|
| Здравният министър Радослав Гайдарски иска държавата да определя колко болници да има в България и с колко лекари да сключи договор здравната каса. |
За толкова лекари е решило министерството, че не следва да сключват договор със здравната каса. Тоест да приемат пациенти безплатно и да съществуват на пазара. Новата идея е заложена в т.нар. национална здравна карта, която определя от колко лекари и болници има нужда населението. Проектът трябва до месец да бъде приет от Министерски съвет. Промените, които той залага, може би ще влязат в сила от 2008 г.
Здравната карта е първият сигнал за реформа, който даде министерството след повече от година тишина. Екипът на Радослав Гайдарски започна със силен старт - уволни директорите и бордовете на най-задлъжнелите болници и спря трупането на нови борчове. И с това приключи. Последваха протяжни обяснения за преструктуриране, сливане, концесии и продажба на имоти и сгради и нито едно реално действие. Което е направо престъпно, тъй като здравеопазването има нужда от пари, а пари се дават само срещу реформи.
А сега се оказва, че цялото това време е отишло нахалост, тъй като това, което успя да измисли министерството, може окончателно да затрие системата. МЗ оцени потребностите на населението от медицинска помощ и установи нещо, което е отдавна известно и без здравна карта -
и в здравеопазването съществуват две Българии
Едната е високотехнологична, гъсто населена и с финансови възможности и се намира в София, Варна и Пловдив. Тя ще оцелее при каквито и условия да бъде поставена. Другата е останалата част от страната. Там няма достатъчно специалисти, за среща с ендокринолог може да се пътува и 1 час с междуградски рейс, а за пациентите е трудно да плащат дори потребителската такса от 1.60 лв. Там ежедневно не се занимават с нищо друго освен с физическо оцеляване.
МЗ събра двете Българии и изчисли, че средноаритметично личните лекари и специалистите в доболничната помощ идват в повече. Въпреки дългогодишните обяснения от политици и управленци от всички цветове болниците, включително и частните, изненадващо се оказаха идеален брой и нито една не трябва да се закрива, нито пък да се откриват нови.
И тук вече идва опасната част от реформаторската дейност на министерството. МЗ иска определените от него потребности на населението да станат задължителни за здравната каса и за самото население. Тъй като в министерството са решили, че на страната са нужни 4900 лични лекари, касата трябва да работи с толкова, нищо че в момента има договори с 5200. Оцелелите джипита пък ще могат да записват не повече от 2000 пациенти. Специалистите на пазара са двойно повече, отколкото държавата е преценила, че са нужни - цели 10 000. Касата трябва да работи и с толкова болници, колкото МЗ смята, че са необходими на страната. Но точна бройка коректно не се посочва, тъй като и една да се окаже излишна, цял един град ще въстане.
Ако тези идеи станат факт,
ще се смени изцяло принципът на работа
в здравната система, а зачатъците на пазар и конкуренция ще бъдат удушени. В момента здравната каса сключва договор с всеки лекар и болница, стига да отговарят на елементарни изисквания. Това им гарантира съществуване, тъй като без договор с НЗОК на чисто кешовия пазар биха могли да оцелеят само светилата от университетските болници, няколко АГ клиники и центрове за пластична хирургия. Всички останали разчитат да им плаща касата, а не болните. Така печели този, който е търсен от пациентите. А те би трябвало да търсят онзи, който предоставя по-добра услуга.
Ако обаче се наложи административен лимит на броя договори, които касата може да сключва, пазарът ще се изроди. Болници и лекари ще трябва да се конкурират за заветния договор пред НЗОК, а не пред пациентите, тоест на реалния пазар. Който има договор - има и гарантирани доходи. Който няма - да му мисли. Не се знае по какви точно критерии ще решава НЗОК с кого да работи, но така се създава идеална хранителна среда за корупция по районните каси. Така съществува реален риск пациентите да имат безплатен достъп не до добрите лекари, а до тези, които са платили най-тлъст рушвет. Освен това пътят от гарантирания доход за лекаря до ниското качество на медицинската помощ, опашките и листите на чакащи е твърде къс.
На всичко отгоре подобна реформа ще постави окончателно
здравната каса на трона на тоталния монопол
Тя не само ще решава колко да плаща и за какъв брой пациенти, но и на кого.
Какво ще стане с "отпадналите" лекари? Едва ли ще останат съвсем без препитание, но и съвсем няма да са доволни. МЗ е право, че 10 000 специалисти в доболничната помощ са твърде много. Голяма част от тях работят и в болници, а договорът с касата им е допълнителен доход, който си осигуряват благодарение на основната си заетост в клиниката. Само че ако административно им се забрани да работят допълнително, те ще вземат тези пари директно от пациента. На други пък може да се наложи да станат наемници и чираци на други специалисти, които имат вездесъщия договор с касата. Но преди това задължително ще изкажат недоволството си на висок глас и организирано - или пред здравно министерство, или пред здравната каса.
Вярно е и че немалък брой от вечно недостигащите талони за прегледи изтича в договорки и търговия между лични лекари и специалисти, без пациентите да са реално прегледани. Лимитирането на броя на лекарите обаче едва ли е начинът да се спре и тази практика.
И тъй като в разпределението на специалистите и личните лекари има сериозна регионална диспропорция, а лимитите за договори ще са не само за цялата страна, но и по области, вероятно от МЗ се надяват по този начин да стимулират медиците да отидат да работят на незаетите места по планинските села. Няма обаче сила - дори и финансова, която да накара лекар от София да отиде да живее в Странджа, Родопите или Стара планина.
Всъщност има. Навремето държавата изселваше принудително в Странджа, а лекарите бяха длъжни, като получат диплома, да понатрупат първоначален стаж на село. Явно носталгията по тези времена е непреодолима...
. Днес обаче имам твърде много работа и следобеда най- вероятно няма да мога да се включа. Какво все пак означава "вътък"?
