ВИЗИТКА -----------

Веско Ешкенази е роден в България през 1970 г. в семейство на музиканти. На 11 години става концертмайстор на Детско-юношеската филхармония на проф. Влади Симеонов. Завършил е НМУ "Л. Пипков" в София и ДМА "Панчо Владигеров". През 1990 г. заминава за Лондон, където завършва двегодишен майсторски клас за солист-изпълнители при проф. Ифра Нийман в Гилдхол скул. Лауреат е на международните конкурси за цигулари "Виенявски", "Карл Флеш", Лондон, в Пекин и др. Концертира в Европа, САЩ, Южна Америка, Индия, Китай. От 1999 г. е концерт-майстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, Холандия.

--------------------



- Веско, имаш завидна кариера извън България, чувстваш ли се посланик на българската култура по света?

- Навсякъде, където свиря, се знае, че съм българин. В този смисъл вероятно мога да се нарека посланик. Хората все пак получават някакво впечатление от това какво можем, какви сме като нация. Разбира се, това е индивидуално. Но има и други българи, които ни "представят" пред света. Лошото идва, когато се съпостави хубавото лице на България, което всички се опитваме да направим, с лошото, което се прави от други хора. Надявам се, че накрая доброто ще победи.

- В момента кое надделява?

- Сега вече с влизането ни в ЕС се чуват и положителни неща за страната. Забелязвам, че и самата политика на държавите спрямо нашата се променя. В Холандия се чуват и хубави работи за България. А едно време само за проститутки и джебчии се говореше. Сега е друго. За съжаление всичко това е въпрос на политика.

- Как ще ни се отрази приемането в ЕС и в частност на българската култура?

- Вероятно за няколко години най-после нашите пътища ще се построят. А не да се честват тъжествено всеки 20 км направена магистрала. Когато Испания влиза в ЕС през 1981-1982 г., не съм съвсем сигурен за датата, първото нещо, което се прави, са пътищата. Защото страната е била пустиня. Първо направили шосетата и хората много се зарадвали. Но това не е всичко. Искам да кажа, че това ще е само козметичната част. От друга страна, идват трудности, големи трудности. Доколкото разбирам, и еврото ще влиза в България. Тогава трябва да се подготвим за още един шок. Това, което на Запад не признават открито, но е факт, е, че при въвеждането на еврото всичко поскъпна. Но някои неща са много положителни. Например: открива ни се пазар към Европа. Мисля си, че накрая линията ще сочи нагоре, а не надолу. Но няма да е веднага и ще е шоково от време на време.

- Какво отношение имат обикновените хора в Холандия към българите? Бъркат ли ни с Румъния?

- И аз това се опитвам да обясня на всички, че ние практически сме две различни нации. Не знам защо винаги сме вървели ръка за ръка с Румъния. Почти нищо общо нямаме, само сме съседи. Но навсякъде ни възприемат като едно цяло. Питали са ме: "Ама нямате ли общ език?" Това според мен е останало от миналото, когато краят на Източна Европа бяха Румъния и България. Но вече като кажа София, особено в средите, в които съм аз, всички знаят къде е столицата ни. За 10-12 г. научиха. И дори разпитват, интересуват се от страната ни. Знаят, че сега могат да дойдат на почивка тук. Имам колеги, които практически идват в България всяка година. Правят си разходки из планините по маршрути, които дори аз не знам. Карат велосипеди из планините, откриват неща, които не са познавали. Също така знаят повече за културата ни, което е много важно. Започват да забелязват, че сме малка държава със стойностни хора.

- А в България много хора не познават културата си.

- Знам. И това е много тъжно. Всъщност в зала "България" нещото, което ми направи най-силно впечатление, бе, че залата се напълни с публика за рецитал пиано и цигулка с Моцартова програма. За мен това бе най-голямата благодарност - че има публика, която може да напълни 1200 места. Това не ми се беше случвало. Концертът мина много добре. Това, че хората накрая станаха на крака, показва, че сме на прав път, в Европа сме. Така реагира публиката навсякъде в Европа, където сме свирили. Даже бих казал, че нашата публика е много по-възпитана от например испанската. Не ме е страх да го призная. Имаме културни хора. Направи ми впечатление и друго - в залата имаше и доста младежи - усмихнати, одухотворени. Тези хора са бъдещето на страната в крайна сметка. И аз много се радвам и на малкото, което правя. Нямам илюзии, че мога да достигна до 5 млн. души. Но дори до 100 000 да достигна с телевизионното представяне на концерта, ще ми е достатъчно. И ако от тях дори 2000 си кажат: "Това наистина е много хубаво", значи съм си изпълнил задачата.

- Кой трябва да носи отговорност за възпитаването на отношение към духовната култура: родители, учители или някой друг?

