|
| Софийската филхармония е сред малкото културни институти, които не са увеличили разходите си спрямо миналата година. |
България и до днес се слави из света с талантливите си музиканти. Концертмайсторите и гост-солистите на Ковънт Гардън, Концертгебау и Метрополитън опера са българи. Националната ни опера и балет обаче вече не e добре дошла на всяка европейска сцена, както преди години. А немалка част от музикантите ни тук трудно свързват двата края.
Оперното ни изкуство е почти незабележимо по крайно тривиални причини - липса на пари и адекватна държавна политика, на добри мениджъри, на интерес у публиката и т.н. И в музикалната ниша управляващи и управлявани се разминават драстично. А Министерството на културата се е превърнало в организиран разпределител на фиксирания си бюджет.
Приходите на оперно-филхармоничните дружества спадат, разходите обаче растат, а представленията само символично се увеличават. Тази картина показва справката за първите шестмесечия на тази и миналата година.
"За седмица едно оперно-филхармонично дружество, което по принцип разполага със симфоничен оркестър от 90 до 100 души на щат, би трябвало да представя по едно оперно заглавие, един балет и един симфоничен концерт (балетът обикновено играе на запис)," обясняват от Министерството на културата. Общо това прави по 72 изяви за шест месеца. Справка за първото шестмесечие на тази година показва, че от всички дружества единствено това в Русе се доближава до "нормата" - 63 представления (това е и единственото съществено увеличение в сравнение с шестмесечието на м.г., когато изявите са били 30).
Най-малко представления е изнесло пловдивското дружество - 30. По една съвсем проста причина -
няма зала за оперните спектакли
И съответно не изнася такива. Представя само детски спектакли и едноактови опери, като за целта използва концертната зала "Филхармония", която няма подходяща акустика. Парите си за заплати от Министерството на културата обаче дружеството получава редовно. В същото време средствата за дейност не стигат. Дружеството се опитва да печели от отдаване под наем на магазините в приземния етаж на зала "Филхармония". Приходите от билети за първото шестмесечие на 2006 г. обаче са едва 22 497 лв., докато за същия период на миналата година са били 31 374 лв.
Парите от билети намаляват и в други музикални институти - операта в Стара Загора (с 36 643 лв.), Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (с 65 649 лв.), музикалния театър в Разград (с 36 394 лв.), филхармониите във Видин и Враца, Ансамбъл "Филип Кутев". Прави впечатление обаче, че 15 от 18-те държавни музикални института (без Софийска, Плевенска и Видинска филхармония) са увеличили разходите си за първите шест месеца на миналата година в сравнение с периода януари-юни 2006 г.
Според експертите на Стефан Данаилов е естествено разходите за оперни постановки да са по-големи от тези при драматичните пиеси, тъй като подготовката им е много по-мащабна и изисква по-голям състав от артисти - солисти, балет, хор и оркестър. "Операта в цял свят е скъпо изкуство, несъпоставимо с останалите сценични. Участват 10-ина солисти, хор от минимум 40 души, балет до 70 души, оркестър - до 100 души, гастролиращи солисти, диригенти, художници и режисьори, както и традиционно скъп и сложен декор. В ателиетата понякога работят единствени по рода си специалисти в страната", казва Антонина Бонева, шеф на Дирекция "Музика и танц" към МК.
Всеки си има и още обяснения, разбира се. В театър "Стефан Македонски" спектаклите намаляват заради генерален ремонт, при ансамбъл "Филип Кутев" - заради преместването му на друг адрес, при операта в Стара Загора - заради турнетата в чужбина.
Малко по-добре изглеждат нещата в оперно-филхармоничното дружество във Варна. До края на годината там планират 86 прояви и да посрещнат над 27 000 зрители. Приходите от входни билети за тази година са около 150 000 лв. Субсидията от общината е 80 000 лв. Проблемът с базата обаче го има и тук - дружеството дели обща сграда с драматичния театър "Стоян Бъчваров", което затруднява репетициите, подготовката за премиери и планирането на спектакли. Сградата освен това има нужда и от спешен ремонт.
