Има ли спекуланти на българския пазар в навечерието на членството в ЕС? Първо да изясним понятията. "Спекула" е всяка користна търговска сделка само за печалба. "Спекулация" означава търговия, която разчита на бърза и лесна печалба, или продажба на непозволени от закона цени; "спекулирам" е злоупотребявам с нещо за своя изгода.

В много от тези определения, дадени в тълковния речник, се усеща привкус от времето на социализма и плановата икономика, но те важат и за обществените отношения в пазарната икономика. И в най-пазарните икономики има области, където конкурентният натиск се оказва недостатъчен и са възможни неприятни за потребителите игри с цените на определени стоки или услуги. Ето защо държавата трябва да има лостове за контрол над такива цени.

Каква е ситуацията у нас? Има ли днес спекуланти? Има, виреят отлично на българска почва и лесно се различават двете основни породи.



Естествените монополи



образуват първата група. Това са топлофикациите, водоснабдителните и електроразпределителните дружества, БТК и др. Поради скъпата инфраструктура, необходима за реализацията на тези услуги, тези фирми са единствени доставчици на дадена стока или услуга в определен географски район. Животът през последните години потвърди, че се възползват от особеното си положение и постоянно покачват цените, по които продават своите услуги.

Дори и в най-пазарните икономики тези цени се регулират от държавата - чрез специален закон за естествените монополи. Държавата назначава свои представители в управителните органи на естествените монополи, които персонално да следят и да отговарят за правилното калкулиране на себестойността на стоките или услугите и за спазване на предварително определения от държавата за всеки отрасъл размер на печалбата. Размерът на печалбата зависи от много фактори. Зависи и от нуждата да се стимулират инвестициите в отрасъла, като се отчитат потребителските потребности и значението му за националната икономика.

У нас законодателят е дал известни правомощия на Комисията за защита на конкуренцията да следи за нелоялни ценови политики, за злоупотреби с монополно или доминиращо положение. Властта на КЗК обаче се простира само над стопанските субекти, които държат най-малко 33% дял от националния пазар.



Диктатурата на мутрите



Втората група спекуланти са там, където изобщо не би трябвало да ги има - на пазари на стоки и услуги, предлагани от много на брой играчи. Там се очаква да има конкуренция, достатъчно силна да тика цените надолу. Но нормалните пазарни лостове не сработват, защото са блокирани от мафията.

Примери могат да се открият на всяко по-голямо тържище в страната, в т.ч. и на "Женския пазар" в София. Всяка сутрин там невидим и непредвиден в законите диригент спуска цените на масово купуваните стоки. Така етикетите по различните сергии се оказват почти еднакви.

Ако някой търговец дръзне да не се съобразява с указаните параметри, групировката, контролираща съответния пазар, взима мерки и той повече не се появява на това тържище.

Защо България се превърна в



лесна плячка за спекулантите?



След 10 ноември 1989 г. контролните институции и функции на държавата бяха разрушени, без да бъдат заменени с адекватни нови. Паралелно се срина и икономиката. Външният дълг главоломно нарасна. Единствени кредитори на страната останаха Международният валутен фонд и Световната банка. Изпълнителната власт в България бе принудена да следва рецептите на МВФ и СБ, за които подробно разказва Грег Палас в книгата си "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари". Есенцията е, че бюджетът се пълни основно от косвени данъци - тоест за сметка на цените на стоките и услугите от портфейлите на гражданите купувачи.

МВФ и СБ направляваха управляващите - да пуснат за приватизация естествените монополи, на кого да ги продават, на каква цена. После новите собственици бяха насърчени бързо да си възстановят направените инвестиции - като повишат цената на продаваните услуги. Така се отвори пътят на голямата спекула в България. Която няма нищо общо с влизането в Европейския съюз.

Бе създаден орган за контрол върху цените на естествените монополи - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Но тя е колективна и безлична комисия с недостатъчни правомощия. Досега не е имало случай да се публикува калкулацията на една услуга, да се обяви величината на печалбата, която се принажда към себестойността, и да се обясни защо се разрешава такава печалба.



Много печелещи, един губещ



Монополистите рано и или късно успяват да обосноват пред ДКЕВР своите претенции за по-високи тарифи. Цените непрестанно растат. При този процес се увеличават и приходите в хазната, защото в нея влизат повече пари от ДДС и от данък печалба. Създаването на верига от фирми между естествения монополист и потребителя води до подобен резултат - повече работни заплати, повече осигуровки, повече данъци в бюджета. Така държавната каса е на плюс - за сметка на изпразнените портфейли на гражданите.

Спекулирането със стоки, предлагани на пазара от достатъчно много субекти и въпреки очакваната конкуренция, стана възможно благодарение на срастването на бизнес групировки с властта. Държавата повери търговията на едро на малък брой фирми. Те се уредиха с изключителното право единствени да изкупуват и да внасят ред важни потребителски стоки. Стигна се до парадокса много лекарства да се продават на нашия пазар по-скъпо, отколкото в богатите страни от ЕС.

Получава се ценова лавина, при която печелят всички по веригата, а губи "само" крайният потребител. Доставчиците и продавачите на дадена стока или услуга си осигуряват високи печалби, техните помагачи от администрацията също получават своя пай, дори бюджетът е на сметка от схемата, защото прибира повече данъци.



Кой командва бананите



Пазарите на едро следват същите правила, диктувани от мафията. Изкупването и вносът на селскостопанска продукция се извършва от ограничен брой фирми, определени от държавата, срещу облагодетелствуване на нейни чиновници. Те формират цените на доматите и картофите, на бананите и портокалите. Реалният производител изобщо го няма на този пазар. Властта не създаде система за защита на българските земеделци от дъмпинга на вносителите и от мафиотските структури, окупирали бизнеса с изкупуването на местната продукция.

Затова на българските тържища реалният производител е представен от символичен процент беловласи фермери, които произвеждат безопасно малки количества продукция и продават по зададената отгоре цена.

Когато бях председател на Комисията за защита на конкуренцията, поканих на разговор важен чиновник от Икономическа полиция на МВР. Предложих му да проверим схемата за съгласувани цени на "Женския пазар" чрез внедряване на служители на МВР под прикритие като търговци. Той ме изгледа, сякаш вижда Йети, и отсече, че такива схеми не влизат в неговите обязаности. В неловката пауза аз пък забелязах, че на врата и китката му лъщяха дебели златни ланци.

Спекулата не вирее там, където има строг контрол и силна държава. Затягането трябва да започне от правозащитните и правораздавателните органи, а след това и в другите власти. А първата крачка в правилната посока е прокуратурата да върне мястото и ролята си в следприватизационния контрол.



*Авторът е бивш председател на Комисията за защита на конкуренцията