- Много труден въпрос. По принцип семейството е първото. Ако ти на 2-годишна възраст вече чуеш една чалга вкъщи, много ясно, че скоро няма да отидеш на Моцартов концерт. Аз мисля, че първо се започва с това, което виждаш и чуваш като малък. После идва училището. Това, което виждам и чувам по новините в момента - за насилието в училищата, е трагично. Това е нещо страшно! Не знам хората, които управляват в тази държава, какво си въобразяват. А може да се направи много по-добре. Просто трябва да се вложат средства, усилия, а не само да се говори. Всички носим отговорност в крайна сметка, но най-вече тези, които управляват. Явно не е трудно да стигнеш до управленски пост, трудно е да управляваш след това, когато вече си избран на това място. Не мога да се сетя такова нещо да е ставало по времето, когато аз бях ученик. Най-много някой да те удари с чанта по главата. За което се наказваше по такъв начин, че просто нямаше накъде. А сега, като ги видиш тези ученици как си заплашват учителите... Какви са тези истории? Аз съм поразен! Това повече ме притеснява от много други неща в България.

- Как е в Холандия?

- Там има изключителен респект към учителите и училището. За най-малкото провинение те наказват. След третото - просто си излизаш от училището. И след това е много трудно да си намериш друго училище, защото пък не те искат. А тук просто сменяш едно училище с друго. Най-интересното е, че ако бащата има повече пари, синът му си прави каквото си иска в училище. А би трябвало точно тези хора, с многото пари, да ги санкционират най-много. И те самите да знаят, че трябва да напътстват децата си. За съжаление тук е много тежко. Да си видяла изобщо санкциониран богат човек в България?! Няма такова нещо! Ето това е проблемът. Според мен това ще бъде и най-големият ни проблем тепърва: корупцията на всякакви нива. Мисля си обаче, че това е и малко част от манталитета ни. То не е и чиста корупция, а онова, на което едно време викахме "връзки". Всичко се правеше с връзки. Това според мен ще бъде най-трудно да превъзмогнем. За разлика точно от Холандия, която е от най-малко корумпираните държави в света. Там няма дори начин да се опиташ да направиш нещо с връзки, просто не може.

- Има ли начин да се използва техният опит в тази посока, който да действа и у нас?

- Да, има, само че става с държавен апарат, който е много силен, и с изпълнителна власт, каквато ние нямаме. Тук приемат закони и после няма кой да ги изпълнява и кой да ги контролира. Аз даже малко се опасявам с това влизане в ЕС. Приеха 1 милион закони, но това нищо не означава, ако не се изпълняват. Надявам се, че ще има контрол от страна на ЕС. Чух дори, че са пуснали по улиците хора от ЕС, които спирали колите да видят дали имат застраховки и това бил един от начините за проверка. Оказало се, че повечето имат застраховки и от ЕС останали много доволни. Ако има и на други нива такъв контрол, няма да е лошо. Може би нашата власт ще се усети. Като не искат от ЕС да ги контролират, ще трябва сами да го правят този контрол. Ако аз утре си купя в Холандия "Бентли" за половин милион евро, а заплатата ми не е толкова висока, просто ще дойдат на вратата и ще ме арестуват. И няма значение кой съм: дали съм концерт-майстор на Концертгебау в Амстердам или друг човек. Те просто идват и арестуват. Като не можеш да си докажеш доходите, те вкарват в затвора.

- Кои черти от националния ни характер "не вървят" в Западна Европа?

- Един от основните ни недостатъци е, че много лесно се поддаваме на корупция. Другото е, че сме малко нерешителни, малко сме уклончиви. Докато вземем решение, казваме ту "да", ту "не". А това кара тия хора там, които са свикнали с категоричност, да си повдигат веждите и да питат какво става. Там като кажеш веднъж "да", значи "да" и няма нужда дори от подписване на контракт. Тук сме свикнали до последния момент да шикалкавим и отлагаме решението.

- А с какво впечатляваме Европа?

- Много талантливи хора сме, нека не забравяме това. Впечатляваме ги както с талант, така и с топлина. Ние сме топли, приятелски настроени в повечето случаи. Все пак сме много по-различни от едни румънци и сърби, по-меки хора сме, по европейци от тях. Не искам да обиждам нито сърби, нито румънци, но като манталитет, като аура сме по за Европа. Много по-толерантни сме. Имаме качества, които ни свързват много с Европа. Мисля, че младите хора, говоря за поколението, което сега расте, и стига да се преодолеят тези проблеми с училищата, са много по-различни, много по-отворени към света. Мисля, че накрая ще се получи.

- След колко години?

- Всички искаме да знаем това. След 10-20 години може би. Хората се дразнят от факта, че са минали 16-17 години от прехода и сме още наникъде. А някои държави са изминали 100 години, докато се оправят. Малко след войната Холандия е била една от най-бедните държави в Европа. Хората не са имали какво да ядат, само картофи. А сега къде е... Отнема време, особено когато има дълъг период на проблеми. И не само 16-17 години ще минат, а и 20-30. Но все си мисля, че до 10 години ще сме съвсем различна държава. Сега ще ни се даде възможност да се доказваме и като нация, и като икономика. Светът се отваря към България.