Яни Янев е роден на 25 декември 1957 г. във Варна. По професия е юрист. Бивш областен управител на морската столица. На последните парламентарни избори през 2005 г. бе избран за депутат от НДСВ. Член е на комисиите по правни въпроси и по гражданското общество и медии. Женен.
- Г-н Янев, защо НДСВ и в частност варненските депутати се ангажирахте така активно с проекта "Натура 2000" и дори определихте приемливия за вас обхват на мрежата от 15%?
- Защото ние бяхме изненадани от острата реакция на нашите избиратели при представянето на проекта. Този голям обществен интерес и дебатът по проекта ни накараха да се ангажираме по-отблизо с проблема. Активната позиция на НДСВ не е по-различна от реакцията на хората. Проблемът произтича от липсата на достатъчно информация за това какво се случва с тази програма.
- Но зад реакцията на хората се крие личен финансов интерес, тъй като те са собственици на такива земи.
- Всеки е собственик на имот. В България почти няма безимотни. Обхватът на тези защитени територии засяга интересите на немалка част от хората. Още от самото начало ние поставяме въпроса за повече информация и по-активен дебат по темата. Защото, за да могат да се вземат правилните решения, трябва да се познават всички детайли. Моята теза, която се опитвам да наложа и на обществото, е, че когато се опитваме да приложим мерки в защита на природата, това не бива да предизвиква отрицателни реакции, а съгласие. В момента имаме обратна реакция. Нашата цел е обществото да получи необходимата информация, за да се постигне съгласие по прилагането на проекта "Натура 2000".
- Как ще обясните на обикновения родолюбец позицията на НДСВ, което иска да се намали обхватът на защитените територии от 30% на 15%?
- Ние не сме казали, че трябва да се намали. Тази сакрална цифра от 15% се базира на средните европейски параметри. Те варират от 5% до над 30%. В научните среди първоначално предлаганият процент на защитените територии у нас беше 60%. По-късно самите те достигнаха до идеята за 30%. Но обсъжданията продължават. Ние виждаме варианти тези територии да се ограничат до 23-24%. Така че не сме поставили лимит, а сме за сериозен обществен дебат. За да бъдат обособени териториите, които действително имат нужда от защита. И да стане ясно какви са възможностите за различните по своята защитеност зони. Защото те не са забранени за всякакви видове човешки дейности. В някои от тях ще бъдат разрешени определени дейности.
- Но при по-строг контрол.
- Големият проблем, с който в момента се сблъскваме, и реакцията срещу проекта идва оттам, че на хората се представят едни площи, без да е предварително ясно какво ще могат да правят собствениците в тези райони. Всеки защитен район ще бъде разделен на подзони с различна степен на защитеност. И от това в коя от тях ще попадне нечия собственост, зависи размерът на инвестиционна дейност върху терена. Върху едни нищо няма да може да се прави. Върху други - само ограничени дейности. А върху трети ще е позволено всичко, но с изискването всички инвестиционни намерения да бъдат предварително съгласувани с държавата.
- Кои са основните възражения срещу проекта?
- Съпротивата идва от незнание. Хората просто не знаят още какво ще им бъде позволено. Те нямат достатъчно информация. Едва преди дни се разбра например, че за собствениците на земеделски земи се предвиждат конкретни компенсаторни механизми. За това, че земята ти попада в защитен район и не можеш да използваш изкуствени торове и препарати, което пък се отразява на добивите, ще получиш обезщетение от държавата.
- Естествено е при острата ви реакция да се породи съмнение, че вие - варненските депутати от НДСВ, защитавате корпоративни интереси и лобирате за строителния бизнес по Черноморието?
- Това обвинение щеше да е резонно, ако се противопоставяхме на параметрите в закона за Черноморското крайбрежие, които касаят именно възможностите за строителство. Защото тези зони по своя статут в голямата си част не предвиждат такива възможности. Нашият ангажимент е на базата на чисто обществената реакция на множеството хора. Сред тях има много хора, които не са бизнесмени, а обикновени собственици на парче земя.
- Но много хора имат по парче земя, в което възнамеряват да инвестират.