"Ден да мине, друг да дойде"
казва зам.-директорът Любомир Кутев за схемата на работа в подобни условия. Все пак това той определя като "бял кахър". Големият проблем за него е липсата на подзаконова нормативна база и добри правила, които да позволят реализирането на реална културна политика. "Още при приемането финансовият ни план е нереален", казва Кутев.
Сред недостатъците в управлението на тази сфера е именно липсата на реални критерии, по които се субсидират различните опери и филхармонии. От години културното министерство не е правило проучване в тази област, най-малкото за да знае къде да ориентира приоритетно парите си. Така на практика излиза, че ведомството изкуствено поддържа щатните бройки, просто за да изпълни определените разчети.
Средствата за държавните музикални институти действително са малко и отиват само за заплати на състава - за тази година бюджетът им е 14 034 000 лв. Отделно Дирекция "Музика и танц" към МК разпределя 300 000 лв. годишна субсидия за проекти. Те се дават на сесии в три направления - музикално-изпълнителско, музикално-творческо и балетно и танцово изкуство. От тази година дирекцията вече отговаря само за професионалното изкуство и школуваното хорово пеене. Детското и любителското изкуство са преминали към друга дирекция. Така на практика същите пари се разпределят между по-малко музикални институти. Но
пак без ясни критерии
Доста директори критикуват разпределението на средства на принципа "на всеки по нещо". На една от сесиите само в сферата на изпълнителското изкуство кандидатите били 79 и повечето са получили субсидия. Така за спектакъл едно оперно-филхармонично дружество получава от 800 лв. до 6-7 хил. лв. За премиера обаче са нужни поне 80-90 хил. лв. За коледния си фестивал например пловдивското дружество има нужда от 10 хил. лв., но получило обещание само за 2 хил. лв.
"Давайки пари, държавата предизвиква и частния сектор да дава", е принципът на културното министерство. Оттам обясняват, че макар и малко, парите все пак са начин директорите да започнат да търсят сами спонсори за останалата част от нужния им бюджет. Това обаче според шефа на пловдивското оперно-филхармонично дружество Георги Димитров е фалшива идея. Той споделя, че е участвал в комисия, даваща пари на сесии, но се отказал заради липсата на последващ контрол и "приятелския" принцип на раздаване на средствата. "Никой от София не идва да провери след това какво става с въпросните проекти и отпуснатите по тях пари", обяснява Димитров.
Според Кутев също няма механизми, по които държавата реално да оценява работата на оперно-филхармоничните дружества и на тази основа да раздава субсидии. "Би могло за всяка година да се определя сфера, която да се финансира приоритетно - например създаването на нова българска опера или спектакъл за деца или пък да се поощрява чуждестранното партньорство", казва Кутев. Според Антонина Бонева от МК обаче принципът "на всеки по малко" вече отстъпва място на по-целенасоченото финансиране.
За популяризирането на оперното изкуство сред децата също не се прави кой знае какво за разлика отпреди години, когато в МК е имало отделно перо за образователни концерти. Такива за първата половина на тази година са правили само филхармониите в Плевен и Враца. Другите институти осъществяват детски спектакли - мюзикъли (Софийска опера и балет, ОФД- Русе, Варна, Бургас) и детски балетни спектакли - Плевенска филхармония и ОФД-Пловдив.
КАДРИ
След 1989 г. щатните бройки се орязват драстично - така Софийската опера и балет остава с 50 балетисти, а минимумът за участие в спектакъл е 80. Хорът пък остава с 50 души, което неизбежно се отразява и на качеството. Дори и да се увеличат бройките, заплатата в чужбина е твърде примамлива, за да се задържат талантливите музиканти в България. По данни на проф. Пламен Джуров само 20-25% от един курс в Музикалната академия остават у нас. Един концертмайстор у нас получава едва 500-600 лв., докато на Запад възнаграждението му е няколко пъти по-високо. И докато в София един музикант взима около 320-350 лв., в провинцията заплатите са и под 200 лв.
|
| Блясъкът на балетните спектакли понякога се замъглява от битовите проблеми на музиканти и изпълнители. |
|
| Така изглежда Софийската опера зад кулисите. |
