Донякъде са забавни и двете версии за аферата в "Топлофикация".

Едната е официалната версия - на причастните към разследването власти. Тя доби по-ясни контури след констатацията на прокурора Кокинов, че Валентин Димитров е мозъкът на далаверата и по-нагоре "няма интелект над неговия". Ако трябваше да напишем кратка анотация по тази увличаща въображението криминална сага, би следвало да кажем нещо подобно: "Мъж на висок пост в разцвета на силите си, измисля перфиден план как да се обогати на гърба на наивни граждани и бедни пенсионери. Включва в плана съмишленици - Георги Рогачев, Емил Антонов, Мая Стоилова, Лина Абланска. С тяхна помощ отмъква големи суми пари. Постепенно героят затъва в разкош и разврат. Накрая алчността го погубва, удря часът на възмездието. Честни и бдителни служители на правосъдието пресичат безобразието и тикват мошениците зад решетката."

Народу тази версия се види рехава. По си харесва друга. Нейният синопсис можем да концентрираме така: "Разбойници са обсебили енергетиката, митниците, съда, прокуратурата, парламента, държавата, па и частните фирми. Един нещастник, Вальо Топлото, мошеник та дрънка, разбира се, допуска гаф - явно не е дал някому по-горе каквото е обещал. Затова го нарочват - да ни замажат очите. Той и още неколцина ще операт целия пешкир. А проклетата "Топлофикация", както и проклетата власт, са свърталище на крадци. Те ни окрадоха, крадат ни в момента, ще ни крадат в бъдеще. Изобщо там горе всички са един дол дренки - хайдуци. Това е положението."

Не е тайна, че втората версия, разбира се, поусложнена с ирония, намеци и догадки, изглежда по-привлекателна и по-дълбока. И какво да се лъжем - ако някой направи социологическо проучване, рейтингът на втората ще удари тавана; на първата може би



ще държи правителството, шепа първолаци и адвентисти



Само че мен и двете версии ме опечаляват; особено с втората не ща да се смирявам. Нещо повече - 10 дни преди приемането ни в Европейския съюз тя ми се вижда по-унизителна и непродуктивна от всякога.

В основата й е презумпцията, че "там горе" се краде, понеже е "горе". Тоест евентуалното стратификационно придвижване на индивида, възможното му социално възхождение от "долу" до "горе" автоматично прави от правилния дотогава гражданин в крадец.

Веднъж по време на мое пътуване из страната един зъл, немит и опърпан тип в малък провинциален град ми заяви нещо подобно. След като ми се оплака от положението си и след като напсува всички в парламента, правителството, медиите и изобщо ония там "суеци", които не могат да управляват и себе си, камо ли страната, аз го попитах какво би предприел той, ако изведнъж станеше шеф на държавата, за да я оправи. Човекът се замисли, а после честно изстреля:

- И аз ще крадна, бе! Ще гледам мене си!

Глас народен, глас Божи, както е рекъл преди Гео Милев самият народ.

Оттогава ме вълнуват разни въпроси, които аферата на Вальо Топлото и сие само актуализира.

Е ли възможно да оглави столичната "Топлофикация" примерно човек, който е честен?

Е ли възможно такъв човек изобщо да оглави каквото и да било, където се въртят много пари?

Е ли възможно, ако такова нещо случайно се случи, такъв човек да се задържи там дълго или ще бъде изтласкан с неприязън и отвращение от средата?

Е ли възможно, ако в страната има честни, почтени и компетентни хора, те да желаят да попаднат на такива места? Или, априори отвратени, предпочитат



манастира, простата шаячна правда или предаваниято по Eurosport?



Имам познат, който за кратко беше висш държавен служител. Да го наречем Пешо. Разказа ми как веднъж при него в кабинета дошъл човек и от дума на дума му предложил лека съвместна далаверка. Моят познат отказал. Онзи му предложил друга, извънредно изгодна и за двамата. Бил много убедителен и все по-настойчив. Моят познат пак заувъртал, че това май не е съвсем законно и - не, не става. Човекът си тръгнал от кабинета, като изгледал накрая велможата със съжаление, примесено с нещо като презрение: "Абе, Пешо, такива като тебе само хабят властта, бе!"

Познатият се задържа на високия си пост за кратко, не знам защо.

В случая с аферата в "Топлофикация" лично мен не ме интересува чак толкова схемата на отмъкване. Някакъв неин вариант ще излезе наяве, някого ще осъдят, някой ще се измъкне сух, парите си хората няма да видят. Парното няма да поевтинее, а ще поскъпне, нов Вальо, по-умен или по-щастлив, ще управлява дружеството, и ние нещо пак ще подозираме, ама казва ли ти някой...

Или пък дружеството ще се приватизира от някой ЕОН и ще има нови драми, също така увлекателни.

По ме интересува друго. Ние се присъединяваме към страни, в които се краде по-малко не защото там хората не обичат парите. Отвъд страха от наказание имат още една причина, свързана с възпитанието, която е много съществена.

Хората там не крадат толкоз и спазват законите повече от нас, защото това им е гордост. Така изглеждат по-висши в собствените си очи. Чувстват се по-първа ръка хора. И в крайна сметка са.

"Не пойман, не вор"* - твърди една популярна руска пословица. А моралът започва оттам, че си крадец, щом си се хванал сам.

Когато броят на тези, които мислят така, стане достатъчно голям у нас, тогава ще се присъединим наистина към света на хората "Първа ръка". Едва ли ще е тъкмо на 1 януари.

Иначе сме топли хора - Вальо Топлото, Емо Топлото, Гошо Топлото... И т. н. Но не ни топли особено като общност.

-------

*"Не те ли хванат, не си крадец."