Eмблемите не си отиват - тях ги сменят. Затова е невъзможно Ахмед Доган да си тръгне, без това да се отрази върху бъдещето на ДПС. А ако го направи, както се закани в петък вечер, това ще е ясен знак, че преходът наистина е свършил. Безвъзвратно и завинаги. Просто защото той е единственият политик, който изгря, преживя и оцеля през обърканите години след 1989-а. Обратно на всякаква партийна логика, колкото по-напред във времето се придвижвахме, толкова по-сериозно ставаше присъствието му в политиката и толкова повече движението му капитализираше влиянието си.



Доган е най-големият парадокс



на българския преход. Лидери на партии, босове на групировки, коалиции и всякакви преформулирания на вече известни организации цъфваха и окапваха. Той е като Вечната Амбър.

Излизането на Доган от ДПС е като да отнемеш розата от емблемата на БСП или лъвчето на СДС. При червената и синя партия подмяната на лидерите изглежда съвсем естествено - нали символите остават. Доган обаче е символът на ДПС. Не кръстосаните клонки върху синьото партийно знаме. Затова и думите му за оставка се приемат с недоверие от социолози, политолози, политици и граждани след пубертет.

През всичките тези 17 г. Ахмед Доган чертаеше цели и стриктно се придържаше към изпълнението им. Цената беше без значение, завоите вляво и дясно - задължителни в слалома към властта. Постави си за цел да превърне партията си в европейска, направи го. Пожела да влезе във властта - случи се. Призна за обръча от фирми - отначало всички се втрещиха, а после приеха, че



Фирмата ДПС може да си го позволи,



стига казаното да не се пренесе по аналогия върху другите. Представяте ли си какво щеше да се случи, ако такова признание беше направил Сергей Станишев или царя, или, пази Боже, Петър Стоянов? Писъците щяха да оглушат Оли Рен, Барозу и целия Европейски съюз.

Вместо това Доган беше поканен да заеме по-сериозно място в управлението, а домакините се направиха на разсеяни за обръчите. Днес всички в тройната коалиция са наясно, че без ДПС са загубени. И сега, и след 3 г., когато най-вероятно ще са следващите парламентарни избори. Дори Бойко Борисов, на когото много му се ще да нокаутира ДПС, го разбра и призна.

Въпросът е след всичко, което постигна, ще жертва ли Ахмед Доган партията си в името на науката? Вярно, той няма навика да си хвърля думите на вятъра. Но все пак да не забравяме, че в началото на 90-те години на миналия век лично той беше казал, че след 10 г. ДПС ще изчезне, защото няма да има нужда от него. Движението не само не изчезна, а и си намери ниша и няма намерение да я напуска. Пък и няма политическа логика да го прави. Сокола на няколко пъти обясни пред делегатите на националните си форуми, че тоя път му е за последно да застава начело на партията. Каза го и на последната конференция, накрая кандиса пак да оглави партията.



Защо сега изведнъж се присети,



че през 2007-а няма да му е до политика? За да стресне хората си? Няма нужда от такова упражнение, няма и повод. Да примири лобитата в ДПС? Всъщност чувал ли е някой за съществуването им? Дори и да сме пропуснали момента на раждането им, те са толкова незначителни и на ниско ниво, че не си струва да се намесва лидерът. Да сащиса партньорите от БСП и НДСВ? Защо, никой не оспорва влиянието му. Пък и той цени много свършеното дотук от тройната коалиция. Да направи нещо ефектно и запомнящо се дни преди влизането ни в Европейския съюз? Може, въпросът е пред кого. На местно ниво Доган ги обича и умее тези работи. Пуска нещо в пространството и се наслаждава на ехото, което заглъхва дълго и след като е станал централен персонаж в политическия клюкарник.

Не без значение е и фактът, че Доган



години наред методично изграждаше кадри,



но обръчът им обхващаше различни области на управлението. Той не готвеше свой заместник в ДПС. Напротив, всеки опит за конкуренция бе смазван в зародиш. Центробежните сили изхвърлиха неудобните и настъпателните. Останалите забравиха изобщо, че може да има и такъв сценарий. От раждането на движението до него неизменно остана само Касим Дал - бивш съкилийник и тамада на първата Доганова сватба. Дал е изключително лоялен към лидера, но доста хард с партньорите. Той не би могъл да се ориентира в сложните коалиционни отношения. Същото важи и за Лютви Местан, и за Емел Етем. И двамата са амбициозни, но имат проблеми дори в собствената си партия, камо ли да се оправят в сложния политически пъзел.

Единственият възможен вариант е Сокола да назначи заместника си, а истинският ръководител да продължи да е той. Нещо като почетен председател с централна роля. Той ще работи, друг ще носи отговорността, ако нещо се обърка.

Но това няма нищо общо с науката и желанието му да й се отдаде.