Наследниците на свещената Римска империя са на път да повторят всички грешки на великите си предшественици. В наши дни, когато за пръв път след Траян земите на Тракия и Дакия отново се присъединяват към паневропейската империя, властниците на Стария континент високомерно вървят по древния коловоз, зле научили уроците на историята. По същия начин, както по времето на Флавиите (онзи същият Веспасиан, който имал нюх, но не и обоняние за парите) и "петимата добри императори" присъединявали варварите (галите от Франция, германците, британците и пр.), така и днес на новите варвари налагат
Pax Romana,
"римски мир", т.е. неравностойно присъединяване на слабия към великата империя. Новите поданици наистина получавали правото да казват: Сivus romanus sum /"Аз съм римски гражданин"/, но с това далеч не ставали пълноправни римляни - привилегия, запазена изключително за квиритите, потомци на старите граждани на Рим. Новите не-съвсем римляни имали напълно равностойния дълг да пълнят хазната на империята, но правата им във всяко друго отношение спокойно можели да бъдат ограничавани. Впрочем, новите римски граждани нямали право да се заселват в самия Рим освен като гости на своя латински (истински римски) патрон. И като клиенти на патрона си те му дължали преданост, изразена най-вече в парична форма. Но въпреки очевидната едностранчивост и несправедливост на присъединителните договори с приобщаваните варварски племена, римският мир продължил повече от век, чак до 180 г. - времето на най-големия стопански възход на империята, епоха на благоденствие и на велики строежи. Обаче се оказало, че
привилегиите са пагубни
не за онзи, който е лишен от тях, а за привилегирования. Римският патронат разглезил някогашните завоеватели. Прочутото трудолюбие на римляните останало в мухлясалите свитъци на Вергилиевите "Георгики". Привилегированият жител на империята трудно се хваща за работа, защото хлябът и зрелищата му са гарантирани. Пък и трудът му е вече много скъп, за да го търсят за работа. Срещу надницата на един стар римлянин за час новият не-латински гражданин на империята бъхти цял ден. Пък и няма никакви права, така че, докато се труди, можеш просто за удоволствие да го нашамариш малко и да се държиш с него също като истински господар. Доставя емоционална наслада и храни самочувствието. Клиентите-варвари били толкова евтина работна ръка, че дори безработни и преживяващи само на държавни помощи римляни ги наемали да им чистят и слугуват. През златния век на римския мир именно варварите се превърнали в главната работна сила на Рим. Войни почти нямало, затова робите станали кът. Заместили ги тълпите, прииждащи от изток да търсят прехрана в бляскавия Рим. Само че разглезените потомци на нацията-господар били наказани по законите на икономиката със
загуба на конкурентоспособност
Продуктите на римските занаятчии загубили пазар още преди да загубят техническото си превъзходство. Просто били много по-скъпи от варварските - не толкова фини и качествени, но пък далеч по-изгодни за купувача. Само за няколко века някогашните варвари, макар в несравнимо по-лоши условия от привилегированите латини, значително надминали старите римляни във всички отрасли. Защото били принудени да работят ефективно. Като описват разпада на Рим, историците дълбоко се лъжат, че причината е упадъкът на робовладението. Щеше да е така, ако цялата Римска империя бе западнала. Но това не е вярно. Западнала само западната част. Източната Римска империя, Византия, оцеляла чак до 15 век и не показвала ни един от белезите на упадъка на римската цивилизация. Римските ниви запустели, византийските - не. Естествено, защото в старите римски граници производството вече било
скъпо до икономическо самоубийство
Субсидиите, заплащани от държавата, за да не се обработва земята, не са измислени от Ричард Никсън, както пише в модерната стопанска история. Въвел ги е още Юлий Цезар, за да не дезертират войниците от безкрайните му завоевателни походи. Тази система се запазила дори когато хазната вече изнемогвала. Къде отишли парите на богатия Рим? Ами, оттекли на изток, защото вложенията в новоприсъединените варварски земи били далеч по-изгодни. Още преди да загуби имперската си власт, Рим бил в руини, а икономиката му била съсипана - не от друго, а от привилегиите, които римляните си самоотсъдили. Рим паднал под натиска на варварите федерати през 476 г. Само половин век след това, през 532 г., византийският император Юстиниан I завладял обратно почти цялата територия на някогашната велика империя. Но прагматичните византийци изобщо не намерили смисъл да държат завладяната територия - стопанската разруха на някога най-богатите земи на света била необратима. Високомерието в икономиката се наказва. Привилегиите, непазарните, наложени с политическа сила предимства, убиват чрез размекване до разкапване.
и в българия закуските да са по лев два
та с пенсия 100лева и заплата 300 да си даваш парите на лафкаджиите за ток и за парно
голем икономист си хърсев нема що
Абсурдно е като аргумент да сочиш, че нивите на изток не запустяват, а тези на запад запустяват, при положение, че оцеляването и процъфтяването на изтока се дължи на градската култура, добрите транспортните връзки, морето и търговията, докато на запад преимуществената форма на стопански живот е едрото тромаво земевладение (латифундиите), държани от дузина аристократи. Силна роля на изток факторът земевладение придобива едва при Ираклии (610-41) с въвеждане на института на стратиотите, които са гръбнака на ромейската армия и основен фактор при разгрома на Персия и възпирането на Исляма. По отношение финансовата част след 290 г. в Римската империя се въвежда една изключително устойчива парична единица - солида, която е универсална за много дълъг период от време без аналог до сега в световната стопанска история. Мързелуването на традиционния римлянин продължава до към реформата на Галиен (около 260 г.), когато се осъществява болезнена реформа и подмяната на традиционната сенатска аристокрация с военната и провинциална аристокрация (да не се замества автоматично с варвари) и даването на възможност за издигане в административната и сенатска йерархия на лица извън коренните римски граждани (напомням че през 212 г. с едикта на Каракала всички поданници в империята с малки изключения придибиват статута на римски граждани, разбира се без всички да ползват благините на туй си качество). И въобще за да не допускам грешката на Хърсев, препоръчвам да почетете задълбочено за периода от 200 г. насетне, т.нар. късна античност - един от най-интересните периоди от историята.
преди да пише колонки и да вдига палци 
