От 2004 г. до днес у нас има 147 случая на отнети родителски права по дела, водени само от социалните служби. За други 120 деца съдът още не е взел окончателно решение. Други 120 родители са с ограничени права. В тези случаи те могат да вземат решения за своите деца и запазват част от правата си. Отнемането на родителските права става след съдeбна процедура.

Само тази година във Варна са отнети родителските права на 7 семейства и така са защитени 8 деца, обясни Ана Кунукова, началник-отдел за "Закрила на детето" в града. Причините са, че родителите трайно не са се грижили за тях.

В момента е висящо делото срещу друга майка, която при раждането оставя детето си в дом и оттогава не проявява никакъв интерес към него. Момченцето вече е на 1 г. Жената обаче е сменила имената си и първоначално социалните работници не разбират, че тя е същата, на която преди година са отнети родителските права над другото й дете - момиченце на 3 г. Тя е с отнети родителски права и за първата си дъщеря, за която в момента се грижи биологичният баща.

"Най-често съдът отнема родителските права на семейства, които трайно не полагат грижи за децата си и въобще не се интересуват за тях. По-рядко са случаите на проявено физическо насилие над децата", обясни Антоанета Лазарова, юрисконсулт в отдела.

"Миналата година по сигнал на социалната служба отнеха правата и на майка, която караше 2-годишното си дете да проси", добави Ана Кунукова. То е било поставено под полицейска закрила, но майката дълго се борила и не го давала. Детето вече е осиновено. Случаите с просещи деца са доста сложни, защото трудно се доказват. Социалните работници правят всяка седмица обходи в големите градове, събират просячетата, но след дни децата отново са по същите места. По принцип едва след третото залавяне на просяче социалните работници имат право да го настанят при близки, в приемни семейства или институции. Освен това инспекторите правят проверки в традиционното работно време (9 - 17.30 ч.) и просячетата вече са се научили да излизат вечер и през почивните дни. Но въпреки че социалните служби подават сигнали срещу родители, които системно карат децата си да просят, годишно има едва по 2-3 случая на отнемане на родителски права по тази причина.

Най-често съдът отнема правата на недобросъвестни родители, направили децата си жертви на трафик, подтиквали ги към проституция и престъпност.



Процедурата по отнемането на правата е доста тромава



"Никой не може да каже колко ще продължи едно дело. Възможно най-бързият срок е между 6 месеца и 1 г., но някои продължават повече от 2 г.", обясни зам.изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Силвия Цанова. Всичко зависи от това доколко убедителни са доказателствата и най-често решението се бави заради събирането им. Общо взето едно дело за лишаване от родителски права минава средно за година-година и половина. "Това е доста тежка мярка и е изключително важно да се преценят всички обстоятелства около родителя, който ще бъде лишен от детето си. Не бива отнемането да става прекалено бързо, защото това е мярка за цял живот. По-важното е родителите да знаят, че тази санкция съществува и е задължителна, ако не се грижат за децата си", добави Цанова.

В мотивите за отнемане на родителските права голяма тежест има социалният доклад. В него се оценява състоянието на детето, семейната среда, здравословното, емоционалното и физическото му положение. При всички положения най-важно е да се запази интересът на детето. Ако то е навършило 10 г., задължително го изслушват на съдебното заседание.

Но така или иначе, докато трае събирането им, някой трябва да се грижи за децата, попаднали в риск. Социалните работници първо търсят близка семейна среда, в която да настанят детето. Ако не може при роднини, търсят приемно семейство. Крайната мярка е детето да заживее в специализирана институция.

Съдът отнема родителските права при особено тежки случаи в поведението на родителя, а също и при опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето. Причина може да бъда продължителна физическа или душевна болест на родителя, както и продължителното му отсъствие - например, ако е в затвор. Съдът отнема правата и в случай, че родителят е оставил детето си в специализирана институция, но не го е потърсил повече от 6 месеца.

Веднага след отнемането на правата детето може да бъде вписано в регистъра за осиновявания. По принцип родителят с отнети права не трябва да се вижда с детето, но съдията може да постанови определен режим на посещения, ако това не пречи на интересите на детето.

Ако семейството успее да се справи с проблемите си, може да заведе дело за възстановяване на правата си. Но засега няма нито един заведен иск за връщане на правата. Причината е, че делата за отнемане са в последните 1-2 г., а обстоятелствата около причините не могат да се променят бързо.

Напоследък при проблеми много семейства се обръщат към



независима психологическа и педагогическа помощ



Те заедно със социалните служители работят и с децата, и с родителите. "Българинът постепенно превъзмогва капсулираната семейна среда и започва да споделя проблемите си. В началото, когато въведохме мерките за закрила на детето, все още много трудно общувахме със семействата. Заради трудностите при споделянето и сега има неидентифицирани семейства на деца в риск", убедена е Цанова. В същото време всички органи, които би трябвало да се грижат за интереса на детето, понякога не разбират, че насочването към подходящи услуги е най-важният момент. 50% от решаването на тези проблеми е разчупване на тази затвореност в семействата.

"Отнемането на родителските права дава ясен сигнал, че българското семейство е в криза. Част от родителите нямат възможност да се грижат нито за себе си, нито за собствените си деца", убедена е тя. Затова с тях трябва да се работи по различни програми - за психологическа и финансова подкрепа, както и за обучение. Необходимо е да се включват в различни проекти за квалификация и работа с деца, да се насочват към социални услуги, които дават консултации, когато имат проблеми със своите деца.

Вече има изградени 10 центъра за обществена подкрепа, в които има звена за настаняване на деца и за консултации на семейства с проблемни деца. За 1 г. към тях са насочени над 1600 направления за ползване на социални услуги.



НОВОСТИ

Несправедливо е на деца, чиито родители не се грижат за тях, да не се дава шанс да намерят истинско семейство. С промяна в Семейния кодекс децата, оставени в институции, ще бъдат давани за осиновяване, ако до 1 г. биологичният им родител не си ги е взел оттам. Предложението за промяната е на социалния министър Емилия Масларова и вече е съгласувано с всички други министерства. "Това също е сериозна санкция, аналогична на тази за лишаване на родителски права", уточни Цанова. Наистина мярката е доста сурова, но е положителна по отношение на децата. Проблемът е, че след по-дълъг престой в дом за отглеждане, те вече имат неизлечими увреждания в развитието си, мотивацията за нормален живот и здравословното си състояние.

ЗАХВЪРЛЕНИ ДЕЦА

Почти всяка седмица чуваме за изоставени новородени още в болницата или пък за подхвърлени деца на улицата. Въпреки че са напълно изоставени, те не могат веднага да намерят ново семейство. Тези деца задължително трябва да имат декларация, че биологичният им родител е съгласен някой да ги осинови. Но ясно е, че едва ли има случай, в който родителят беглец да е оставил детето си, снабдено с такъв документ. И тъй като формулярът липсва, най-често настаняват детето в дом. Междувременно МВР и социалните служби опитват да издирят родителите. Ако не успеят, детето започва да се води с неизвестни родители и едва тогава го вписват в регистъра за осиновяване. Но в случай, че родителите са известни и не дадат на детето декларация, вписването в регистъра доста се усложнява. Това може да стане само ако родителят не потърси детето в продължение на 6 месеца от постъпването му в дома. Така или иначе децата не могат да бъдат осиновени, ако са много малки, поясни Силвия Цанова. Преди това задължително им правят медицински изследвания и затова могат да ги осиновят чак като навършат 5-6 месеца.