се насочват към теб, да стоиш безучастен? Истината е, че войните в Афганистан и Ирак бяха неизбежни. Сто процента. Излишно е да говорим дали войната е хубаво нещо, когато знаем, че не е.

Войните, в които участваме, обаче са наши - западни. Защо ли? Защото става въпрос за три неща: петрол, наркотици и ценности - всичко, на което ние сме потребители. Последното е най-важно, макар че винаги ще стои потиснато. Западната цивилизация е минала по пътя на разрушението. Юдеи, православни, протестанти, католици - всички дружно са се избивали като скотове. Но някак си към този момент омразата е минала на заден план и сега ние отстояваме този начин на живот на почитане правата на всеки. Човек трябва да знае дали иска да живее по един или друг начин. Ако той иска да живее в ценностите, които сега проповядва западното общество, не може да бъде безразличен, когато някой ги атакува. Той трябва да воюва и отстоява себе си. Отделна тема са грешките, които се допускат в Афганистан и Ирак, а те никак не са малко.



Реалностите



Да, веднага след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон натрихме носовете на тия гадове, дето поддържат терористите. Но сега, няколко години по-късно, продължаваме да воюваме и сякаш забравихме защо сме там. Войната вече не е същата.

Производството на опиум в Афганистан нараства от година на година независимо от присъствието на войски на САЩ и НАТО в страната. Талибаните ползват дрогата като средство да поддържат войната. Наркотикът в по-голямата си част се изнася на Запад. Там се получава една доста перверзна ситуация: дозите се продават на улицата във всеки европейски град, където хлапетата се боцкат и плащат за възможността да са "хай". Парите отиват в бизнесмените, бизнесмените дават парите на талибаните, те купуват оръжие, предимно западно производство, като така отварят доста работни места в страните производителки, след това воюват със западните армии, за да могат да пазят контрола върху маковите полета и ангажират жива сила и милиарди долари пак на западната цивилизация. Един безумен порочен кръг.

Войната вече не е за идеология - тя е битка на стражари и апаши и става все по-абсурдна. Може ли това някога да спре?

Афганистан сам по себе си е безинтересна държава. Там няма нищо. Тя не е като Ирак, където има петрол. Само по себе си означава, че не би следвало да има и силна съпротива срещу "освободителите". Съпротива обаче има и тя ще нараства все повече и повече, защото хората, които забогатяват от наркотиците, ще имат нужда от идеология, от пропаганда, за да мотивират сънародниците си да стрелят срещу натовските войници и така да ги държат далеч от маковите полета. Войната струва много пари и ако е възможно да се унищожи търговията с дрога, ще бъде отрязан и живителният извор на финансирането на талибаните. Това обаче е утопия и практически невъзможно. Поради тази причина ще бъдем свидетели на още дълги години окупация и все повече наши момчета ще ходят на мисии по такива места. Победата е невъзможна, но е възможен контролът и регулирането и щем, не щем, ще трябва да участваме в него.