- Тук ние не можем да слагаме дамга заради това, че някои имат инвестиционни намерения, а други - не. Важното е, че е налице обществен проблем. Този, който има инвестиционни намерения, би било добре да знае предварително кои са защитените територии и какво може да прави в тях. Защото бизнесът, ще не ще, ще приеме екологичните ограничения, тъй като няма избор. И тези мерки ще бъдат въведени в България. Но за да бъде облекчен този процес, трябва да излезем с една точна и ясна представа пред хората и да им кажем "това можете, това не можете". Нашата битка всъщност е за по-голяма информираност на обществеността.
- Докога най-късно трябва да бъде приета програмата "Натура 2000"?
- До 21 декември списъкът със защитените територии, както и решението на Министерски съвет по този въпрос трябва да са факт. Защото, ако това не бъде направено, ще последват много неблагоприятни последствия за нас. Ако всеки проект по усвояване на средства от структурните фондове не бъде съобразен с изискванията, няма да бъде одобряван. А за да бъде одобрен, трябва да е налице екологичната мрежа на България.
- Не са ли малко пресилени жалбите на бизнеса, че с "Натура 2000" буквално гоним инвеститорите от България?
- Това е несериозно. И тази реакция също е плод на недостатъчна публичност на проекта. Ако имаше достатъчно информация, бизнесът щеше да е по-спокоен и щеше да знае къде ще може и къде няма да може да инвестира.
- Ако нечия земя попадне в район, в който е забранена всяка човешка дейност, собственикът ще бъде ли обезщетен подобаващо?
- Не познавам детайлите. Но е ясно, че там, където се прилагат подобни забрани, е предвиден компенсационен механизъм.
- Кой ще прави оценката за това кой район с каква степен на защитеност ще се ползва?
- След приемането на списъка със защитените територии предстои министърът на околната среда и водите да издаде заповед, с която да обяви всяка една от зоните в списъка. В тази негова заповед ще бъдат конкретизирани параметрите на видовете дейности, забрани и ограничения за всяка една зона, както и персоналният имотен обхват на тези зони. В процедурата е предвидено да има обсъждане именно със засегнатите собственици, преди да бъде издадена заповедта на министъра.
- За всички ни е ясно, че бизнес натискът върху този министър ще е огромен. Има ли предвидени контролни механизми срещу тази идеална среда за корупция?
- В сегашния вариант на закона за биологичното разнообразие точно такива механизми не са предвидени. Режимът е доста свободен. Процедурите са разписани по принцип, но те имат необходимост от задълбочаване и детайлизация. И в НДСВ вече сме подготвили такива законодателни промени, които да въведат по-ясни правила и да се ограничат условията за шиканиране на администрацията.
- Какво конкретно предлагате?
- Предлагаме да се въведат конкретни срокове за всички съгласувателни процедури. Повечето от тях в сегашния вид на закона са без срокове. А щом няма срок, влизаме в сферата на пожеланията. Освен това въвеждаме възможността собствениците да обжалват както решението на Министерски съвет, така и отделните административни решения на министъра на околната среда и водите.
- А какво става през времето, в което тече процедурата по обжалване?
- В това време се прилагат защитните механизми, които действат и сега, преди още да е одобрен списъкът на защитените територии. Когато става дума за инвестиционен проект, който може да застраши потенциална защитена зона, министърът на околната среда има право да наложи забрани и ограничения за срок от две години. Нещо, което бе направено за Иракли. Ние предлагаме обжалването на списъка със защитените територии да е еднократно и след това никой да не може да го пипа. Еднократни ще са обжалванията и на министерските заповеди.
- Държавата няма ли да затъне в безброй дела, тъй като се предполага, че почти всеки собственик ще обжалва заповедта на министъра на околната среда?
- Да, но всяко обжалване ще е едно дело. В България в момента единият вариант включва 225 зони, другият - 194. Това е и максимумът на възможните дела. Което по никакъв начин няма да спъне съдебната система в България.
- Даже напротив. Магистратите вероятно ще са изключително доволни, тъй като това ще отвори вратички за корупция и в съдебната система.
- Оставям на вас този коментар. Аз се занимавам години наред с право и моята позиция е да утвърждавам авторитета на институциите. Съмнения винаги може да има, но много по-трудно е да градим авторитет.
- Защо, според вас, в закона за биоразнообразието е пропусната възможността решенията на екоминистъра да се обжалват?
- Не знам каква е била логиката тогава. В хода на дебата този въпрос вероятно ще се изясни. На по-важното е да не се бяга от проблема въпреки потенциала от скандалност, който се съдържа в него.
|
|