Преди две седмици една новина обиколи света. Така и така, американците щели да строят обитаема станция на Луната. Дават се и подробности като например, че станцията щяла да е с големината на търговски мол, че щели да я построят на Южния лунен полюс, понеже той бил постоянно огрян от Слънцето и понеже там имало богати залежи от забравих точно каква руда и тъй нататък. Станцията щяла да е отправна точка към далечния космос, като начало от там щяло да се тръгне към Марс; на нея щели били постоянно да живеят толкова и толкова души. И прочее.

Новините, свързани с усвояването на Космоса, отдавна вече не са новини. Чуваме сегиз-тогиз за космическите туристи и колко са платили за екскурзията си, а в новина се превръщат



не успехите, а да кажем катастрофите



Тъй че друго имам предвид

Имам предвид сроковете! По принцип отсега се знае кога точно ще е завършена първата обитаема лунна станция. Тя ще заработи през 2024 година, тоест - след осемнайсет години. Ясно и точно. Следват още дати. През 2009 (след две години) ще бъде осъществен първият пробен полет на кораба "Арес I". След още пет, през 2014-а, към Луната ще полетят с кораба "Орион" астронавти, обаче все още без да кацат там. Това ще стане чак през 2020 г., четирима души ще заминат и ще се прилунят. Но ще престояват там само по седмица и така ще е до споменатата две хиляди двайсет и четвърта, когато станцията ще е готова на един все още неокончателен етап. Тогава хората ще живеят и работят на нея по половин година.

И така нататък

И какво се получава?

Хората мислят с осемнайсет години напред! И не само мислят. Тука става въпрос не за мечтания, не за хипотези, не за обещания за нещо си в бъдещето. Става въпрос за сухи и точни разчети във времето.

А ние



броим дните до първи януари, моля ви се.



Втренчили сме се в този първи януари две хиляди и седма година като малоумници и по-нататък - небе! "От първи януари..." "След първи януари..." "Стягаме се за първи януари..." Цени, пътувания, ченгета - каквото ви хрумне, все ще става на първи януари. Първи януари две хиляди и седма година се превърна в някаква парола ли, в някакво заклинание ли, не знам, обаче дотам ни стига погледът сякаш. Дори думите на премиера, че часовникът на правителството бил настроен (уж де!) на датата 2 януари 2007 година, е по-скоро съмнителна метафора, нежели някакво мислене в перспектива.

Въобще за каква перспектива можем да говорим, когато в ежедневието си мислим с категории от сорта на "от заплата до заплата"? Да изкарам до заплатата, после - лесно. И това обикновено е най-отдалечената ни представа за напред. Речеш на някого: "Дай да се видим в петък да пийнем по едно!" или "А да свършим една работа в неделя!" - а той обезателно ти отвръща: "Бе ние да доживеем до петък (до неделя), пък тогаз ще му мислим..." И въобще... - аз не знам къде ще съм утре, ти ми говориш за петък и за неделя!

Не че преди беше кой знае колко по-различно, разбира се. Тогава много се говореше за дългосрочни и краткосрочни планове, имаше си там петилетки (пък петилетките от своя страна се изпълняваха за три години), но това беше, за да си запълват времето до пенсия тъй наречените плановици. Иначе всичко беше като "решението" да влезем в комунизма през 1980 година, нали? Тоест бъдещето не беше конкретна перспектива; бъдещето беше просто светло - тоест абсолютна мъгла, безвремие някакво, в което лозунгите за същото това светло бъдеще бяха достатъчни! (Мисля, че непрежалимият мъдрец Йордан Радичков изрече тогава печалната констатация, че



светлото бъдеще замести отвъдния живот.)



Днес обаче и абстрактното светло бъдеще го няма. Има си хас и да го има, при положение че дори хумористите проявяват висок полет на мисълта, съчинявайки смешки от рода на тая, според която вчера ще живеем по-добре от утре. Мигар е възможно през този нов милениум все така да си стискаме палци да доживеем до пролетта бе, хора? Нали уж имахме "План Ран - Ът" (с тържественото заглавие "Проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България, подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна република България" (с) National Chamber Founfation, Oktober 1990)... Нали щяха да се радват на труда си хората и да се обичат като братя!...

Какво стана?

Защо и как така днес, в края на 2006 година, ако щете миг преди "първи януари две хиляди и седма", българинът мисли с необятния размах на представата си, ограничена в строгите рамки на формулата "от днес - за утре"?