Няколко месеца преди изборите за евродепутати, и почти година преди местния вот, СДС тържествено обяви, че започва подготовка за двете предизборни кампании. Лошо няма - колкото по-рано, толкова по-добре. Хубаво е този път партията да се окаже по-подготвена за избори, отколкото през последните няколко вота.
Какво вършат сините? Първо правят постоянно действащ национален предизборен клуб, подобен на този на БСП. Идеолог е главният секретар Илия Лазаров. Откакто Петър Стоянов привлече бившия си президентски съветник на поста, Лазаров без много шум се опитва да модернизира партията. Идеята му сега е да изгради цяла мрежа от предизборни структури в почти всички общини. За малка или средна община да участват по 5-6 човека. Сините активисти поне веднъж седмично
да обикалят градове, села и паланки
в своя регион и в дебели тефтери да си записват битовите проблеми на хората. Един от тях непременно да играе ролята на PR като поддържа връзка с местните медии. Екипът ще подготвя опорни точки за предизборна кампания по места. И така, когато предизборният керван премине през някое село, синият кандидат, като някой пророк, ще обещае на баба и дядо точно каквото трябва да им обещае. Така в СДС смятат "да свалят" изборите за евродепутати до обикновения човек. Седесарите ще обясняват, че по един сложен, но възможен начин,
в Брюксел може да се издейства асфалт
за някоя разбита улица.
Нагоре по йерархията пък ще мислят по наедро. В областните центрове клубовете ще координират отделните общини. Те ще наблягат върху проекти от междуобщинско и регионално значение - язовири, шосета, заводи за преработка на отпадъци. Ще се гради и стратегия как СДС ще съдейства за реализирането им. Истински PR звена пък ще са натоварени да популяризират начертаните програми и градят имиджа на кандидатите.
Най-интересният момент в цялата схема е идеята за следизборен контрол. При успех на даден кандидат, спечелил на гърба на обещания, подшушнати му от местните партийци, те ще имат право да следят дали ги спазва.
Както почти всичко в СДС, и тази нова идея е добре забравена стара. През 2002 г. Надежда Михайлова, в рамките на кампанията "СДС слуша България" поведе цялото си ръководство на мащабна обиколка из страната, да види и пипне драмите по градчета и селца. Идеята беше СДС да засили опозиционността си със серия парламентарни питания и с тежки коментари на сини политици, рисуващи нерадостни картини за положението в републиката. За целта трябваха свежи впечатления. Обиколките целяха и новото ръководство да бъде опознато по места, но най-истинската цел пак бяха предстоящите местни избори. Тогавашната лидерка обяви, че
на турнето ще търси "естествени лидери",
с които да спечели вота - известни хора в даден град, които са натрупали своята популярност не с участието си в политика, а с успехите си в други области. Няма значение дали са били в БКП преди, важното е да са честни и перспективни. По ирония на съдбата, примерът, който Надежда даваше навсякъде из страната, бе един - тогавашната нова кметица на Русе Елеонора Николова. Четири години по-късно тя вече е депутат със стаж, а ръководството на СДС й отесня, затова хвърли оставка и скокна във формацията на Димитър Абаджиев "Европейски демократичен път".
През 2002 г. сините започнаха кампанията даже по-отрано - година и половина предварително. Турнето постигна донякъде целта си. То показа, че ръководството на СДС не мисли като обидения и мълчащ Иван Костов, който все още преживяваше тежко царския погром.
Днес експремиерът е по-словоохотлив отвсякога, отдавна е създал новата си партия, а
СДС пак търси своите възродители
Изниква въпросът каква ще е мотивацията на тези сини мисионери да работят така пламенно за повяхналата кауза. Безплатно и безкористно е единственият отговор, който може да даде Илия Лазаров. Той дава за пример себе си - човек, постигнал личен успех, който иска да уреди и нещата около себе си. Това бил основният критерий за подбор на кадрите за инициативата - хората да не се хранят от политика. Ако идеята не сработи щял да подаде оставка.
Изборите неумолимо наближават, ГЕРБ точи зъби за дебют, "Атака" се движи напред след инерцията от успеха на Волен Сидеров, БСП и ДПС са си крайно мобилизирани. А на "Раковски" 134 десетина души се чудят как да направят така, че хиляди симпатизанти да работят за тях безплатно и безкористно. Едва ли има много такива.
---РЕБУС---
По признанията на Петър Стоянов СДС се бори за максимум двама евродепутати. Ако лидерът оглави листата остава само още едно място. За него има поне трима претенденти. Филип Димитров е твърдо убеден, че мястото му не е "в тази камара", както експремиерът нарича българския парламент. Бъдещият нов член на НИС Мартин Димитров вече натрупа стаж в Брюксел, а и е подкрепян от най-силната синя организация - софийската. Бившият главен преговарящ Владимир Кисьов май също предпочита Европа пред това да остане шеф на СОС. Няма как да не се намеси и Надежда Михайлова...
|
|